Определение № 1860 от 16.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1860 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500944 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България 49“, бл.53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак чрез пълномощника си ЕК. Спасова Костадинова против разпореждане № 1412/30.05.2024г., постановено от Районен съд – Несебър по ч. гр. д. № 590/2924г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Г. В., ЕГН: ********** и К. Д. Р-В, ЕГН:

**********, двамата с настоящ адрес в ***** за солидарно заплащане на следните суми:

1033,91 лева, представляващи договорно възнаграждение за периода от 05.03.2023г. до 06.03.2024г.;

503,24 лева, представляващи лихва за забава за периода от 06.02.2023г. до 06.03.2024г.;

224,88 лева, представляващи законна лихва за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г.;

1100 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;

1948,28 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;

500 лева, представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 07.05.2023г.;

236,21 лева, представляващи разноски над присъдените в размер на 108,09 лева.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно, тъй като заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на договора в това производство. Дружеството посочва, че договорното възнаграждение е определено в съответствие с законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.

Жалбоподателят подчертава, че няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишен процент на разходите, тъй като между страните е уговорен фиксиран лихвен процент. По отношение на законната лихва, дружеството – жалбоподател се позовава на решение № 75/16.07.2015г., постановено от ВКС по т. д. № 519/2014г., според което 1 законната лихва се дължи като законова последица от предявяване на иска и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86, ал. от ЗЗД. Относно лихвата за забава, частният жалбоподател подчертава, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а обезщетение за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърнатата част от главницата във вноската. „Профи Кредит България“ ЕООД иска от съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да разпореди издаването на заповед за изпълнение за оспорените суми.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 30.05.2024г. „Профи Кредит България“ ЕООД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците С. Г. В. и К. Д. Р-В за следните суми:

2904,46 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40014580265/05.01.2023г.

1033,91 лева, представляващи договорно възнаграждение за периода от 05.03.2023г. до 06.03.2024г.;

503,24 лева, представляващи лихва за забава за периода от 06.02.2023г. до 06.03.2024г.;

224,88 лева, представляващи законна лихва за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г.;

1100 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;

1948,28 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;

500 лева, представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 07.05.2023г.;

344,30 лева, представляващи разноски в заповедното производство.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40014580265/05.01.2023г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и С. Г. В. и К. Д. Р-В, в който параметрите на кредита са както следва: размер на кредита:

3 000 лева, срок на кредита: 24 месеца; размер на погасителната вноска: 184,37 лева, в която са включени част от дължимата главница и лихва; ГПР: 49,19%; годишен лихвен процент:

41%; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1200 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1200 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 137,50 лева; общ размер на вноската: 321,87 лева; общо задължение:

7724,90 лева.

На 30.05.2024г. Районен съд – Несебър разпорежда да се издаде заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 2 904,46 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40014580265/05.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 108,09 лева, представляваща съдебни разноски, от които 58,09 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Едновременно с това, съдът отхвърля заявлението на дружеството да се издаде заповед по чл.410 от ГПК за следните суми: 1033,91 лева, представляващи договорно възнаграждение за периода от 05.03.2023г. до 06.03.2024г.; 503,24 лева, представляващи лихва за забава за периода от 06.02.2023г. до 06.03.2024г.; 224,88 лева, представляващи законна лихва за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г.; 1100 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 1948,28 лева, 2 представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 500 лева, представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 07.05.2023г.; 236,21 лева, представляващи разноски над присъдените в размер на 108,09 лева. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че заявлението на дружеството се основава на нищожен договор за кредит – основание по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, поради което приложение намира правилото на чл.23 от ЗПК – възстановява се единствено чистата стойност на кредита.

Съдът приема, че на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК не са налице предпоставките за уважаване на искането в частта, относно договорените услуги „Фаст“ в размер на 1100 лева и „Флекси“ в размер на 1948,28 лева, в частта на таксата за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 500 лева, както и на претендираните договорна лихва, лихва за забава и законна лихва. Тези претенции, според съда, се основават на неравноправни клаузи. В мотивите на обжалваното разпореждане, съдът посочва, че клаузите, с които са договорени посочените по-горе услуги, такси и лихви са такива, които не са уговорени индивидуално, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и поставят условия, които са в тежест на потребителя – чл.143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗПК. Поради това, тези клаузи противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК и са нищожни. В подкрепа на този извод, съдът се позовава на т.1 от решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, в което се казва, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на потребителя приоритет при разглеждане на искането му за кредит и при отпускането на сумата, представляват „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и участват при формирането на годишния процент на разходите по чл.3, б. „и“ от Директивата, когато покупката на тези услуги се явява задължително условие за получаване на кредита или услугите представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Според т.2 от решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, когато в договора за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ разходите за цитираните по-горе услуги, този договор трябва да се счита за свободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане на главницата от потребителя. По отношение на таксата да извънсъдебно събиране на задължението на кредита, съдът посочва, че по правило потребителят дължи обезщетение за периода на забавата в размер на лихвата, поради което определянето на такава такса противоречи на чл.10, ал. от ЗПК и на чл.33, ал.1 от ЗПК. В резултат на това, клаузата, с която е договорена процесната такса е неравноправна.

Разноските в заповедното производство, съдът присъжда като определя възнаграждение на процесуалния представител на заявителя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ в минимален размер.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако 3 в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл.3, б. „и“ от Директивата, „годишен процент на разходите“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2.

В чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит е разписана възможността на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В алинея втора е въведена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Алинея четвърта предписва видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

Според чл.19, ал.1 и ал.3 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.