Решение № 378 от 09.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Варна, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100501334 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Л. М. С., ЕГН ********** срещу Решение № 1173 от 08.04.2024г., постановено по гр.дело № 3126/2023г. на Варненския районен съд, с което е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 30.12.1996 г., обективиран в нотариален акт № 192, том LI, рег. № 7127, дело № 13483/1996 г., по описа на нотариус Светлана Стойчева при РС-Варна, в частта, с която М.

Л. С., ЕГН ********** и И. Г. С., ЕГН ********** прехвърлят в полза на Л.

М. С., ЕГН ********** субективното материално вещно право на собственост върху ½ /една втора/ ид. ч. от място от 600 кв. м., находящо се в землището на гр. Варна, кв. „Г.“, м-ст „Р.“, представляващо имот пл. № *** по проекто-плана на вилна зона на квартала, при граници: път, имот №№ ***, което е заснето с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ 602 кв. м. и съседи: ПИ №№ ******, ведно с ½ /една втора/ ид. ч. от вилна сграда от 35 кв. м. и подобрения, заснета с идентификатор № ***.1 по КККР на гр. Варна, с площ от 44 кв. м., брой етажи-1, с предназначение-Вилна сграда-еднофамилна, по предявен от М. Л. С., ЕГН ********** и И. Г. С., ЕГН ********** против Л. М. С., ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Твърди се, че районният съд не е обсъдил показанията на водените от ответника свидетели. Сочи се, че ищецът нито веднъж не е отправял искане за предоставяне на парична издръжка и не е предоставил банкова сметка, по която да се превеждат съответните суми. Навеждат се доводи, че исканата от ищцовата страна помощ винаги е била предоставяна от ответника, който се е 1 отнасял с грижа към родителите си. Искането е за отмяна на обжалваното решение.

Въззиваемите М. Л. С. и И. Г. С. не заявяват становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от М. Л. С. и И. Г. срещу Л. М. С., за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 192, том LI, рег. №7127, дело № 13483 от 30.12.1996 г. по описа на нотариус Светлана Стойчева при РС-Варна, с който е прехвърлен от ищците на ответника ½ /една втора/ ид. ч. от място от 600 кв. м., находящо се в землището на гр. Варна, кв. „Г.“, м-ст „Р.“, представляващо имот пл. № *** по проекто-плана на вилна зона на квартала, при граници: път, имот №№ ***, което е заснето с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ 602 кв. м. и съседи: ПИ №№ ******, ведно с ½ /една втора/ ид. ч. от вилна сграда от 35 кв. м. и подобрения, заснета с идентификатор № ***.1 по КККР на гр. Варна, с площ от 44 кв. м., брой етажи-1, с предназначение-Вилна сградаеднофамилна.

Ответникът Л. М. С. оспорва иска, като счита същия за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

С постановеното по спора Решение № 1173 от 08.04.2024г., постановено 2 по гр.дело № 3126/2023г. на Варненския районен съд е приел иска за основателен.

В хода на въззивното производство с молба от И. Г. С., докладвана в с.з. на 01.10.2024г., ищцата е заявила оттегляне на предявения от нея иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. С определение от о.с.з. на 01.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 1334/2024г., Окръжен съд – Варна е прекратил производството по в.гр.д.№ 1334/2024 г. в частта по предявения от И. С. срещу сина й Л. М. С. иск по чл.87, ал. 3 от ЗЗД и е обезсилил Решение № 1173/08.04.2024 г. по гр.д.№ 3126/2023 г. на Районен съд – Варна в частта, с която процесният договор е развален в частта, с която И. С. е прехвърлила в полза на Л. С. правото на сосбственост върху ¼ /една четвърт/ ид.ч. от процесния недвижим имот. Апелативен съд Варна е потвърдил прекратителното определение с влязло в сила Определение № 736/19.12.2024г. по гр.д. № 556/24г.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори и от представения нотариален акт № 192, том LI, дело № 13483/1996 г. по описа на нотариус при РС-Варна е видно, че на 30.12.1996г. ищците са прехвърлили в полза на ответника правото на собственост върху процесните недвижими вещи срещу задължението на последния да ги гледа и издържа до края на живота им, като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили до сега. Ищците са запазили ограниченото вещно право на ползване върху имотите пожизнено и безвъзмездно. Не се спори по делото, а и от представените скици е видно, че недвижимите вещи, предмет на разпоредителната сделка от 30.12.1996г., съответстват на имоти с идентификатори по КККР на гр. Варна, както следва: поземлен имот с идентификатор № *** и жилищна сграда с идентификатор № ***.1.

От представеното писмо, изпратено по телепоща до ответника и получено от последния на 16.02.2023 г. /л. 10/, е видно, че ищците са поканили ответника да им прехвърли обратно недвижимите вещи, предмет на процесния договор за издръжка и гледане от 1996г., на 02.03.2023 г. в кантората на нотариус Юлия Каменова-К.а поради неизпълнение на задълженията от страна на последния в качеството му на приобретател. От 3 приетия по делото констативен протокол от 02.03.2023 г. по описа на нотариус Юлия Каменова – К.а, вписана в НК под рег. № 434, с район на действие РСВарна, се установява, че ответникът не се е явил на 02.03.2023г. в кантората на нотариус с рег. № 434.

От приобщените амбулаторни листи се установява, че ищецът М. С. страда от придружаващи заболявания - хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и стенокардия.

От ангажираното експертно решение № 1544 от 08.05.2007 г., издадено от ТЕЛК, е видно, че ищцата И. С. е инвалидизирана с 76% трайно намалена работоспособност при водеща диагноза „биполярно афективно разстройство“.

Установява се от договор на л. 99, че на 04.02.2024 г. между Хоспис „Св.

Мария Магдалена“ ЕООД и ищецът М. е сключен безсрочен договор с предмет полагане на грижи за ищцата И..

Представено е и извлечение от разговори към фиксирани оператори /л.

88/, от което е видно, че след приема на ищцата И. в хосписа, ответникът през седмица се обаждал до лечебното заведение. По делото на л. 61 са представени извлечения от мобилен оператор „А1 България“ АД във връзка с проведените между страните разговори в периода от 08.02.2023 г. до 06.03.2023 г. Приети са и множество касови бележки за заплатени стоки и услуги. Видно е от същите, че се отнасят за събития след завеждане на делото на 13.03.2023 г. По делото са представени и фишовете за заплати на ответника /л. 96/.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. От показанията на К.М.А. се установява, че с ищците са съседи от 1986 г. Сочи, че е виждал техния син един или два пъти.

Основни грижи за имотите полагал ищецът М., докато ищцата И. полагала грижи за по-леките работи. Свидетелят А. не е виждал хора, които да помагат на ищците. М. е ходил да пазарува и той се е грижел за съпругата си И..

Всичко стояло на неговия гръб. Никой не е идвал да му помага. На ищците им се налагало да посещават болници много често. М. не е споделял на свид. А. с точност какви са заболяванията им, но все е казвал, че отиват на лекар.

Веднъж се е наложило дори свид. А. и неговият син да помогнат на ищцата И., която била паднала и се заровила в пясъка. Ищецът М. бил в града и след като се е върнал, поел цялата отговорност с лечението на И.. Ищците живеели само 4 двамата и двамата си задоволявали потребностите. М., въпреки че бил се пенсионирал, е продължил да работи, за да се издържат със съпругата му, но поради заболяването на ищцата И., му се наложило да напусне работата си.

Дори самият М. е помагал на сина си Л. – ответник по делото.

От показанията си свид. Н.С.Т. се установява, че познава ищците от около 40 години. Бащата на свид. Т. бил съсед на ищците в м-ст „Р.“. Никога не е виждал ответника да посещава родителите си.

В показанията си свид. К.А.К. сочи, че познава ответника от над 20 години. Свид. К. е ходил заедно с ответника на вилата в м-ст „Р.“ да работи.

Правили са мръсен канал и В и К. Това се е случило преди около 18-20 години.

Последно е ходил до м-ст „Р.“ тази година и миналата година, тъй като имал братовчед там. Ответникът също е ходил там да посещава родителите си, носил им е топла храна. Тази година свид. К. е ходил 7-8 пъти до местността заедно с ответника. Имало е случаи, при които ищците не са допускали ответника до имота, не са отговаряли на телефонните обаждания.

От разпита на Б.Д.П. се установява, че същият познава Л. от около 9-10 години. Сивд. П. е ходил до родителите на ответника заедно с него около 3- 4 пъти. Страните са говорили през оградата. Ответникът искал да види майка си, но баща му отговарял, че спи или че е заета. Последно са ходили през месец септември 2023г. Преди това през месец май 2023г. Предходни години не е ходил. Ответникът е носил храна на ищците. Л. е споделял на сивд. П., че ищецът М. не е допускал първия да се види с майка му. Ответникът е имал желание да сложи ограда, но ищецът М. не е пожелал.

Л. М. С., е дал отговор на въпрос по реда на чл. 176 ГПК, поставен от ищците, а именно, че не е вярно, че не е полагал редовно грижи и не е давал издръжка в пари или натура на родителите си М. и И. С.и.

От представените пред настоящата инстанция препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че И. С. е починала на 05.03.2025г. По делото са приети и саморъчно завещание от 27.04.2023г. от ищцата и протокол за обявяване на саморъчно завещание на нот.Юлия Каменова-К.а.

Представени са от ответника множество фискални бонове, установяващи закупени от него хранителни продукти и стоки за бита.

5

При така установената фактическа обстановка, ВОС приема следното:

Договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като доколкото престацията, която дължи приобретателят не може да бъде точно определена, договорът има алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят от постигнатото между страните съгласие, като по силата на чл. 9 от ЗЗД, те могат да определят това съдържание свободно, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. Съдържанието е различно с оглед на конкретиката на всеки един отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на прехвърлителя, както и с възможността му да се справя сам. Това води до различен обем на поеманите от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължения за всеки отделен случай. Затова при спор относно този обем изразената от страните воля подлежи на тълкуване при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗЗД. Ако страните не са уговорили ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, то се дължат всички необходими такива. Поемането на други задължения не може да се предполага, а следва да бъде уговорено в договора. Ако това не е направено, наличието на такива задължения би могло да бъде изведено с оглед на обстоятелствата, при които е сключен договора, а и от възникналата впоследствие промяна на обстоятелствата, ако тя налага съществуването на такива задължения, с оглед задоволяването на променените нужди на прехвърлителя. Задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие) включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя. Приобретателят обаче не може да натрапи на прехвърлителя грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва. Ако предложеното от приобретателя изпълнение е било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен, последният или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.