Определение № 21250 от 15.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21250 гр. София, 15.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110111106 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена П. Е. И. срещу К.

Ж. А. и С. К., с която са предявени пасивно субективно съединени осъдителни искове по чл. 72, ал. 1 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5500 лв.

– частична претенция от вземане в общ размер от 11000 лв., представляваща увеличена стойност на намиращ се в негово владение недвижим имот вследствие на направени подобрения, и за признаване на основание чл. 72, ал. 3 ЗС на право на задържане на имота до заплащане на подобренията, подробно описани по отделни пера в молбата.

Ищецът излага, че е предявил вземането си за подобрения с възражение за право на задържане в рамките на друго водено между страните гр.д.№ 411/2021г. по описа на Районен съд Радомир, образувано по предявен от К. Ж. А. и С. К. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото им на собственост върху имота. Посочва, че с постановеното по това дело решение съдът е уважил вещния иск, както и се е произнесъл по същество по възражението му за право на задържане до заплащане на подобренията, като е уважил същото. При последвалия инстанционен контрол по в.гр.д.№ 617/2022г. пред Окръжен съд Перник обаче първоинстанционното решение е било обезсилено от въззивния съд в частта на уважената претенция по чл. 72, ал. 1 ЗС и признатото право на задържане поради недопустимост на възражението като защитно средство по положителен установителен иск за собственост. Ищецът твърди, че по подадена от него касационна жалба срещу въззивното решение е образувано и висящо към момента касационно производство пред ВКС.

С уточнителна молба, депозирана съобразно дадени му по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указания, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на вземането си за подобрения в отделно производство с твърдения, че не би могъл да получи търсената защита на същото в случай, че касационната инстанция остави в сила решението на Окръжен съд Перник. Отделно от това изтъква, че доколкото това 1 вземане е предявил с възражение, а не с насрещен иск в рамките на производството по гр.д.№ 411/2021г. по описа на Районен съд Радомир, то може да е предмет на допустима искова претенция в отделно производство.

Съдът по сезиращата го искова молба намира следното:

Съобразно твърденията на ищеца и видно от представените съдебни актове по гр.д.№ 411/2021г. по описа на Районен съд Радомир, и по в.гр.д.№ 617/2022г. по описа на Окръжен съд Перник, вземането си за направени подобрения в процесния имот с искане за признаване право на задържане до тяхното заплащане той е предявил в рамките на производство по заведен от ответниците срещу него иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, като предмет на наведеното възражение са сторени разходи за дейности в имота, които по вид и момент на извършване са напълно идентични с претендираните в настоящото производство, вкл. с тези от тях, посочени в уточнителна молба от 20.03.2023г. като необходими разноски. При служебно извършена справка се установява, че производството по вещния иск към момента е все още висящо, на етап касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Видно от представената от ищеца касационнна жалба, с която твърди да е инициирал производството по касация, предмет на същата е въззивното решение в цялост, т.е. включително в частта относно произнасянето на съда по претенцията за подобрения и свързаното с нея право на задържане.

Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело подлежи на прекратяване. В процесния случай между същите страни и за същото вземане се оказва да е повдигнат спор по друго по-рано образувано и висящо дело, решението по което, в случай на произнасяне по същество на възражението, по арг. от чл. 298, ал. 4 ГПК би формирало сила на пресъдено нещо по това вземане, независимо, че то не е предявено с иск, а с възражение. Следователно производството по настоящото дело, като по-късно заведено, при пълна идентичност в обективно и субективно отношение на съдебно предявеното субективно право по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК, се явява недопустимо. В тази връзка, противно на доводите на ищеца, преценката за отвод в хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК се обуславя единствено от констатацията за наличие на идентитет между двете дела относно спорното право и за висящност на другото по-рано образувано производство, и не може да почива на очаквания за изхода на последното когато на определен етап от него, както в случая, претенцията за искова защита е била приета за недопустима. В този смисъл едва при приключване на производството по вещния спор с окончателен съдебен акт, ако в пределите на силата на пресъдено нещо не се обхваща възражението за подобрения поради краен извод на съда за неговата недопустимост, би билo допустимо повдигането на нов спор между същите страни и на същото основание.

2

Въз основа на изложеното съдът намира, че на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да се прекрати като недопустимо.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 11106/2023г. по описа на СРС, 44 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3