Решение № 3443 от 01.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3443 гр. Пловдив, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330114475 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., против „Профи Кредит Българя“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 389,68 лева – недължимо платена договорна лихва за периода 30.07.2018 г. – 15.09.2019 г., по Договор за кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – **** г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на СРС.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който на ищеца била отпусната сумата от 2000 лева заемни средства. Срокът на договора бил 24 месеца, при уговорена договорна лихва от 41,17% и ГПР от 49,89%. В договора било посочено, че дължимата сума по кредита е в размер на сумата от 2967,36 лева. Към договора било сключено споразумение за предоставяне 1 на пакет от допълнителни услуги, за които ищецът дължал допълнително 2400,96 лева, която сума се разсрочвала съобразно броя на погасителните вноски. Съгласно изготвения погасителен план към договора, всички вземания следвало да бъдат върнати с погасяването на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 223,68 лева за периода 26.04.2018 г. – 26.03.2020 г. За периода от 03.04.2018 г. до 15.09.2019 г., ищецът заплатил сумата от 3774,50 лева, с която сума била погасена главница, лихва, възнаграждението за пакет допълнителни услуги и др. такси и разноски.

Претендира връщане на недължимо платените парични средства по клаузата за договорна лихва за периода от 30.07.2018 г. до 15.09.2019 г., доколкото е налице погасяване по давност на част от вземането. Твърди, че размерът на платената лихва за този период е 389,68 лева. Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит от ***** г., както и на споразумението за заплащане на допълнителен пакет услуги на основание чл.

22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги са нищожни, поради цялостната недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона.

Твърди се, че с влязло в законна сила решение № **** от **** г. по гр. д.

№ **** г. по описа на РС Пловдив, ответното дружество било осъдено да върне на ищеца сумата от 900,36 лева, недължимо платена по клаузата за пакет допълнителни услуги, тъй като договорът бил нищожен. По делото с молба вх. № **** от **** г. била предоставена справка за извършените плащания по процесния договор, от която се установило, че плащанията по договорната лихва са: 64,78 лв. на 30.07.2018 г.; 62,76 лв. на 31.07.2018 г.;

60,67 лв. на 17.10.2018 г.; 58,51 лв. на 20.11.2018 г.; 56,27 лв. на 20.11.2018 г.;

53,96 лв. на 30.11.2018 г. и 32,73 лв. на 15.09.2019 г. – общо 389,68 лева. За събиране на сумата се снабдил със заповед № *** от **** г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** г. по описа на СРС, 48 състав, срещу която постъпило възражение по чл. 414 ГПК. С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да се уважи предявената претенция.

Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който 2 оспорва претенцията. Излага доводи за недопустимост на предявения иск.

Твърди, че между същите страни е налице приключило с решение производство по гр. д. № **** г. по описа на РС Пловдив. В този смисъл е налице отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно влязло в сила решение между същите страни и по същия спор. Сочи, че с постановеното решение по гр. д. № **** г. по описа на РС Пловдив за нищожна е призната само клаузата за дължимост на възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги. Клаузата, отнасяща се за договорното възнаграждение не е обявена за нищожна, нито договорът е обявен за недействителен, въпреки че съдът е бил сезиран с такова искане, с искане за обявяване за недействителен договор за потребителски кредит № 3029079146. Счита, че ищецът няма правен интерес от воденето на настоящото дело. Последният вече е получил търсената от него защита, с оглед на което моли настоящото производство да бъде прекратено, а исковата молба да бъде върната. В случай, че съдът не приеме, че са налице предпоставки за прекратяване на производството, взема становище, че ищецът е получил цялата необходима му информация във връзка с договора за кредит, като общо е подписал три документа преди подписване на самия договора за кредит – Общи условия на дружеството, СЕФ и искане за отпускане на потребителски кредит. Неоснователни били твърденията на ищеца, че с процесния договор не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По отношение на ГПР, излага, че в ЗПК няма законово изискване в договора да бъде установяван или посочван механизъм, по който е изчислен този процент, няма законово изискване конкретно да бъдат посочвани какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в ГПР. Били спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 22 ЗПК. Към момента на плащане на вноските, ГПР бил 49,89%, т.е. не надхвърлял петкратния размер на законната лихва. Твърди, че уговорената в договора договорна лихва от 41,17% не противоречи на добрите нрави, тъй като не може да е налице недействителност поради противоречие на добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Определените в процесния договор за кредит размер на възнаградителната лихва, както и ГПР са допустими, съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случай, че клаузата за възнаградителна лихва бъде обявена за недействителна, моли, да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

3

Съгласно същата, приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане.

Неоснователно било твърдението, че целият договор за кредит е недействителен, тъй като в ГПР не бил включен размерът на възнаграждението, дължимо съобразно подписаното от ищеца отделно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто настоящият случай не е. Заявява се, че възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР, респ. и при изчисляване на възнаградителната лихва, която е част от този ГПР. Неоснователно било и твърдението, че поради невключване на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното се иска претенцията да бъде отхвърлена.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на настоящото производство е разрешен с постановеното по делото определение № **** г., с което е прието, че настоящото производство е допустимо, доколкото това по г.д.№ ***** г. на РС Пловдив касае различни вземания от претендираните в настоящото производство.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните са подписани - договор за потребителски кредит № ***** от ***** г., ведно със споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; че предоставената сума е усвоена, както и че възнаграждението за пакет от допълнителни услуги по договора не е включено в посочения в договора за 4 кредит ГПР. Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК, същият договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

Съгласно договореното между страните по посочения договор за потребителски кредит от **** г., е предоставена сума от 2000 лева, уговорена дог. лихва, фиксиран лихвен процент 41,17, ГПР - 49,89 %, платим на 24 месечни вноски, с общ размер на плащанията 2967,36 лева. Уговорено е и закупуването на пакет за допълнителни услуги на стойност 2400,96 лева, във връзка с който е подписано и допълнително споразумение, като сумата е разсрочена на равни части към всяка вноска.

Предвид уговорката за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит;

2.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

3.възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на 5 потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а реално не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.