Решение № 69 от 17.05.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Харманли, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20235630101007 по описа за 2023 година

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл. 240 от Закон за задълженията и договорите и чл. 79 от Закон за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че на 03.VІ.2023г. в гр. Харманли между ищеца А.

Д. Т. - в качеството му на заемодател и ответника С. М. Й. - в качеството му на заемател, бил сключен договор за заем. По силата на този договор заемодателят предоставил на заемателя сумата от 40 000лв. като паричен заем. Заемателят от своя страна се задължил да върне сумата в срок до 03.Х.2023г., от който момент същият изпадал в забава.

Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба липсвало връщане на заетата сума. Падежът на задължението да се върне заетата сума бил настъпил, но липсва изпълнение от негова страна, поради което заявителят имал правен интересен от събирането й по съдебен ред.

Сочи се, че от факта на неизпълнение в срок на задължението на ответника по договора за заем, произтичало фактическото и правно основание ищецът да предяви срещу него иск по чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, съгласно който: „Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение“.

Твърди се, че е налице валидно сключено между страните облигационно отношение по договор за заем от 03.VІ.2023г. Заемодателят като страна по договора изпълнил задължението си и предоставил за временно ползване паричната сума, предмет на същия, което обстоятелство е отразено в чл.3 от договора.

Сочи се, че поради неизпълнението на договора от страна на заемателя, заемодателя депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1 250лв. - като част от цялото вземане от 40 000лв. Въз основа на Заявлението било образувано ч.гр.дело № 931 по описа на Районен съд Харманли за 2023г. и съда издал Заповед за претендираната сума.

Твърди се, че срещу издадената Заповед за изпълнение длъжника депозирал възражение и на заявителя било указано, да предяви иск за съществуване на вземането си.

Това обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова 1 претенция.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответникът С. М. Й. ЕГН ********** от гр. Харманли, дължи на ищеца А. Д. Т. ЕГН ********** от гр. Харманли, сумата от 1 250.00лв., като част от цялото вземане в размер на 40 000.00лв., представляваща заемна сума по сключен между страните на 03.VІ.2023г. в гр.

Харманли договор за заем, за което вземане на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Частно гражданско дело № 931/2023г. на РСХарманли.

Претендира се присъждане на разноски по заповедното и исковото производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК, ответника С. М. Й., е депозирал отговор на исковата молба, с които се оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка, като счита предявения иск за неоснователен.

Ответника твърди, че не е подписвал приложения към исковата молба договор за заем от 03.VІ.2023г. както и не се е задължавал по отношение на ищеца за посочената сума. Сочи се, че между страните съществуват множества съдебни производства по други възникнали между тях спорове, касаещи недвижим имот.

С отговора се оспорва подписването от страна на ответника на процесния договор и на основание чл.193 от ГПК, моли съда да открие производство по оспорване на Договор за заем от 03.VІ.2023г. В случай, че ищеца заяви желание да се ползва от договора , той да бъде задължен да го представи в оригинал, в случай че не е приложен по делото.

Доколкото представения документ не носел подписа на ответника, доказателствената тежест се падала върху страната, която го е представила.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

От приобщеното по делото ч.гр. дело № 931 по описа на Районен съд Харманли за 2023г. се установява, че на 05.Х.2023г. е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от А. Т. (ищец в настоящото производство), против С. Й.

(ответник) за сумата от 1 250лв. , заявена като част от цялото задължение от 40 000лв., ведно със законната лихва считано от 05.Х.2023г. С Разпореждане от 09.Х.2023г. съдът е издал Заповед № 563 / 09.Х.2023г. с която е уважил предявеното искането. В законоустановения срок е депозирано Възражение вх. № 7927/ 11.Х.2023г. от длъжника, с което се оспорва вземането.

С Разпореждане № 1630/ 11.Х.2023г. , съдът е указал за заявителя възможността да предяви иск за вземането си, както и последиците , ако не стори това. Съобщението е връчено на заявителя на 19.Х.2023г., като на 26.Х.2023г. заявителя по заповедното производство е депозирал пред РС Харманли искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК.

В съдебно заседание ответника оспорва авторството на процесния Договор за заем, като изрично заявява, че документа не е подписан от него.

От заключението на назначената по делото Графологическа експертиза, което не се оспори от страните и съда кредитира изцяло, и от разпита в съдебно заседание на вещото лице Р. Р* Г. се установява че изследвания подпис положен след „За заемателя“ в Договор за заем от 03.VІ.2023г. е изпълнена от ответника С. М. Й..

При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим - предявен от легитимна страна - заявител в заповедно производство в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването за възражението на длъжниците срещу издадената заповед.

В производството по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията срещу вземането. Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240 ал.1 от ЗЗД, съгласно която договорът за заем е реален договор, 2 който се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ. Безспорно следва да е налице съгласие – съвпадане на насрещните волеизявления на страните, като това не е достатъчно.

Фактическият състав е завършен след като вещта бъде предадена.

Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, тъй като той извлича търсената от него изгода за доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.

Твърдението на ищецът е за наличие на договор за заем, който както бе посочено, е реален, подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства реалното предаване на сумата. В настоящия случай след анализ и преценка на ангажираните от ищеца доказателства според съда, не се установява, че страните по делото са били във валидни облигационни отношения по повод сключен договор за заем, вкл. предаване на процесната сума от ищеца Т. на ответника Й.. Безспорно установеното по делото обстоятелство, че процесния договор е подписан от ответника, не установява реалното предаване на претендираната сума.

В хода на производството ищцовата страна не ангажира каквито и да било писмени или гласни доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод възникване на облигационно правоотношение между страните, в следствие на което да е последвало реално предаване на сумата от заема. От друга страна ответника категорично отрича между страните да е възникнало или съществувало такова правоотношение.

Тъй като в случая ищеца твърди, че е изпълнил задължението си по облигационната връзка, то именно той следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на задължението - договора за заем или даването на сумата със задължението на ответника да я върне. В случая ищеца не доказва че по съгласие на страните по делото, претендираната сума от 40 000лв. да е предадена в заем на ответника, съответно не се установява съществуването на твърдяното правоотношение по договор за заем - източник на задължението на ответника за връщане на сумата.

Съгласно константната съдебна практика основанието, на което е сключен определен договор подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.

Изложеното налага отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответника по делото не претендира присъждане на разноски поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

По изложените по-горе съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Т. ЕГН ********** от гр. Харманли, чрез пълномощника адв. И. Д. АК Хасково против С. М. Й. ЕГН ********** от гр. Харманли, иск по чл.422 от ГПК вр. чл. 240 и чл. 79 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 1 250.00лв., като част от цялото вземане в размер на 40 000.00лв., представляваща заемна сума по сключен между страните на 03.VІ.2023г. в гр. Харманли Договор за заем, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 563 / 09.Х.2023г. по Частно гражданско дело № 931 по описа на Районен съд Харманли за 2023г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

3