Решение № 657 от 16.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120107694 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.

Ц. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. ***, чрез адв. М. В. М., съдебен адрес: гр. П. ***, срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, недължимо платена по сключения между страните недействителен договор за потребителски кредит № 38655/04.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност ответникът да заплати на ищеца сумата от 180 лева, недължимо платена по недействителна клауза за такса за разглеждане по Договор за потребителски паричен кредит № 38655 от 04.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Излага подробни съображения за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, а в условията на евентуалност – на клаузата от договора, в която е уговорено заплащането на еднократна такса за разглеждане в размер на 201,60 лв.

Твърди, че е заплатила следните суми по недействителния договор: 1200 лв. – главница, 20 лева – лихва и 180 лв. – за еднократна такса за разглеждане.

Моли за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Отправя възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Моли за присъждане на сторените разноски.

Постъпило е становище вх. № 54611/23.12.2025 г. от ищеца, касаещо хода на 1 делото, по доказателствата и по същество. Поддържа предявените искове, като излага подробни съображения за това. Позовава се на практика на националните съдилища и на СЕС. Взема становище и по отношение на възражението за прекомерност отправено от ответното дружество, като счита последното неоснователно. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е молба вх. № 4797/03.02.2026 г. от ответника, с която взема становище по хода на делото, по доказателствата и по същество. Поддържа се отговора на исковата молба, като счита исковете за неоснователни, тъй като договорът е действителен и не противоречи на закона, евентуално клаузата за такса за разглеждане, като посочва, че дори последната да е нищожна, това няма да доведе до нищожност на целия договор, а нищожността ще се ограничи само до тази клауза.

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 22, вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и 11 от ЗПК, а при условията на евентуалност - чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.4 от ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1 предл. първо и предл. трето ЗЗД във връзка с клаузата за еднократна такса за разглеждане, предвидена в договора.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото между страните няма спор, че са сключили процесния договор за потребителски паричен кредит № 38655/04.11.2021 г., съгласно който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 200 лв., при ГЛП от 12.27 %, която се начислява от датата на усвояване на кредита, като лихвеният процент на ден се изчислява като 1/365-та част от ГЛП – чл. 3.3 от договора и ГПР от 49,80 %. Видно от представените по делото писмени доказателствени средства – договор за потребителски кредит и погасителен план към него, предоставената сума е следвало да бъде върната от ищеца-длъжник на 12 месечни погасителни вноски в срок до 04.11.2022 г., което и датата на падежа на последната погасителна вноска. Месечните погасителни вноски са равни – всяка в размер на 123,57 лева (с изключение на последната в размер на 123,29 лв.), всяка от които формирана като сбор от главница, договорна лихва и такса. Общата дължима сума за договорна лихва е в размер от 80,96 лв., а за сумата за „еднократна такса разглеждане“ – 201,60 лв., т. е. общата стойност на плащанията е в размер на 1482,56 лв. (л. 9 гръб от делото).

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от Закон за потребителския кредит (ЗПК), договорът за потребителски кредит трябва съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Съгласно 2 чл. 5.2. от приложимите общи условия към процесния договор, договорната лихва се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита.

На самостоятелно основание, ищецът счита договора за недействителен и поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а именно договорът да съдържа и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от посоченото по-горе относно съдържанието на договора и на представения от страна на ищеца погасителен план, е обективирано ясно, поради което твърденията на ищеца за обратното, са неоснователни.

От гореизложеното следва, че в процесния договор се съдържа изискуемата от закона информация относно ГЛП и относно условията за издължаване на кредита от потребителя, поради което твърденията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

11 ЗПК, са неоснователни.

Ищецът обосновава недействителност на договора и на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора не е ясно разписан начинът, по който е формиран ГПР и от какви конкретно разходи се състои той. Твърди се още, че таксата в размер от 201,60 лв. не е включена като разход в ГПР и ако беше включена то той щеше да нарасне двойно и да надвишава законоустановения размер, поради което ищецът-потребител е въведен в заблуждение. Именно невключването на таксата в ГПР води до това, че ГПР е неточно посочен, като последицата от това е недействителност на целия договор.

Ищецът е изложил твърдения, че е заплатил следните суми по сключения между страните договор: 1200 лв. – за главница, 20 лева – за лихва и 180 лева – за еднократна такса.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1во от ЗЗД, поради което е нищожен. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 3 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 49,80 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и формално отговаря и на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба, посочените общите разходи по кредита включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по Дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group. C 686/19. EU: C: 2020:

582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerova, C 377/14, EU: C: 2016: 283, т. 84). Националният съд следва да провери дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В случая еднократната такса за разглеждане на искането за заем не е предвидена изрично като задължително условие за сключване на договора, но 4 то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от приобщаването й към общата сума по кредита и включването й в месечните погасителни вноски, т. е. сумата от 201,60 лева представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за заем.

Уговорената такса следва да бъде приета за общ разход по кредита, поради което следва да бъде взета предвид при определяне на ГПР по процесния договор. Видно от служебно изчисления ГПР чрез използване на електронен калкулатор, достъпен на следния интернет адрес: www.calculator.bg, при посочване на параметрите на процесния договор за кредит, ГПР се изчислява в размер на приблизително 52.3709 %, което води до извод, че ГПР, посочен в договора (49,80 %) е неточно посочен, както и че еднократната такса не е включена в него. Невключването на таксата от 201,60 лева в ГПР създава невярна представа у потребителя относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, който към датата на сключване на договора е бил в размер на 50 % (т. е. по-нисък от изчисления за процесния договор).