Решение № 475 от 17.12.2019, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 443/2019
- Вид
- Решение № 475
- Подписан
- 17.12.2019
- В сила
- 17.12.2019
- Състав
- РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.64 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 475/ 17.12.2019год. град Перник
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав, гражданска колегия, в публично заседание на 17.10.2019год. /седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година/ в следния състав:
Председател:
Рени Ковачка
Членове: Кристиан Петров
Роман
Николов
Секретар: Златка
Стоянова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно гр.дело № 443 по описа за 2019год., за да се произнесе , взе предвид следното:
С Решение № 52/02.05.2019год., постановено по гр.дело № 1088/2018год., Районен съд- Радомир е разпределил по иска на М.Г. и К.Г. против Р.С. ползването на ПИ с идентификатор № ***, съгласно скица на поземлен имот с изх. № 15-223975/12.04.2018 г., издадена от АГКК по кадастралните регистри и кадастралните карти, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, с площ по скица от 703 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници и съседи: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план № 715, кв.31, парцел ІІ, стар идентификатор – няма, както и на построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи – два с предназначение на сградата – жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи - един, предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи - един, преназначение – селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи – един, предназначение – селскостопанска сграда, като е определил за ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от всички съсобственици- М.А.Г., К.Б.Г. и Р.А.С. с площ от общо 53 кв.м., ограничени с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-Л-А, защрихован със зелено на скица - приложение № 2 към съдебно- техническата експертиза, изчертана от вещото лице инж. А.Ц. и е определил за ползване от М.Г. и К.Г. площта обозначена по точки Б-Р-С-Т-У-А-Л-К-Й-И-З-Ж-Е-Д-Г-В-Б от 576 кв.м. и сгради в нея със идентификатор ***, идентификатор *** и идентификатор *** на скица - приложение № 2 към съдебно- техническата експертиза, изчертана от вещото лице инж. А.Ц..
Със същото решение
Р. С. е осъден да заплати на М.Г. и
К.Г. сумата от 120 лева разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство, който го обжалва в срока по чл.259 от ГПК. В жалбата се правят оплаквания необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение касателно възприетия вариант за разпределение на ползването на процесните имоти. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново решение, с което разпределението на ползване да бъде извършено по вариант 1 от заключението на в.л. А.Ц.. Според жалбоподателя това е варианта, чрез който ще бъдат зачетени правата на собственост на страните по делото, както и чрез който ще бъде осигурен удобен начин и достъп до имота и до построените в него сгради. При уважаване на жалбата моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемите М.Г. и К.Г. не са подали писмен отговор в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, но в съдебно заседание правят искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд след като прецени обжалваното решение въз основа на направените оплаквания и по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Г. и К.Г. против Р.С. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 703 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015год. на Изпълнителния директор на АГКК, както и на построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи – два с предназначение на сградата – жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи - един, предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи - един, преназначение – селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи – един,.
Посочили са също така, че ответникът е собственик на втория етаж на сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 74 кв.м., както и че същият съгласно чл.64 от ЗС има право да ползва земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката, а всъщност ползва имота извън правата си по чл.64 от ЗС, по повод на което възникват постоянни спорове между тях. Предвид невъзможността доброволно да се разберат относно ползването на ПИ с идентификатор № *** ищците молят разпределението на ползването върху поземления имот да бъде извършено от съда като на ответника му се определи за ползване част от този поземлен имот, доколкото това е необходимо за използването на втория етаж от сграда с идентификатор № ***.
Ответникът е оспорил частично предявения иск като е поискал разпределението на ползването да бъде съобразено с обстоятелството че е собственик на втория етаж на жилищната сграда, както и на стопанска постройка с идентификатор № ***.
Пред районния съд са изготвени два варианта за разпределение на ползването на процесното дворно място и построените в него сгради.
Районният съд е уважил така предявения иск, като е разпределил ползването както на поземления имот с идентификатор № ***, така и на построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи – два с предназначение на сградата – жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи - един, предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи - един, преназначение – селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи – един. Относно начина на разпределение е възприел вариант 2 по заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. С оглед събраните по делото доказателства е приел, че ответникът е собственик на 1 /2 ид.част от двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор № ***, както и че стопанската постройка с идентификатор № *** е собственост на ищците по делото.
Предявеният пред районния съд иск е с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС. Районният съд правилно го е приел за допустим и го е разгледал по същество. Постановеното решение е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на решението, въззивният съд на основание чл. 269 от ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
По делото е установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт № 31, том- II, рег.№ 596, дело №
235/2001год. на нотариус при РС-Радомир е видно, че на 21.12.2001год. М.А.Г. е придобила чрез покупко –продажба собствеността върху ПИ, находящ се в населената част на гр.*** с площ от 680 кв.м., представляваща парцел III-1905 в кв. 31 по регулационния план на гр.***, който имот, видно от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и приложената скица № 15-223975-12.04.2018год. съставлява ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015год. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 703 кв.м.
Не е спорно по делото, че имотът е придобит по време на брака на ищцата М. Г. с ищеца К.Г..
На 01.12.1987 год. родителите на М.Г. са и прехвърлили собствеността върху 1 / 2 ид.част /първия етаж/ от двуетажна жилищна сграда, построена върху парцел III за имот № 1905 в кв. 31 по плана на гр.*** срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите. Сделката е оформена с нотариален акт № 74, том-III, дело № 1345/87год. на нотариус при РС-Радомир.
От Нотариален акт
№ 366, том- II, дело № 1230/1976год. на нотариус при РС-Радомир е видно, че на 07.12.1976год. ответникът е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху 1 / 2 част-вторият етаж от двуетажна жилищна страда, находяща се в парцел III, имот № 1905 в кв.31 по плана на гр. ***.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в ПИ
*** има изградена двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м. с идентификатор ***, сграда на един етаж с идентификатор *** с площ от 33 кв.м., с направен навес над нея, стопанска сграда с идентификатор *** с площ от 8 кв.м., стопанска сграда с идентификатор *** с площ от 14 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор *** с площ от 22 кв.м.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка В.Д. се установява, че ищците живеят на първия етаж на двуетажна къща, а ответникът на втория етаж. Сочи, че между ищцата и ответникът, които са брат и сестра са налице спорово относно ползването на дворното място и относно ползването на сгради, които не са негова собственост.
Една от тези сгради му била предоставена от сестра му да си нанесе багаж.
За спорове относно ползването на постройка в процесния имот свидетелства и С.И.. Според свидетеля споровете между тях са по повод заключването от страна на ответника на предоставената му за ползване постройка.
Като свидетел по делото е разпитана и дъщерята на ответника С.Р.С.. Свидетелката установява, че отношенията между баща й и леля й винаги са били конфликти, че първоначално, приживе на баба й, баща й е ползвал половината от дворното място и че към настоящия момент не ползва нищо. Установява, че леля й не позволява да се извърши ремонт на къщата, акто и да ползва стопанската постройка в дъното на двора, която баща й е построил. Счита, че докато баща й е бил на работа в чужбина, леля й незаконосъобразно се е снабдила с документи за собственост на първия етаж от сградата и дворното място.
При тази фактическа обстановка, правилно и законосъобразно районният съд е разпределил ползването на процесния имот с изградените в него сгради по вариант 2 по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и между страните по делото. В случая се иска разпределение на ползването на дворно място, върху което има жилищна сграда сграда, в която право на собственост имат и двете страни по делото, но ответникът няма право на собственост върху дворното място. Последният, съгласно в чл.64 от ЗС, може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Разпределението е извършено между собствениците на недвижимия имот и носителя на правото на ползване върху него като процесуалната им легитимация е обусловена от общия предмет на притежаваните от тях вещни права и естеството на спорното правоотношение, а именно начина на ползване процесното дворно място.
Правилно районният съд е извършил разпределение на ползването върху процесното дворно място и сградите в него по вариант 2 по заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена по делото. Чрез него е осигурен на страните по делото достъп до входа на двуетажната жилищна сграда като е съобразен и с намиращите на място стълбище и бетонни алеи, водещи към сградата. Отчетени са както правата на страните върху дворното място и жилищната сграда, така и съществуващите в имота допълнителни постройки, в частност със стопанската постройка с площ от 22 кв.м., изградена в дъното на имота и обозначена на скиците на вещото лице между буквите
Ю П П О О Ц. Предвид направеното от ищците възражение и в съответствие с възприетото в ТР № 13 от 10.04.2013год. на ВКС по тълк.дело № 13/2012год. районният съд се е произнесъл относно правото на собственост върху втория етаж от жилищната сграда и в частност върху стопанската постройка, заключена на скицата на вещото лице между буквите Ю П П О О Ц. На база на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, районният съд е достигнал до законосъобразен извод, че стопанската сграда не е собственост на ответника, поради което няма основание да му се предоставя ползване върху имота, извън правата му по чл.64 от ЗС с оглед осигуряване на достъп на нея, каквато възможност е обективирана във вариант 1 по заключението на съдебно-техническата експертиза. Мотивите на районния съд относно правото на собственост върху стопанската постройка и втория етаж от жилищната сграда се споделят напълно от въззивния съд, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК и не счита за нужно да ги преповтаря.
Разпечатката съдържа 46 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56797533-4614-471d-b9f8-4a9db2d1ab9e