Решение № 94 от 22.05.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Велики Преслав, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100500 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозиран от М. И. Ж. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ищцата и ответника Договор за потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1,2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД.

Ищцата излага, че на 17.05.2023 год. сключила с „А.Т.Е.Г.“ АД Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 3500.00 лева, при ГПР 65.00 % и ГЛП 47.97%, при срок за погасяване на кредита от 24 бр. вноски. Допълва, че била постигната договорка за обезпечаване на кредита чрез осигуряване на поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение - за заплащане на неустойка в размер на 5142.24 лева, която се кумулира в падежните вноски по кредита.

Счита така сключения договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11. ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Акцентира, че посоченият годишен процент на разходите в размер на 65.00 % излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК, като поддържа, че не отговаря на действително приложимия между страните ГПР.

Настоява, че договорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 5142.24 лв. е нищожна, като поддържа, че динствената цел, с която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че неустойката представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Обръща внимание, че неустойката е включена в стойността на месечните погасителни вноски, още към момента на сключване на договора и преди изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като размерът на отделните компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че месечната 1 вноска за всеки един месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква.

Поддържа, че сумата от 5142.24 лв. не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а е едно допълнително „възнаграждение" за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора.

Застъпва становище, че в настоящия случай не би могла да се приложи нормата на чл.

26, ал. 4 от ЗЗД, а следва да се приеме, че целият договор за кредит е изцяло недействителен.

Ищецът моли исковата му претенция да бъде уважена, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1,2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД. Претендира присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение, възникнало между него, в качеството му на кредитор и ищеца, в качеството на кредитополучател. Настоява, обаче, че предмет на договора за кредит е сума в размер на 3000 лева.

Сочи, че е изпълнил задължението по договора за кредит като на 17.05.2023 г. е превел сумата по кредита по банкова сметка, предоставена от Кредитополучателя ищец.

Акцентира, че договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ. Твърди, че преди кандидатстване за кредит ищцата е регистрирала свой профил в системата на „А.Т.Е.Г.“ АД, като е получила уникално потребителско име и парола. Сочи, че за верификация на нейната самоличност при създаването на профила си, тя е получила от ответното дружество ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. Твърди, че след получаване на линка ищцата е потвърдила профила си. Излага, че ищцата е снимала личната си карта, направила е селфи с личната си карта и е бил проведен телефонен разговор с нея, а след успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на ищцата, профилът й бил потвърден.

Допълва, че във вече регистрирания профил ищцата попълнила заявка за кандидатстване за кредит като посочила всички свои лични данни, както и данни за контакт с нея и декларирала, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „А.Т.Е.Г.” АД, приложими към договора за кредит. Ответникът заявява, че е разгледал предоставената от ищцата информация, направил е справка в Централния кредитен регистър и я е одобрил за искания от нея кредит.

Процесният Договор за потребителски кредит № *****, заедно с приложимите Общи условия на „А.Т.Е.Г.“ АД, Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план били изпратени на ел. поща на ищцата, като в имейла били прикачени два броя линка - „П.Д.” и „Откажи договора”, като ищцата активирала първия линк и по този начин е приела договора.

Ответникът настоява, че изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК са спазени. Сочи, че подписаният между страните по делото договор е в законоустановената форма - в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, при спазване на условията на ЗПФУР. Настоява, че използваният шрифт отговаря напълно на предвидените изисквания в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно еднакъв 2 по вид, формат и размер шрифт, който не е по-малък от 12. Поддържа, че договорът съдържа индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени.

Ответното дружество категорично се противопоставя на твърдението на ищеца, че не били спазени изискванията на чл. 11. ал. 1 л. 9 и т. 10 от ЗПК. Излага, че в договора се съдържа ясна информация за размера на ГЛП и условията за прилагането му, за ГПР, като тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори (чл. 19 от ЗПК). Настоява, че няма скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Допълва, че в процесния договор единственият разход, който формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други в самия договор. Обръща внимание, че разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. В тази връзка сочи, че терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Подчертава, че тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Излага, че допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т. З и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т. 5 от Директива 2008/48 и т.

3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Акцентира, че първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, какъвто процесният договор за кредит не е.

Счита, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено.

Поддържа, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение.

Ответното дружество оспорва твърденията на ищцата, че предвидената неустойка била недействителна на основание чл. 26. ал. 1 от ЗЗД, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави. Настоява, че начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. На мнение е, че годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Ето защо, категорично заявява, че посоченият ГПР по договора е в размер на 49,00% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл.

19, ал. 2 ЗПК. Допълва, че съгласно процесния договор неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил 3 информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Изтъква, че кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова надеждност на всеки кредитополучател. Заявява, че счита, че въпросната неустойка и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Излага, че клаузата за неустойката е ясно и точно формулирана, индивидуално уговорена, няма неясноти по отношение на нейното съдържание и съответства на обичайната практика на кредитните и финансовите институции по отпускане на кредити на физически лица.

Предвид изложеното, настоява, че процесният Договор за потребителски кредит № ***** е изцяло действителен и са спазени всички законови условия, поради което счита исковата претенция за неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран и насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 2931.99 лева, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита, съгласно сключения между страните Анекс № **** към Договор за потребителски кредит № *****, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението и съединен в условие на евентуалност, в случай, че Анекс № **** към Договор за потребителски кредит № ***** бъде обявен за недействителен, насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл. 23 от ЗПК за осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 2931.99 лева, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.