Решение № 799 от 11.11.2019, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1414/2019
- Вид
- Решение № 799
- Подписан
- 11.11.2019
- В сила
- 29.11.2019
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.127,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3,ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.20,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37,ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
№ 799/11.11.2019г. 11.11.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ - ти състав в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев гражданско дело № 1414 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Агенция «Пътна инфраструктора» гр.София,чрез Областно пътно управление-Я., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 182,87 лв. представляваща разликата до пълния размер на нанесените имуществени щети врезултат на настъпило застрахователно събитие на 28.06.2018 г.,сумата от 14.83 лв. мораторна лихва върху главницата,за периода 28.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба-15.04.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата,от датата на завеждане на исковата молба-15.04.2019 г. до окончателното изплащане,както и ответника дабъде осъден да му заплати сумата от 62,40 лв.,представляваща разликата до пълния размер на нанесените имуществени щети,в резултат на настъпило застрахователно събитие на 27.08.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба-15.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 28.06.2018 г. на АМ Т. при км.303+000,констатирано с протокол за ПТП № ***/28.06.2018 г. са нанесени материални щети на АПИ,изразяващи се в увреждане на 4.5 м. единична ограничителна система за пътищата от типа N2W5 и 8 м. телена предпазна мрежа,като уврежданията били причинени от лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№ СВ 7639 КТ,с водач М. М. М.. Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 29.06.2018 г. бил уведомен ответника за настъпилото застрахователно събитие,като в съставената количествено-стойностна сметка,представена на ответника били описани причинените им действително вреди,както и всички съпътстващи за възстановяването им необходими дейности и техния размер. Общата стойност на вредите на ищеца,вследствие на ПТП възлизали на 600,40 лв. без ДДС или 720,48 лв. с ДДС. При ответното дружество била заведена щета под № ***/14.08.2018 г.
Съгласно описаното в протокола за ПТП се установявало обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП,като било посочено,че водачът на посочения автомобил при управлението му,не упражнявал контрол над него,като напуснал пътното платно и се преобърнал извън платното за движение,като по този начин нанесъл материалните щети. На водача на автомобила бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № ***,видно от протокола за ПТП.
Механизма на ПТП бил безспорно установен,като събитието настъпило в резултат на противоправно поведение на водача на автомобила,който в нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП бил причинил ПТП. Протокола за ПТП бил подписан от водача на автомобила без възражение,поради което се установявало и описаната фактическа обстановка,като съдържал извънсъдебно признание на механизма на ПТП. Към момента на настъпване на застрахователното събитие 29.06.2018 г. управлявания от водача автомобил,съгласно протокол за ПТП бил собственост на същия и отговорността му била покрита от сключената задължителна застраховка „ГО“ между собственика на лекия автомобил и ответното дружество със застрахователна полица № *** валидна от 22.10.2017 г. до 21.10.2018 г. До ответника било изпратено заявление за изплащане размера на нанесената щета на 29.06.2018 г.,получено от тях на 02.07.2018 г.,като им е дадена възможност в срока да плати дължимата сума по щетата,като е изпратена и повторна покана на 22.01.2019 г.,получена от ответното дружество на 24.01.2019 г. Същите им отговорили с писмо от 15.02.2019 г.,че заведената при него преписка по щетата е приключила с решение за изплащане на застрахователно обезщетение,като на 27.02.2019 г. в АПИ-ОПУ-Я. постъпило частично плащане на обезщетение за настъпилото на 28.06.2018 г. застрахователно събитие в размер на 537,61 лв.
Също така се твърди,че на 27.08.2018 г. но АМ Т. при км.292+000 настъпило застрахователно събитие,констатирано с протокол за ПТП №***/27.08.2018 г.,като са нанесени материални щети на АПИ,изразяващи се в увреждане на 12 м. телена предпазна мрежа с дебелина до 3 мм. Уврежданията били причинени от лек автомобил марка „Ровер 25“ с рег.номер СА 2592 НС с водач Х. П. П.. Със заявление за изплащане на застрахователно събитие от 28.08.2018 г. ответника бил уведомен,като в съставената КСС били описани и причинените им действителни вреди,както и всички съпъстващи възстановяването им необходими дейности и техния размер възлизащ на 312,00 лв. без ДДС или 374,40 лв. с ДДС. При ответното дружество била заведена щета по № ***/13.09.2018 г.
Обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП ,съгласно описаното в протокола за ПТП,че при управлението на автомобила,водача не упражнил контрол над него,в резултат на което излязъл от пътното платно и се ударил в предпазната мрежа,като по този начин нанесъл щети. Спрямо водача бил съставен АУАН № ***,като отразения механизъм на ПТП бил безспорно установен,като събитието настъпило в резултат на виновно поведение на водача на автомобила,който в нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП, причинил ПТП,като съставения му протокол бил подписан без възражения от водача,като по този начин се установявало описаната фактическа обстановка. Към момента на настъпване на ПТП,съгласно протокола автомобила бил собственост на П. Х. П. и отговорността била покрита от сключената задължителна застраховка ГО,между собственика на автомобила и ответното дружество,със застрахователна полица № ***,валидна от 15.04.2018 год. до 14.04.2019 г. До ответното дружество било изпратено заявление за изплащане на нанесената на ищеца щета на 28.08.2018 г.,получено при ответното дружество на 29.08.2018 г.,и повторна покана за изплащане на дължимото обезщетение на 22.01.2019 г.,получена при ответното дружество на 24.01.2019 г. На 15.02.2019 г. ответното дружество уведомило ищеца,че заведената при него преписка по щетата е приключена с решение за изплащане на застрахователно обезщетение,като на 21.02.2019 г. в АПИ-ОПУ-Я. постъпило частично плащане на обезщетение за настъпилото на 27.08.2018 г. застрахователно събитие в размер на 312,00 лв.,т.е. била платена без ДДС. Претенцията на АПИ била с включено ДДС,съобразно разпоредбата на чл.3,ал.5 ЗДДС. Твърди се,че и в двата случая увреденото имущество представлявало „пътни принадлежности“ по смисъла на § 1 ,т.4 допълнителните разпоредби на ЗП.Касаело се за републикански път,който бил изключителна държавна собственост,като същите се управлявали от АПИ,която осъществявала своята дейност чрез централната администрация и чрез специализирането звена,съгласно разпоредбата на чл.22,ал.1 ЗП,като ОПУ-Я. било специализирано звено на АПИ.
В конкретните случаи били налице предпоставките на чл.432,ал.1 КЗ,като увредения ,спрямо който деликвентът е отговорен,можел да предяви претенцията си за обезщетение,спрямо застрахователя по договор срещу гражданска отговорност,застрахован по който бил делинквентът –правна фигура на прекия иск. Налице били и материално-правните предпоставки на тези претенции. Извършеното частично плащане на посочените суми по заведените щети по същество представлявало извънсъдебно признание за наличието на дълг. Също така ответника дължал и законна лихва,която следвало да бъде начислена от датата на увреждането,а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Счита се,че исковете са допустими ,но неоснователни. Счита се,че по никакъв начин не било доказано наличието на вина по отношение на лицата управлявали посочените по горе автомобил които били застраховани при тях,като липсвало влязла в сила присъда,НП или друг акт,установяващ по категоричен начин вината на същите,като се развиват подробни съображения в тази насока.Застрахователя не дължал повече от дължимото на прекия извършител на непозволеното увреждане,а погасяването,невъзникването на деликтното право водило и до погасяване,респ. невъзникване на пряко притезание по реда на чл.432,ал.1 КЗ.
Ответникът оспорва изцяло исковете, т.к. не била доказана вината на водача на застрахованите автомобили, липсвали актове установяващи същите; оспорва се и настъпването на описаните имуществени веди; оспорва се и размера на претенциите,като същите били завишени, като се дължало обезщетение след приспадане на стойността на увредените материали и реализирането им под формата на вторични суровини.Оспорва се искането за присъждане на лихва за забавено плащане по изложени съображения,като същата се дължала от датата на уведомяване от застрахования за настъпилото застрахователно събитие или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,която от датите е най ранна. Иска се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован,не се явява законния представител,като се представляват от процесуален представител,чрез който поддържат предявените искове и молят за тяхното уважаване и присъждане на съдебно деловодни разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът – редовно призован, се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК,включително и адвокатско възнаграждение за един адвокат След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2018 г. М.
М. М. при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№ СВ 7639 КТ по АМ Т. при км.303+000 в посока гр.Б., допуснала ПТП,като нарушила правилата за движение на МПС визирани в чл.20,ал.1 ЗДвП –„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,в резултат на което напуснала пътното платно в дясно и автомобила се преобърнал извън платното за движение и се ударил в неподвижна ограничителна стоманена единична предпазна ограда за пътищата тип „мантинела“ и в телена предпазна мрежа до 3 мм. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № *** от
28.06.2018 г.Към него момент отговорността на водача М. М. била покрита от задължителна застраховка ГО,сключена между собственика на автомобила и ЗД“Бул Инс“,със застрахователна полица № ***,валидна от 15.04.2018 год. до 14.04.2019 г. Ищеца твърди,че в резултат на настъпилото ПТП са нанесени материални щети по неподвижна ограничителна стоманена единична предпазна ограда за пътищата тип „мантинела“ на 4,5 м.,което наложило подмяната й,като вредата включвала демонтаж,доставка и монтаж на нови елементи за начало и край и доставка и монтаж на телена предпазна мрежа с дебелина до 3 мм. на 8 м.в това число и колове полимерни,като стойността на строително ремонтните работи било установено на база количествено-стойността сметка на всичко в размер на 720,48 лв. с ДДС. В случая не е спорно между страните,че ищецът е заявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя,като била образувана щета №***/14.08.2018 г. и по същата е платена сумата 537,61 лв.
Също така
27.08.2018 г. Х. П. П. при управление на лек автомобил марка „Ровер 25“ с рег.№ СА 2592 НС по АМ Т. при км.292+000 в посока гр.С., допуснал ПТП,като нарушил правилата за движение на МПС визирани в чл.20,ал.1 ЗДвП –„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,в резултат на което напуснал пътното платно в дясно по посока на движението си и автомобила се ударил в телена предпазна мрежа до 3 мм. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №*** от 27.08.2018 г.Към него момент отговорността на водача Х. П. била покрита от задължителна застраховка ГО,сключена между собственика на автомобила и ЗД“Бул Инс“,със застрахователна полица № ***,валидна от 15.04.2018 год. до 14.04.2019 г. Ищеца твърди,че в резултат на настъпилото ПТП са нанесени материални щети на 12 м. предпазна мрежа с дебелина до 3 мм. в това число и колове полимерни,като стойността на строително ремонтните работи било установено на база количествено-стойността сметка на всичко в размер на 374,40 лв. с ДДС. В случая не е спорно между страните,че ищецът е заявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя,като била образувана щета № ***/13.09.2018 г. и по същата е платена сумата 312,00 лв. Също така на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение от 27.08.2018 г.,въз основа на който било издадено НП № ***/04.09.2018 г. изпратено на СДВР,отдел ПП за връчване.