Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 704 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 642/2023
Вид
Решение № 704
Подписан
21.11.2023
В сила
21.11.2023
Състав
Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.266, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.4, т.1, б."а" · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
  • чл.319 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20231001000642 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 474/09.04.2023 г., постановено по т.д. № 1623/2021 г., Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав е осъдил „Ай Ен Си“ ЕООД да заплати на „Кали Трейд БВ“ /„Kalli Trade B.V.“/, търговско дружество вписано в търговския регистър на кралство Нидерландия с идентификационен номер 859729825 с адрес в гр. Амстердам, 1077AR, ул.

Апололаан 151, сумата 281 600 евро на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, ведно със законна лихва от 06.08.2021 г. до изплащане на сумата, както и 9 935 евро лихва за забава за периода 02.04.2021 г. - 05.08.2021 г., на основание чл.86 ЗЗД, както разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 22 931.54 лв. и 6 805 евро.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ай Ен Си“ ЕООД, което моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявените искове. Поддържа, че съдът е извършил процесуално нарушение, тъй като с определението си по чл.146 не е дал правна квалификация на исковете, а такава е дадена с решението по делото. По този начин било нарушено правото на страните на защита. Счита, че съдът е извършил съществено процесуално нарушение и като е отказал да приеме представените от ответника извлечения на публикуваните счетоводни отчети на ищеца в търговския регистър на Нидерландия.

Искането му било оставено без уважение като преклудирано, независимо, че доказателствата били посочени във връзка с изслушаното заключение по допълнителната съдебно-икономическа експертиза. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и поради противоречие с материалния закон. Съдът правилно приел, че с разменените на 11.03 2021 г и 13.03.2021 г. изявления страните не са постигнали съгласие за договора, тъй като освен за стоката и цената, не са се споразумели относно мястото на предаване и 1 разноските по предаването на стоката. Неправилен обаче бил извода на съда, че предложението на купувача, съдържащо се в негово изявление от 13.03.2021 г. е прието с конклудентни действия от доставчика. По делото не се съдържали доказателства за подобно приемане. Издадена била проформа фактура от 15.03.2021 г., по която е извършено плащането на сумата от 281 600 евро. Тази фактура съдържала предмета на доставката и условията за доставка. От платежното нареждане от 15.03.2021 г. се установявало, че ищецът не плаща съгласно своята поръчка /IСРО/, а на основание издадената проформа фактура, в която бил посочен видът на стоката и нейната цена, с указание, че доставката не включва транспорт и ДДС. Липсвало изявление относно мястото на предаване и мястото на доставката. Това означавало, че съглашението между страните е това по проформа фактурата, а не по ICPO. Липсвали доказателства за мълчаливо приемане на ICPO, както и доказателства за изпълнение на доставката съгласно ICPO. Въззивникът счита, че проформа фактурата представлява предложение за сключване на сделка като е налице приемане на това предложението - извършено нареждането за плащане. Към договора се прилагали и ВКМПС. Съгласно Кодекса на международното частно право - и българското право като най-тясно свързаното с договора право /lex proxima/. Предмет на договора за продажба били 32 000 кутии нитрилни ръкавици, произведени от Уест уърлд къмпани за цена от 8.80 евро за кутия, която не включвала ДДС и транспорт. Издадените проформа фактура и фактура за продажба на стоката не включвали разходите по транспорт, включени в продажната цена, като те били за сметка на купувача. В договора не бил посочен срок за предаване на стоките.

Разпоредбите на чл. 33, б. „с" от Виенската конвенция и чл.319 ТЗ давали възможност когато не е уговорен срок за предаване, купувачът да поиска предаване в разумен срок, но в случая липсвали доказателства купувачът да е изискал предаване на стоката и да е уговарял срок за това. С договора продавачът не бил поемал задължение да извърши превоз на стоката. Съгласно чл. 71 и чл. 72 от Виенската конвенция при липса на изрична уговорка, разходите по превоза са за купувача. В разменените документи не било посочено място на предаване на стоката. Съгласно чл. 31 от Виенската конвенция „Ако продавачът не е длъжен да достави стоката на някакво друго място, неговото задължение за доставка се състои а) ако договорът за продажба налага превоз на стоката - в предаване на стоката на първия превозвач за препращане на купувача; б) в случаите, необхванати от предходната буква, ако договорът се отнася до индивидуално определена стока или до родово определена стока, която трябва да се вземе от определен запас, да бъде изработена или произведена, и при сключване на договора страните са знаели, че стоката се намира или подлежи да бъде изработена или произведена на определено място - в предоставяне на стоката на разположение на купувача в това място; с) в другите случаи - в предоставяне на стоката на разположение на купувача там, където продавачът е имал мястото си на дейност при сключване на договора". Продавачът не е поел задължението да достави стоката в определено място и изрично посочил, че цената на стоката е без транспорт. Следователно, мястото на доставка на стоката е седалището на продавача или мястото, където стоката се намира. По делото не били представени доказателства купувачът да е изпращал транспорт и да е изисквал предаване на стоката. Представени били доказателства, че е искал продавачът да събере оферти за превоз на стоката за сметка на купувача. По делото било установено, че продавачът е придобил стоката и същата се е намирала на мястото, където е била предоставена от производителя /гр. Антверпен-Белгия/. Купувачът бил поканен да вдигне стоката, но не се е явил на определеното място в уговорения срок. Стоката, която купувачът е следвало да получи в мястото на доставка, отговаряла на поръчаната, съгласно даденото нареждане и издадената фактура. Купувачът е изискал да му се върнат платените суми без да е развалил договора и без да е направил възражение за неизпълнение. За искането да се върне платената цена, не се посочва основание. Искането за връщане на платеното е електронно изявление съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), както и съгласно бл. 3 от ЗЕДЕУУ. Не представлява изявление за прекратяване на договора. Процесния договор не предвиждал право на 2 страните да го прекратят едностранно или да се откажат от изпълнението, поради което договорът не бил прекратен и нямало основание за връщане на платеното. Липсвало основание за разваляне на договора от купувача, тъй като не е установено виновно неизпълнение на задължение на продавача така, както са уговорени между страните в проформа фактурата. Обжалваното решение не бил обсъден въпросът за правото на собственост върху фактурираната стока, въпреки направените изявления от ответника относно прехвърляне на собствеността на стоката на купувача. Правото на собственост върху стоката преминало у купувача по силата на сключения договор. Съгласно уговорките между страните, цената се дължи за прехвърлянето на собствеността, а не за предаване на стоката. Според постигнатите уговорки, задължението за предаване на стоката било търсимо, а не носимо.

Въззиваемият „Кали Трейд БВ“ оспорва въззивната жалба като поддържа нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Поддържа неосноватеност на възраженията за процесуални нарушения, тъй като в извършения от съда доклад на делото в открито съдебно заседание на 18.03.2022 г. съдът изрично квалифицирал иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, която квалификация е идентична с дадената в постановеното решение, а от друга страна тази квалификация била съответна на твърденията и исканията на страните по делото. Неоснователно било възражението, че вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза не било проверило на място счетоводните регистри на ищеца, тъй като счетоводството на ищеца се водело онлайн. По делото не били установени неточности в представените счетоводни документи, а искането на ответника съдът да приеме извлечения от публични регистри било направено в последното по делото съдебно заседание и било преклудирано. Оспорва възраженията за неправилност и необоснованост на решението по подробно изложени съображения Счита, че не следва да бъдат уважавани доказателствените искания на въззивника, тъй като не били налице условията на чл.266, ал.2 от ГПК, но освен недопустими, доказателствата били неотносими и ненужни.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Кали Трейд БВ“ /„Kalli Trade B.V.“/, търговско дружество, вписано в търговския регистър на Кралство Нидерландия, с която твърди, че през месец февруари 2021 г. започнало преговори чрез представляващото го лице А. С. с управителя на „Ай Ен Си“ ЕООД Н. М. Р., относно сключването на договор за покупко-продажба на нитрилови ръкавици. Посредник по сделката било „Би Си Еф Си Ей Импорт Експорт“ ООД. В следствие на водените преговори, на 13.03.2021 г. „Кали Трейд БВ“ изпратило до „Ай Ен Си“ ЕООД оферта във формат „IСРО“ (Irrevocable Corporate Purchase Offer), съгласно правилата на Международната търговска камара, за закупуването на 32 000 кутии, съдържащи по 100 броя нитрилови ръкавици, на обща цена от 281 600 евро. Съдържащите се в офертата условия на доставка били определени посредством клаузата DDP, съгласно правилата на Международната търговска камара - доставка до склад, посочен от купувача, изцяло за сметка на продавача по сделката. След изпращане на офертата, управителят на „Ай Ен Си“ ЕООД потвърдил получаването и приемането й в кореспонденция по телефон и по електронен път, като многократно заявила, че доставката на поръчаните стоки се подготвя от „Ай Ен Си“ ЕООД.

На 15.03.2021 г. „Ай Ен Си“ ЕООД изпратило на „Кали Трейд БВ“ проформа фактура № 19/15.03.2021 г. за поръчаните стоки, съответстваща на отправената оферта формат IСРО.

3

Покупната цена съгласно издадената фактура била заплатена изцяло от „Кали Трейд БВ“ на 15.03.2021 г. по банкова сметка на „Ай Ен Си“ ЕООД. Съгласно договореното между страните закупените стоки е следвало да бъдат доставени в 3-дневен срок от извършване на плащането, което не било сторено. Ищецът твърди, че няколко пъти той, както и чрез посредника по сделката канил „Ай Ен Си“ ЕООД да изпълни задължението си. На 29.03.2021 г. А. С. изпратил имейл на „Ай Ен Си“ ЕООД с изрично изявление за разваляне на сключения договор, като дал 3-дневен срок да му бъде възстановена преведената на 15.03.2021 г. сума в размер на 281 600 евро. Иззявление за разваляне на договора е направено на същата дата, 29.03.2021 г. и чрез упълномощената от „Кали Трейд БВ“ адв. В.

В. посредством електронна поща до адреса на „Ай Ен Си“ ЕООД съгласно ТРРЮЛНЦ, както и до обичайно използвания в кореспонденцията имейл от дружеството. „Ай Ен Си“ ЕООД не му възстановило получената сума от 281 600 евро, поради което изпаднало в забава, считано от 02.04.2021 г. За обезпечаване на вземанията си поискал и било допуснато обезпечение по ч.гр.д. № 8640/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV „Е“ състав. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 281 600 евро, представляващи сумата на платената продажна цена по разваления договор; сумата от 9 935 евро, представляваща законна лихва за забава от 02.04.2021 г. до момента на завеждане на исковата молба, законна лихва за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението и разноските по делото и в обезпечителното производство.