Определение № 649 от 02.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. София, 02.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600672 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

СОС, в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл. 243 НПК е сезиран с жалба против определение на РС К. от 14.08.2025 г., постановено по ч.н.д. № 77/2025 г., по силата на което е потвърдено постановление на РП - К., ТО - С. от 13.01.2025 г. по досъдебно производство № 133/2023 г. по описа на ОСлО при СОП /пр. пр. № 955/2022 г. по описа на РП - К., ТО - С./, за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление.

В посоченото постановление водещият разследването прокурор е приел, че липсва осъществен състав на престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, чл. 323, ал. 1 от НК, чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК. Изложени са подробни съображения, аргументиращи липса на обективна и/или субективна съставомерност на посочените престъпления, като прокурорът е достигнал до извод за липса на осъществен състав на престъпно деяние и е указал на жалбоподатЕ.те, че биха могли да ангажират гражданската отговорност на извършитЕ.те по съответния ред. По отношение на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, прокурорът е приел, че липсва обществена опасност, която да го характеризира като престъпление поради ниската стойност на предмета на деянието. Отречена е хипотезата на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като 1 е застъпена идеята, че липсва съзнание у дееца, че вещта е чужда, за да бъде тя предмет на унищожаване.

РС - К., по силата на атакуваното определение, е приел, че постановлението следва да бъде потвърдено, като се е съгласил напълно с изложените мотиви по приложението на закона. Съдът е счел, че в настоящия случай не може да става дума за престъпно унищожаване на чужда вещ, тъй като дървеният материал е бил откаран, а не оставен в имота, откъдето е добит, като е отрекъл възможността за едновременно осъществяване на престъпленията по чл. 194 и чл. 216 от НК. В определението е прието, че са налице признаците на престъпление по чл. 194 от НК, но същевременно е потвърден изводът на прокурора, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК - поради факта, че отнемането е осъществено с намерението за изпълнение на договорка (макар и с необвързващ характер), предвид ниската стойност на отнетия материал и възможността да се използва за огрев. Съдът е приел, че обществената опасност от влошаване на отношенията между наследниците е много по-голяма от опасността на конкретното деяние.

Това определение на РС - К. е обжалвано от М. Й. Ц. чрез адв. Е. Б. от САК, с твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност. Оспорват се изводите на съда и прокурора за липса на обществена опасност на деянието, аргументирана с наличието на устна уговорка между наследниците, макар и такава без правно значение. Жалбоподателката се позовава на предходното определение на въззивния съд, в което е коментиран този въпрос, като се твърди, че подобно разбиране за случая не се основава на съвременните норми за поведение. Твърди се също, че в определението на районния съд не е даден отговор на поддържаните с жалбата възражения касателно изготвените експертизи (технически и оценителни), като съдът е пропуснал да провери изпълнени ли са указанията на СОС при предходното произнасяне по реда на чл. 243 НПК. В тази връзка се иска назначаване на повторна експертиза от различно вещо лице, което да използва научен метод при определяне обема на дървения материал. Допълнително се посочва, че не е изследван въпросът дали е осъществено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. С тези съображения се посочва, че съдът не е извършил дължимия контрол върху акта на прокуратурата и не е обсъдил исканията и възраженията на жалбоподателката, предвид което се иска отмяната на атакувания съдебен акт на РС - К..

2

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 07.02.2023 г. по реда на чл.

212, ал. 1 от НПК и е водено за това, че на 06.08.2022 г. в с. Ч., общ. К., противозаконно са унищожени чужди движими вещи - отсечени са пет дъбови дървета, собственост на М. Й. Ц. и Б. Й. Ц. - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. След проведено разследване, с постановление от 07.02.2024 г. наблюдаващият прокурор от РП - С., ТО - К. е прекратил наказателното производство поради липса състав на престъпление от субективна страна.Постановлението е било атакувано от М. Й. Ц. /настоящата жалбоподателка/ и Б. Й. М. като с определение № 44/08.04.2024 г. на РС - К., постановено по ЧНД № 43/2024 г., постановлението е било потвърдено.

С Определение № 306/11.07.2024 г., постановено по в.ч.н.д. № 301/2024 г. по описа на СОС, определението на РС - К. и постановлението за прекратяване на производството са били отменени, като са дадени задължителни указания за продължаване на процесуално-следствените действия. Съдът е указал на прокурора да събере допълнителни доказателства приблизителната височина на дървета, предмет на настоящото производство, като въз основа на тях бъде назначена и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, касаеща стойността на дървета, тъй като от заключението на изготвената по делото (л. 41-42, том 2 от ДП) не става ясен механизмът, използван от вещото лице, за да достигне до извода, че кубатурата на отрязаните дървета се равнява на 3 кубика.

При предходното си произнасяне по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК (в определението си по в.ч.н.д. № 301/2024 г.), трети въззивен състав на СОС е изложил подробни фактически изводи по делото, поради което преповтарянето на фактическата обстановка не е необходимо, предвид липсата на доказателства, внасящи промяна в тези изводи. Освен това съдът намира, че релевантните обстоятелства като цяло са правилно преценени от контролирания съд. Възраженията на жалбоподателката са съсредоточени основно върху правната оценка на установените факти, изложена в атакувания съдебен акт и върху оплакването за доказателствен дефицит по отношение на 3 въпроса какво е количеството дървесен материал, предмет на деянието.

Преди всичко в настоящото производство съдът следва да съобрази дали са изпълнени указанията, дадени при предходното произнасяне по реда на чл.

243 НПК. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд е пропуснал да анализира критично съдържанието на изготвеното допълнително заключение по оценителната експертиза. Настоящият състав на въззивния съд счита, че при изготвянето на допълнителната съдебнооценителна експертиза (л. 12-14, том 7 от ДП) само формално е изпълнено указанието на съда да се посочи механизмът за определяне на кубатурата на дърветата. Откроеният в определението на СОС по в.ч.н.д. № 301/2025 г. основен недостатък на експертното заключение, че „не става ясен механизмът, използван от вещото лице, за да достигне до извода, че кубатурата на отрязаните дървета се равнява на 3 кубика” не е съобразен от наблюдаващия делото прокурор при оценката на приетата след това допълнителна СОЕ, нито е извършена проверка в този смисъл в обжалваното определение. Неясно е защо първоинстанционният съд е приел, че „подробно е обяснена методиката на определяне на обема дървесина“, след като вещото лице не е изпълнително задължението в изискуемата степен съгласно указанията на съда. Сравнението на двете оценителни експертизи (първоначалната и допълнителната такава) не дава възможност да се приеме, че констатираният от въззивния съд недостатък е Е.миниран в допълнителното заключение. В допълнителната СОЕ (л. 12-14, том 7 от ДП) вещото лице е посочило като механизъм за определяне на кубатурата „сортиментиране на дърветата, за да се опредЕ. кубатурата им, която се опредЕ. на 3 /три/ кубика”, като е пояснил, че „когато няма данни за височини на дърветата за сортиментиране, се използват сравнителни таблици и се пресмята по диаметри”. Наред с това, видно от показанията на свидетеля М. Д. (л. 111, том 6 от ДП), данни за височината на дърветата всъщност са събрани („според мен бяха високи около 15 метра”), като няма пречка да се събере допълнителна информация от свидетЕ.те, за да се потвърди или отрече достоверността на подобна оценка за височината на дърветата, въпреки условностите на човешкото възприятие за височина. Предвид наличието на изходящи от свидетел данни по този въпрос, експертното заключение, в което е констатирана липса на такава информация, се явява необосновано. Както вече е указал въззивният съд, „по делото следва да бъдат събрани доказателства за 4 приблизителната височина на дървета, предмет на настоящото производство, като въз основа на тях бъде назначена и допълнителна съдебно-оценителна експертиза…“. Следователно, указанието в предходното определение на въззивния съд не е било надлежно изпълнено от ръководно-решаващия орган.

Изложеното представлява самостоятелно основание за връщане на делото за доразследване, при внимателно съобразяване на дадените от съда указания.

Следва да се назначи повторна оценителна експертиза, която да бъде изготвена от друго вещо лице, което при съобразяване на материалите по делото, вкл. и данните за височината на дърветата, изводими от свидетелските показания, да даде аргументиран и научно обоснован отговор на поставените въпроси.

На следващо място, настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение е материално незаконосъобразно. За да аргументира липсата на съставомерно деяние по чл. 194, ал. 1 от НК в настоящия случай, първоинстанционният съд, в съгласие с наблюдаващия прокурор, е приел, че извършеното престъпление /ако бе налице субективната му страна/ покрива белезите на малозначително деяние по чл. 9, ал. 2 от НК. Като аргумент в тази връзка е изведена стойността на вещите, възлизаща на 255 лева, която е пренебрежимо ниска, предвид административната отговорност по чл. 218б, ал.

1 от НК за кражба на стойност до две минимални работни заплати. Този извод е потвърден от първоинстанционния съд, но категорично не се споделя от настоящия състав на въззивния съд. Както бе изяснено по-горе, изготвените до момента експертни заключения са необосновани и не могат да служат за доказателствена основа при определяне стойността на дърветата, предмет на престъплението, поради което изводът за малозначителност на престъпната деятелност се явява също необоснован. Освен това за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК не следва да се изхожда единствено от стойността на предмета на престъплението, а да се преценят всички останали обстоятелства, които го характеризират (в този смисъл Решение № 75 от 11.07.2019 г. по н. д. № 298/2019 г., НК., ІІІ НО на ВКС). Дори да бе потвърдено категорично, че стойността на дърветата е такава, каквато е посочена от прокурора, това не би било достатъчно да се аргументира липсата на обществена опасност на деянието. Такъв извод изглежда несъстоятелен, като се вземе предвид, че от страна на свидетелката Е.савета Б. е било представено разрешително, отнасящо се до собствения имот, съответно до различни дървета.

5

Използването на разрешителното издадено за други дървета в различен имот от инкриминирания, с цел легитимиране на сечта като разрешена и законна, представлява измамливо действие от страна на Б., улеснило извършването на престъплението и прикриващо разкриването му, като незаконно деяние.

Осъществяването на деянието по този начин всъщност завишава обществената му опасност.

Въззивният съд категорично не споделя становището, че осъществяването на обективните признаци на престъплението кражба не позволява да се допусне, че е налице и унищожаване. Извършването на двете деяния при условията на реална съвкупност е възможно, тъй като се касае за различни вещи, предмет на двете деяния (дори и вторите да са възникнали след преработване). Върховната съдебна инстанция е имала повод да се произнесе по въпроса, приемайки, че „унищожаването и повреждането на чужда вещ може да се извърши заедно с кражбата, когато е отнета такава част от нея, без която тя става постоянно или временно негодна за употреба.