Решение № 480 от 28.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Ямбол, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330102644 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба предявена от С. В. А. , против „Ай Ти Еф Груп“ АД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за кредит от 29.10.2024 год., поради противоречие му със закона на основание чл.124, ал.1, вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.2, вр. чл.22 ЗПК с последиците по чл.23 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2024 год. между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата били предоставени в собственост заемни средства в размер на 700, 00 лв., при фиксиран лихвен процент по заема от 40.54% и ГПР от 49.00 %.

Съгласно чл.5 от договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на условията на чл.5.3 от договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5 от договора, същият съгласно чл.5.6 дължи неустойка в размер на 569,92 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Твърди се, че ищеца усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от TP на ОСТК на БКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и тьрговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с 1 неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя можела да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди се, че с оглед следните предвидени ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение за кредит от 700,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на две физически лица с визирани условия в чл.6.3 от договора.Ограничение в процесния договор за заем бил налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.Гарантите трябвало да получават минимален осигурителен доход. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 ЗЗД.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция била поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от 2 страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да бил поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тьй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Дори да се приеме, че кредиторът реално бил имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Явно е, че кредитодателят не бил търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 Закона за потребителския кредит.

В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията па финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).

Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречала на принципа на добросъвестността, тъй като целяла да създаде предпоставки за начисляването на неустойката.По изложените съображения, неустойката била излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.На следващо място и съгласно приложение №3 към договора за кредит, а именно чл.1 от същото, кредитодателят предоставя на кредитополучателя допълнителни услуги от Пакет „Преференциално обслужване“, включващ следните допълнителни услуги: удължено работно време, безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата; детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита; регулярно участие в ежемесечни и ежегодни 3 томболи и награди, организирани от кредитодателя; получаване на удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължения без заплащане на такса.

Счита се, че изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави била уговорката приложение №3 към договора за кредит, а именно чл.З от същото.Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 60,00 лева противоречало на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.

143, т. 19 ЗПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни.Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. На следващо място по отношение на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги, важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗП, тъй като споразумението, очевидно има общ, типов характер и не е индивидуално съставено.Сумата търсена на базата на този пакет от допълнителни услуги е в размер на 150,00 лв. и същата е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Предметът на това споразумение, цитиран погоре, макар да е дефиниран като допълнителни „услуги“, в действителност се състои от действия, свързани с усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с ДПК, както и създава разходи, които също са свързани с договора за кредит, но не са упоменати в него, а са „изнесени“ в този договор за допълнителни услуги. Така е налице пълно покритие между естествените и закономерни права, задължения и възможности за страните по договора за потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, и услугите, визирани в споразумението, претендиращи да са самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи изискванията на този закон.Така именно причината за нищожността на тези клаузи, сама по себе си противоречи изначално на изискването за добросъвестност и причинява дисбаланс в отношенията между страните