Определение № 74 от 28.03.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600072 по описа за 2023 година , при произнасянето си взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

С обжалваното определение състав на Окръжен съд-Шумен потвърдил постановление от 01.11.2022 година на Окръжна прокуратура-Шумен, с което е прекратено наказателното производство по ДПр №120/2022 година по описа на ОД на МВР-Шумен. Недоволна от този съдебен акт останала пострадалата Т. П., която чрез упълномощения си повереник атакува определението с твърдение за незаконосъобразност, т.к. липсват мотиви за механизма на разследваното деяние по транспорта, проведената оценка на доказателствата не е обективна, всестранна и пълна, оспорва се и изводът относно момента на възникване на опасност за движението на водача на товарния автомобил с комуникиращи доводи на плоскостта на независимото съпричиняване на смъртта на съпруга на пострадалата. Апелът към настоящата инстанция е за връщане на делото в стадия на досъдебното разследване със задължителни указания по прилагането на закона.

Преценката на въззивния състав относно допустимостта на подадената жалба срещу първоинстанционното определение е положителна, доколкото Т.

П. притежава процесуалното качество по чл.74 от НПК (ДПр, л.145), в посочения в чл.243, ал.7 от НПК срок същата е упражнила правото си на деволутивно и суспензивно действие срещу акт по чл.243, ал.1, т.1 от НПК.

По същество, настоящият съдебен състав като въззивна инстанция, осъществи своята второинстанционна проверка както в пределите на направените оплаквания, така и служебно. Вследствие на собствената доказателствена оценка констатира основание за изменение на първоинстанционното определение и на постановлението относно 1 основанията за прекратяване на наказателното производство при следните съображения:

Разследването по ДПр №20/2022 година по описа на ОД на МВР гр.Шумен има за предмет пътна злополука от 18.02.2022 година, завършила със смъртта на водача на един от катастрофиралите автомобили. По обстоятелствата на деянието и авторството органите на разследването са събрали гласни, писмени и веществени доказателства, назначили са две експертизи за изясняване на причините за смъртта на пострадалия Е.М. и относно условията на пътния инцидент.

При естеството на разследваната деятелност, съществени за предмета по чл.102 от НПК се явяват сведенията относно характеристиките на пътния участък и на транспортната ситуация непосредствено преди автопроизшествието, изяснени чрез множество преки доказателства. Така например, вследствие на показанията на св.св.П. и П. (ДПр, л.36 и л.4) не са спорни направленията на участвалите в инкриминираното ПТП автомобили, от които л.а.Мерцедес“ с рег.№ В0006 ВК, управляван от пострадалия Е.М. пътувал по път ІІ-73 от гр.Шумен към гр.Карнобат, а т.а.“Мерцедес“ с рег.

№NP085-TG с прикачено полуремарке с рег.№ АЕ0932NP и с водач св.П. се движил в обратна посока по същото трасе. Условията на пътния участък се извличат от редица доказателствени източници, един от които е протоколът за оглед на местопроизшествие - оценен и от настоящия състав за законосъобразен, при спазени процесуални условия на способа и изчерпателност на съдържанието на писмения източник. Зоната на транспортния инцидент е по път ІІ-73 в близост до с.Дибич, на км 4+400, в условията на плавен десен завой от гр.Шумен към гр.Карнобат, при двупосочно движение с бяла прекъсната маркировка, гладък асфалт, с банкет от пръст и дребен чакъл с широчина от края на платното до около 1.70м.

Всяка от пътните ленти била с широчина от по 3.80м. В протокола е отбелязано също, че на 700м след ОР1 (Т-образно кръстовище на път ІІ-73 Шумен Карнобат и разклона за с.Дибич) преминавал водосток, чийто северен край е означен като ОР2. Това разстояние неправилно е визирано в проверяваното определение като 700-метрова права отсечка в транспортния участък на деянието, за каквото положение няма обективни данни.

Погрешният извод сам по себе си няма отношение към механизма на разследваното събитие, поради което по никакъв начин не компрометира обосноваността на определението.

На местопроизшествието са фиксирани следи в диапазон от 7.40м до 75.40м от ОР2, от които с ключово значение за мястото на удара се явява находка от дълбоко надиране на 40.80м от ОР2, с начало на 0.10м вляво от средната разделителна линия и с характерна дъговидна форма, пресичаща средната пътна маркировка. Значими за ударния процес са положенията на катастрофиралите МПС-та след сблъсъка и деформационните им увреждания, данни за които са въведени с коментирания писмен доказателствен източник.

Товарният автомобил е фиксиран по диагонал на платното за движение с предна част към гр.Шумен, със задно ляво колело на бялата линия, ограничаваща платното отдясно. Лекият автомобил е бил намерен на 68.10м 2 от ОР2 и на 8.50м от десния край на платното за движение, ориентиран с предната си част към гр.Шумен. Техническите поражения по двата катастрофирали автомобила са в предните им части - основно вляво, а за лекия автомобил и в зоната на предно обзорно стъкло и предна броня.

При изяснените, вследствие на еднозначни преки доказателства, посоки на движение на водачите, съществени за обективната проява на деянието и авторството са обстоятелствата на взаимната видимост, за които въззивният състав съди от:

1)показанията на св.П. -„пред мен имаше идеална видимост…, видях, че една кола започна да изпреварва… Изпревари автомобилите, но не се прибра в лентата си, въпреки че имаше много разстояние…“, (ДПр, л.36); 2)показания на св.П. - „… тира беше на голямо разстояние пред нас, може би на около 100 метра. Не мога да определя разстоянията…“ (ДПр, л.45), 3) фотоалбум, съставен при оглед на местопроизшествие, чиито кадри от №1 до №6, №19 (ДПР, л.19, л.21) потвърждават гласните доказателства за безпрепятствена видимост между участниците в пътното произшествие и 4)заключение на КСАТЕ в неговата т.4.5, в която вещите лица приемат взаимна видимост при условията на пътния участък „.. на разстояние не по.малко от 200 метра... “ (ДПр, л.94, л.95).

Що се касае до характеристиката на пътната ситуация непосредствено преди удара, за нея би могло да се мисли единствено през показанията на св.П., разкриващи следното: „Пред мен в посоката в която се движех, т.е. към Шумен, имаше няколко леки автомобила, но те се движиха бързо и се отдалечиха. Срещу мен имаше колона, която колона се движеше с постоянна скорост… Колоната не беше плътна, колите се движиха на разстояние една от друга. В един момент видях, че една кола започна да изпреварва колоната, като навлезе в моята лента за движение. Изпревари автомобилите, но не се прибра в лентата си, въпреки че имаше много разстояние. Започнах да намалям скоростта на управлявания от мен камион … Водачът, който изпреварваше не се прибра в своята лента и се блъсна в моята лява страна на камиона…“ (ДПр, л.36). В принципно кредитираните показания на свидетеля се съдържа факт за светлинно сигнализиране спрямо водача на л.а.“Мерцедес“, който по мнение на въззивния състав не е доказан по несъмнен начин при опровергаващите го показания на св.П. (ДПр, л.45).

Грешка в оценката на доказателствените източници е довела до приемане на недоказаното положение като част от транспортната ситуация, но доколкото употребата или не на светлинни сигнали няма проявление върху същинските параметри на деянието, допуснатото нарушение не е съществено.

Така очертаният кръг от доказателства е бил подложен на експертно изследване, чиито резултати се четат в заключение на КСАТЕ (ДПр, л.85 и сл.). Обмисляйки отговорите в аспекта на чл.152 от НПК по отношение на мястото на удара, техническата причина и възможността за предотвратяване на пътното произшествие, въззивният състав приема, че: 1)мястото на удара е в лявата пътна лента по посока на движение на л.а.“Мерцедес“, реализиран е под ъгъл около пет градуса с предните леви части на л.а. и товарната композиция, при косо разположение на надлъжната ос на л.а.“Мерцедес“.

3

Спор за точката на автомобилното съприкосновение не се повдига с жалбата, а и не би могло, доколкото локацията се определя от обективна находка следа от надиране с дъговидна форма, чието начало е на 0.10м вляво от средната разделителна линия в посока на огледа, от деформациите по двете МПС-та и от показанията на св.св.П. и П.; 2)скоростта и на двата автомобила към момента на удара е в рамките и близо до разрешената (т.а. – 69км/ч, л.а. – 91.8км/ч), 3)взаимната видимост на водачите е била на не по-малко от 200 метра и 4)сблъсъкът е реализиран в общата опасна зона на двете МПС-та.

Що се касае до извода в т.4.5 от заключението на експертизата за момента на опасност, оценката за обоснованост и правилност, както и за значението на изводите досежно приетия от окръжния съд механизъм на деянието се разви при следните съображения:

По-нагоре в настоящето определение вече бе казано, че доказването на деянието и авторството е изцяло при преки доказателства. На база на неопроверганите показания на св.П., следва че: 1)при предприемане на изпреварването от страна на пострадалия водач не е имало изключващи маневрата препятствия, нито такива ограничаващи видимостта му към насрещно движещия се товарен автомобил; 2)самата маневра се реализирала спрямо попътна на движението на л.а.“Мерцедес“ колона от неустановен в хода на разследването брой автомобили, пътуваща с приблизително еднаква, но неизвестна за разследването скорост и 3)след края на маневрата, пострадалият не се прибрал в пътната си лента. От своя страна, св.П. няма спомени за началото, условията и хода на предприетото от съпруга й изпреварване, тя съобщава фактически данни за момента преди сблъсъка, когато все още управляваният от пострадалия л.а.“Мерцедес“ бил в насрещната пътна лента, товарният автомобил се намирал на около сто метра срещу тях, съпругът й ускорил и се насочил към напуснатата от него пътна лента, но последвал фаталният лявостраничен удар.

На база на казаното, както и при липсата на други очевидци на деянието и/или ефективни в доказателствената насока следи, следва че няма обективни данни за момента, когато пострадалият би могъл безопасно да приключи маневрата си, а това всъщност е и моментът, в който би възникнала опасност за движението на св.П. със задължение да реагира по предписанието на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Отнесено към изводите в т.4.5 от експертизата, въззивният състав приема че не е доказано дали моментът на вземане на решение за спиране от страна на водача на товарния автомобил съвпада с възникването на опасност за него, без да може по този въпрос да се постигне каквато и да е доказателствена сигурност. С този аргумент, въззивният състав отхвърли обосноваността на заключението в т.4.5 единствено относно приетия момент на опасност за св.П., без да констатира необходимост по чл.153 от НПК именно поради непреодолимата доказателствена празнота относно момента, в който безпрепятственото напускане на насрещната пътна лента от пострадалия водач е било обективно възможно и дължимо.

За финализиране на доказателствения анализ е необходимо да се посочи, че с показанията на св.св.П., А. (ДПр, л.43) и заключението на СМЕ за аутопсия (ДПр, л.48) се установява времето и причината за смъртта на Е.М.

4

– починал от високоенергийна автомобилна съчетана травма на глава-шиягръден кош, корем, крайници с водещо травматично разкъсване на аортата.

В обобщение на изложеното, въззивният съд извлича аналогични на приетите в проверяваното определение фактически положение, при които е прекратено и наказателното производство. Претендираният в т.1 от жалбата дефицит на обстоятелства на деянието в проверявания първоинстанционен съдебен акт не почива на неговото действително съдържание, доколкото изрично са ангажирани положения относно времето, мястото и механизма на транспортното произшествие (стр.2, 3, 4, 5,). Същото е реализирано на 18.02.2022 година в светлата част на денонощието по път ІІ-73, между насрещно движещите се л.а.“Мерцедес“ с рег.№В 0006 ВК с водач пострадалия Е.М. и т.а.“Мерцедес“ с рег.№NP085-TG с прикачено полуремарке с рег.№ АЕ0932NP, с водач Д. П.. Пътната отсечка била двупосочна, без неравности, суха, времето било слънчево. Двамата водачи се възприемали взаимно на не по-малко от 200м. Пострадалият предприел изпреварване на колона от неустановен брой автомобили, движещи се с приблизително еднаква, но неустановена скорост, като след приключване на маневрата не се завърнал в напуснатата пътна лента, продължил движението си в насрещната пътна лента и на км 4+400 по път ІІ-73 навлязъл в плавен десен завой, движейки се с левите си колела на 0.1-0.2м от средната разделителна линия. Водачът на товарния автомобил задействал спирачната система на 37.45м от мястото на удара, последвал непредотвратим сблъсък в общата опасна зона за спиране на двата автомобила, определена от скоростите им на движение непосредствено преди този момент – 69 км/ч за товарния автомобил и 91.8км/ч за лекия автомобил, като ударът е с предните леви части на автомобилите и е разположен по ширината на пътното платно в посока гр.Карнобат в лявата пътна лента на 0.1-0.2м вляво от осевата линия.

Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56757c3f-6706-43ec-b2a4-519ab7967085