Решение № 422 от 09.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Пазарджик, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х. В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220201272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ВЕЛТРАНС 11” ООД, ЕИК: 201738855, чрез упълномощения от законовия представител Х. М. В., ЕГН:**********, пълномощник адв.У., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г, № 0055928 издаден от ОДМВР- Пазарджик, с което е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на пълномощника поддържа жалбата и искането си за отмяна на ЕФ .

Претендира разноски.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. представя , но след приключване на съдебното заседание , становище по хода, по същество и с претенция за разноски.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

1

На 21.06.23 г., в 17.25 часа, с автоматизирана техническа система (АТСС) ARH CAM S1 било заснето в гр. Пазарджик, на ул. „Ст. Стамболов“ и в посока към кръстовище на ул. „Д Греков“ движение на МПС с ДКН ******, за което не е имало към момента на това движение сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО).

Установен бил собственикът на автомобила в лицето на дружеството – жалбоподател (л.6, СРМПС).

С издадения ЕФ за извършеното нарушение на член 483 , алинея 1 , точка 1 от КЗ, във връзка с член чл.638 ал.4 КЗ вр. Ал.1т.2 вр. Чл. 461, т.1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева ЕФ не е процесуално неизправен ( виж жалбата и становището по същество), тъй като има пълно съответствие между описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение , при което и нарушението е заснето с посоченото АТСС, като е отразено и в каква посока е движението – тоест несъмнено е дори при липсата на отразено „управление“, че се касае именно за такова, което по отношение на автомобил, собственост на юридическо лице, без сключен договор за ЗЗГО е нарушение именно по посочените в ЕФ квалификационни текстове.

Фишът е издаден при установено управление на процесното МПС , за което няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен договор. Не могат да се споделят възприети съображенията на жалбоподателя ( в жалбата и по същество чрез пълномощника) , че както управлението, така и липсата на договор следва да бъдат установени към един и към момент – при заснемането с АТСС, респ. и именно от това средство. Редакцията на нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ предвижда, че „ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност. Тоест, съвсем ясно е посочено , че установяването с техническо средство или система е по отношение на управлението , а проверката относно наличието на договор може и да не бъде извършена с такова. Тя следва да касае факта на сключен и действащ договор за ЗЗГО към момента на нарушението, справката за което може да се направи и след този момент. При 2 общодостъпната форма на тази информация ( сайта „Гражданска отговорност) е напълно без значение как е направена тази проверка, след като и в рамките на настоящия процес могат да се ползват тези данни.

Издаването на ЕФ в процесния случай е на посоченото законово основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, като изрично указа необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).. Процесният ЕФ е издаден с оглед предвидената чл. 647, ал.3 от КЗ възможност и за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ , като и двете норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение: „ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл. 638 състави на нарушения (съответно за собственик и водач) , като препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само досежно наказанието ( в случая - се налага имуществена санкция по т.2 на ал. 1 ).

Вярно е, както се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, че ал.4 на чл. въвежда различен, спрямо предвидения с ал.3 , ред за ангажиране на административно-наказателна отговорност на нарушение по ал.1 на същия чл.638. Отговорността по чл. 638, ал.3 ЗДвП е за водач, несобственик, управляващ МПС , за което не е сключен договор. За нарушенията по ал.1 и по ал.3 на чл. 638 ЗДвП отговорността се реализира с оглед чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ по общия ред за търсене на административнонаказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при установени нарушение по чл. 638 , ал.1 и ал.3.

За нарушението обаче по ал. 4 на чл. 638, което е за собственик на управлявано МПС ( без значение дали е водач или не), редът е различен.

Той е регламентиран с чл. 647 , ал.4 КЗ- издаване на ЕФ на основание 3 въведеното с нея изискване - да е установено управление ( за разлика от ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален начин – със АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Собственикът ще носи отговорност и когато сам управлява собственото си МПС и когато то се управлява от друго лице, стига това управление да е установено с АТСС – чл. 647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от КЗ.

Тези две норми ( втората санкционна) въвеждат самостоятелен ( спрямо коментираните горе два) състав на нарушение, като отговорността е за собственика за несключване на договор по отношение на собствено МПС, за което е установено управление на посочената дата. Неправилно се възприема от някои съдилища, че щом се касае управление на МПС отговорност следва да носи само водача и е във вр. с ал.3. Първо – както се посочи вече препращането от чл. 638, ал.4 към ал.1 е само досежно наказанието, но не и досежно самото нарушение.

Управлението в случая е несъмнено установено, предвид данните от АТСС, дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е мобилна и функционирала напълно независимо от оператор.

Условията и реда за използването й, както и на всички автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата са уредени с НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. , уреждаща процедура за ползване на системата, която неоснователно се критикува с жалбата. Още с първата й норма е възприето, че тя регламентира „използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата“, тоест приложима е за всякакъв вид контрол на правилата за движение –за скорост , за ЗЗГО и др. Наредбата не въвежда различие в зависимост от вида на контрола по отношение изискването за съставяне на протокол при ползване на АТСС.

Действително Наредбата разграничава условията за ползване при един вид контрол, но той е за скорост и касае хипотезата на чл. 11, ал.2 от Наредбата – когато се осъществява контрол за скорост с мобилно АТСС по отношение на движещи се автомобили. Вярно е, че в конкретния случай информацията в карето в долната част на фотоса л.10 сочи нарушен режим на скоростта ( която е била превишена), но мобилното устройство няма пречка паралелна да се ползва и за контрол по КЗ, доколкото събраната с АТСС 4 информация установява управление /движение.

Вярно е, както настоява процесуалния представител на дружествотожалбоподател, че е възможно движение на автомобила без управление, но в случая представеният с панорамната снимка ( за уреда) фотос на л. 8, както и тези на л. 9 и следващия освен, че ясно обективират наличието на водач в автомобила недвусмислено представят такъв пътен участък, по който лишено от всякаква логика е твърдението за самодвижение на МПС.

Ползваната АТСС е мобилна, но е била стационарна към момента на измерване както ясно се вижда на фотоса на л. 8 и както е отразено в съставения протокол на л. 7 – „режим на измерване „С“. Той съдържа всички отразявания по зададените параметри – вид , марка, модел, марка АТСС ; ползвател в лицето на санкциониращия орган; конкретно местоположение на осъществявания контрол ( по което впоследствие правилно в ЕФ е отразено и местоположението на самото нарушение); вид на пътя и принадлежност, посока на отчитане и заснемане – на приближаващи МПС; данни, идентифициращи патрулния автомобил, в който е поставена АТСС;часови период на контрола и номер на първо и последно заснето изображение в рамките му; броя на регистрираните нарушения и тяхното приемане; данни от проверката – име, подпис, дата и данни в горния десен ъгъл за регистриране на протокола.

Принадлежността на индивидуализираното по своя идентификационен код процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л.

15-16. В случая е ползвана цялата система, доколкото контролът е бил за скорост - виж на л. 8, 7 . Легалната възможност за ползването й по този начин е потвърдена с информация от Българския институт по метрология – удостоверение за одобрен тип за измерване на л. 15 ( първоначално сертифициране) и последващ периодичен контрол – протокол проверка на л. 16.

В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство ( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси л. 9 сл., които отразяват конкретните изображения на управлението на МПС.

Отразени в данните под фотоса на л.10 са конкретни важими параметри – 5 време, място, настройка на режим , засечена скорост на движение при обявено ограничение, валидно за насечело място. Самото изображение илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно, обективира дори разпознат рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.

Няма намеса в работата на системата и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител ( виж на л. 14)

Спазено изискването на чл. 10 от Наредбата за фотос, който да онагледява знак за поставяне на система на контрол.

Предвид горното - използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване на поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

Не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е дружеството - жалбоподател (виж СР МПС). Именно той е субект на отговорността по посочените в санкционната част на фиша норми , тъй като „ притежава заснетото в движение и регистрирано МПС, което не е било спряно от движение и за което не е сключен договор за ЗЗГО“ . От това описание на нарушението, отнесено изрично към юридическо лице и ясно идентифицирания собственик в лицето на дружеството-жалбоподател несъмнено става ясно, че именно това юридическо лице е субект на нарушението. Последният извод отговаря на възраженията в жалбата.

Съвсем ясно става, че субект на нарушението е собственика на автомобила, който в случая е посоченото ясно и достатъчно индивидуализирано юридическо лице . То е персонифицирано и чрез своя законен представител, към който именно в това качество, е ползвано обръщението в заключителния абзац на ЕФ „Уважаеми господине/госпожо“ .