Решение № 260413 от 20.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 20.01.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2168 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 19.07.2019г., постановено по гр.д. № 35868/2009г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, е уважен предявеният от П.С.С. срещу Н.П.Б. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от деликт, извършен на 26.05.2007г., около 00, 45 часа, в гр. София, в ресторант „Дивака”, находящ се на ул. „*****, при който ответникът се приближил до ищеца с думите: „Какво се смеете, нещо смешно ли е? Знаете ли кой съм аз? Сега ще видите кой съм!”, извадил от кобур на кръста пистолет /стандартно огнестрелно оръжие „Щаер – М9”, калибър 9 мм, „Пара”, с фабричен номер 035895/, заредил го с патрон /стандартен боеприпас 9 мм, „Пара”/ в цевта и го опрял в гърба на П.С.С., ведно със законната лихва от 26.05.2007г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, както е отхвърлен изцяло и предявеният насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на П.С.С. да заплати сумата от 1 500 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от деликт, извършен на 26.05.2007г., около 00, 45 часа, в гр. София, в ресторант „Дивака”, находящ се на ул. „*****, при който бил нападнат, обиждан, бит от ответника, като му били причинени наранявания.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният първоначален иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, е подадена въззивна жалба от П.С.С..

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че съдът е нарушил принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като е определил обезщетение в занижен размер, несъответен на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Счита, че решаващият орган не е съобразил степента на преживения страх и отражението на негативните последици от инцидента върху живота на пострадалия, като е определил страхът като краткотраен, макар и с висок интензитет. Твърди, че в ситуацията, в която е бил поставен, пострадалият е изпитал силно чувство на страх и безпокойство, дължащо се на опряното в гърба му огнестрелно оръжие. Още повече, че пострадалият чул как нападателят поставил патрон в цевта. Макар че ситуацията е била овладяна сравнително бързо, благодарение на намесата на приятелите на пострадалия, това не можело да омаловажи изпитаните чувства на страх у пострадалия и стресът, който причинява у всеки нормален човек насочен и зареден пистолет. В случая пистолетът бил опрян в гърба на пострадалия и последният е бил безпомощен да окаже съпротива. В жалбата са изложени съображения, че прекратяването на действията на нападателя не прекратява автоматично преживения стрес или пък не намалява неговото въздействие върху пострадалия, поради което счита, че размерът на нанесените неимуществени вреди не може да бъде преценен по критерий времетраене на деликта. Освен това счита, че първоинстанционния съд неправилно е посочил, че употребата на алкохол е оказала значително въздействие върху пострадалия, тъй като не са ангажирани доказателства, че ищецът е имал външни прояви на опиване. Ето защо поддържа, че употребата на алкохол не е повлияла върху възприятията на пострадалия, нито може да се приеме, че е оказала влияние върху интензитета на изпитания страх и стрес. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Насрещната страна Н.П.Б. не изразява становище по жалбата.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника Н.П.Б. срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният първоначален иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 000 лева, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск с правно основание чл.

45, ал. 1 от ЗЗД. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се твърди, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е претърпял вреди от процесния деликт, конкретно – не било установено, че ищецът не е бил в състояние да върши работата си и да взима правилни решения, както и че се е затворил в себе си и престанал да се вижда с неговите приятели. Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение по възражения, че същият е прекомерен и не съответства на установените по делото конкретни обстоятелства. По отношение на предявения насрещен иск се поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че същият подлежи на отхвърляне, тъй като авторът на твърдяното противоправно деяние не е персонализиран.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – П.С.С. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че решението в обжалваната от ответника част е правилно, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Навеждат се доводи, че по делото не е установено твърдяното от дееца съпричиняване на вредоносния резултат, поради което предявеният насрещен иск правилно е бил отхвърлен. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в частта, в която уважен предявеният първоначален иск и отхвърлен предявеният насрещен иск.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е от П.С.С. срещу Н.П.Б. първоначален иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което ответникът е бил признат за виновен с влязла в законна сила присъда.

В хода на производството е приет за съвместно разглеждане насрещен иск от Н.П.Б. срещу П.С.С. с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на извършено от ответника по насрещния иск противоправно поведение, изразяващо се в груба физическа сила и нанасяне на удари в областта на главата и тялото на пострадалия.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД № 5755/2010г. по описа на СРС, че твърдяното в исковата молба деяние е извършено от ответника Б., като поведението на последния е виновно и противоправно, поради което ищецът се легитимира като кредитор по спорното вземане за репариране на претърпените от деянието неимуществени вреди. По отношение на размера на претенцията е съобразил, че от събраните гласни доказателствени средства се установява, че ищецът е претърпял страх от зареденото оръжие с патрон в цевта, който бил опрян в гърба му, поради което е преживял изключително силен психически страх. Не били събрани обаче доказателства относно твърдението, че пострадалият не е бил в състояние да върши работата си и да взима правилни решения, както и че се е затворил в себе си и престанал да се вижда с приятелите си. При съобразяване на посочените обстоятелства и предвид установеното, че ищецът е употребил значително количество алкохол, което е от значение за възприятията му, е направен извод, че претенцията е основателна до размер на 3 000 лева. Предявеният насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че не може да се установи авторството на твърдяното деяние.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

Предявени са първоначален и насрещен иск с правна квалификация на претенциите по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищецът той следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт, а именно - противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди /чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/. Доколкото това са правопораждащи факти ищците следва да проведат пълно и главно доказване. Законодателят е презюмирал небрежната вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, следователно наличието на такава не е необходимо да се доказва.

Останалите правопораждащи факти следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки водят до неоснователност на претенцията.

Материално-правната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен.

Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване да установи това свое качество.

Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му.

Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници.

Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

По предявения първоначален иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:

В конкретния случай ищецът релевира твърдения, че е пострадал от извършено от ответника престъпление. Това обстоятелство се установява от представения препис от влязла в законна сила на 20.07.2017г. присъда, постановена по НОХД № 5755/2010г. по описа на СРС, НО, 107 състав, с която Н.П.Б. е признат за виновен в това, че на 26.05.2007., около 00, 45 часа в гр. София, в заведение „Дивака”, находящо се на ул. „*****, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като с думите: „Какво се смеете, нещо смешно ли е? Знаете ли кой съм аз? Сега ще видите кой съм!”, извадил от кобур на кръста пистолет /стандартно огнестрелно оръжие „Щаер – М9”, калибър 9 мм, „Пара”, с фабричен номер 035895/, заредил го с патрон /стандартен боеприпас 9 мм, „Пара”/ в цевта и го опрял в гърба на П.С.С., като деянието се отличава с изкючителна дързост – с действията си Б. в много груба форма засегнал интересите на отделната личност, при липса на личен мотив във взаимоотношенията им и проявил грубо нахалство, демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение към установените правила на обществен ред, като заредил огнестрелното си оръжие с патрон в цевта и го опрял в гърба на С. на обществено място, всявайки паника и страх сред присъстващите, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, б. „б” от НК е осъден на наказание пробация при конкретно посочени в присъдата пробационни мерки. Срещу присъдата била подадена въззивна жалба, като с решение от 20.07.2017г., постановено по ВНОХД № 2423/2017г. по описа на СГС, първоинстанционният съдебен акт бил потвърден.

Разпечатката съдържа 35 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56748e68-6283-4458-a9d8-58afd2e9f94d