Решение № 262293 от 08.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10692/2020
- Вид
- Решение № 262293
- Подписан
- 08.07.2022
- В сила
- 08.07.2022
- Състав
- ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 62, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
№ …… гр. София, 08.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Десислава Чернева при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 10692/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 152507/16.07.2020 г. по гр. д. № 62800/2018 г. по описа на СРС, 159 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. С.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, сумата от 1 479. 75 лв. стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ар. София, ж. к. „******, аб. № 052926, за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2017, както и сумата от 164. 32 лв. лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 15.11.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2017 г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 82312/2017 г. на СРС, 159 с-в. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производства.
С решението исковете са отхвърлени за главница, над уважения до пълния предявен размер от 1 670. 41 лв. и за периода от 01.05.2014 г. - 30.09.2014 г., а за обезщетение за забава - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 206.79 лв.като изцяло са отхвърлени исковете за установяване на задължения за сумата от 43,75 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението 22.11.2017 г. до окончателното плащане на дължимото и за сумата 7, 09 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 15.11.2017 г.
Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете са установяване на задължения за главници за ТЕ и лихви върху нея, е останала ответницата А. С.П., която го оспорва, чрез особения си представител.
В жалбата излага доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено в уважената част. Поддържа, че по делото не са представени категорични доказателства, че страните са обвързани в облигационна връзка в периода, както и че ответницата е собственик или ползвател на имота в процесния период. Ищецът не е освободен от задължението да докаже посочените обстоятелства пълно и главно. Сочи, че не се установява потребителят да е обвързан от ОУ на дружеството за доставка на ТЕ, както и че е приел тези ОУ. Позовава са на неравноправни и нищожни клаузи на чл. 32 и 33 от ОУ на ищеца по смисъла на ЗЗП, които му дават право да начислява прогнозни стойности за потребената ТЕ, като е налице колизия с
Директива № 93/13/ЕО на Съвета на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори и регламент 2006/2004 на ЕО. Сочи, че не се установява ОУ да са известни на потребители, както и че ответницата не е поканена да плати, поради което не е изпаднала в забава.
Поддържа, че задълженията не са ликвидни и изискуеми, защото ответницата не е уведомена за тях. Решението се основава на доказателства, които ползват ищеца и са оспорени от особения представител на ответницата и не са годни да установят възникването на задължения за ответницата. Поддържа още, че не се установява реално количество доставена ТЕ. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят.
Ищецът - въззиваема страна „Т.С.“ ЕАД, не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 13.04.2022 г. ищецът оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението в оспорената от ответника част е законосъобразно постановено, в съответствие с материалния закон и практиката на съдилищата. Моли жалбата да се остави без уважение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. СРС е изложил установената по делото фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част. Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Решението е влязло в сила в цялата отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.
Във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият състав приема, че в съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Следва да се посочи освен това, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.
В случая договорното отношение между страните е възникнало от качеството на ответника на собственик на процесния имот, което се установява от приетия пред СРС нот. акт № 58/1992 г., т. LL, дело № 21426/1992 г. за продажба на недвижим имот. Индиция за собственост на омота е и вписаната възбрана върху процесния имот, собственост на ответницата, по молба изх. № 25748/22.04.2013 г. от ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ.
Предвид изложеното изцяло неоснователно е възражението, че е не е проведено доказване на качеството на ответницата на потребител на ТЕ в периода.
На следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода. Неоснователно в жалбата се поддържа, че ответницата следва да бъде индивидуално запозната с ОУ на дружеството, за да се приложимо спрямо нея.
Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
В случая се установява, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Б.“ ООД.
Съдът намира, че реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява не само от представените от ищеца доказателства, но и от приетата и неоспорена СТЕ, както и от представените от ФДР и документите, касаещи дяловото разпределение за периода.
Представените от третото лице помагач документи за главен отчет на уредите за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. съдържат подпис на потребителя.
Предвид изложеното неоснователно в жалбата се възразява, че не е установено реалното потребление на ТЕ в имота.
Не е налице и нарушение на общностното право (ЕО), в какъвто смисъл са изложени възражения на ответницата във въззивната жалба, тъй като предмет на установяване в настоящото производство е именно наличието на задължение за реално потребена топлоенергия, доказването на което в рамките на производството обуславя основателността на иска. Следва да се има предвид, че Европейските директиви са актове, които обвързва по отношение на дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат формата и начина за въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях, както в случая. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на въззивницата - ответник за нарушение на европейското законодателство и за нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП, забраняваща доставката на централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1 от ДР на
ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.
153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът констатира, че от заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото, както и на тези от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. Вещото лице е констатирало, че за периода в имота не е имало монтирани отоплителни тела, а само щранг - лира в банята, за която стойността на ТЕ е начислявана съгласно Наредба № 16-
334/2007 г. (НТ). Разходите за БГВ са начислявани на база показанията на водомер за топла вода. Според експертизата ТЕ за сградна инсталация също е начислявана съобразно изискванията на НТ.
В заключение, според СТЕ, за периода от 01.05.14 г. - 30.04.17 г. е общо в размер на 1 670. 33 лв.
Основателно
СРС е съобразил направеното своевременно възражение за погасяване на част от вземанията с изтичане на 3 - годишна давност, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на
ВКС. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията, станали изискуеми три години назад от подаване на заявлението - 22.11.2017 г. Съобразен с материалния закон е извода на съда, че погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди м.11.2017 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за главницата е основателен и доказан до размера от 1 479. 75 лв. за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2017 г., а за разликата до пълния предявен размер от 1 670. 41 лв. и за периода от 01.05.2014 г. - 30.09.2014 г., искът е неоснователен и следва да се отхвърли. В тази част решението не е оспорено от ищеца и е влязло в сила.
Разпечатката съдържа 46 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/567472bf-3d18-4150-b5e8-f545b10d5f4a