Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 05.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело за възобновяване 504/2023
Вид
Решение № 8
Подписан
05.02.2024
В сила
05.02.2024
Състав
Васил Стоянов Гатов, Елена Йорданова Захова, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора С. Черешарова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20235000600504 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 420, ал.1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане от и.ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 4449/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което с определение от 12.09.2023г. е одобрено постигнатото споразумение за решаване на делото.

От съдържанието на искането се извежда позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК .

Формулирани са оплаквания за съществени нарушения на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се аргументи, че с одобреното от съда споразумение между страните е приложен неправилно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като е заменено предвиденото наказание лишаване от свобода (без специален минимум) с наказание пробация. Не е отчетено, че за престъплението, за което е водено наказателното производство, е предвидено алтернативно по- леко по вид наказание- глоба. Отправят се упреци към съда, че не е упражнил правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК- да предложи на страните промяна на споразумението в санкционната част, както и че не е изпълнил задълженията си да провери отсъствието на предпоставките по чл.

1

382, ал. 7 от НПК. Иска се отмяна на определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В съдебно заседание пред настоящия съд прокурорът от АП-Пловдив поддържа изцяло искането и изразява становище за основателност.

Упълномощеният защитник на осъдения П.- адв.А.-М. също изразява становище за основателност на направеното искане.

Осъденият И. П. не се явява пред настоящия съд, редовно призован.

Не е изразил становище по основателността на искането.

Пловдивският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като от него се извеждат доводи в подкрепа на заявеното на основание почл. 422, ал.1,т. 5 вр. с чл. 348 от НПК.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО.

С определение от 12.09.2023г. по НОХД № 4449/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив е одобрено споразумение за решаване на делото, постигнатото между РП - Пловдив, подсъдимия И. Х. П. и защитника му- адв.

Л. А.-М.. За престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на подсъдимия И. Х. П., при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е наложено наказание пробация, включващо пробационните мерки:

"задължителна регистрация" по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице и периодичност на явяване два пъти седмично; "задължителни периодични срещи" с пробационен служител в пробационната служба по настоящ адрес за срок от една година.

Съдържанието на искането за възобновяване на наказателното дело сочи твърдение за процесуално нарушение, поради неизпълнение от съда на правомощието по чл. 382, ал. 5 от НПКда укаже на страните несъответствието на споразумението в санкционната му част с чл.55,ал.1 от 2

НК, неизпълнение на проверката по чл. 382, ал.7 от НПК и последващо неправилно приложение на закона, санкциониращо подсъдимия по- тежко от допустимото в сочената материалноправна норма.

Производството по делото е протекло по реда на Глава 29 от НПК , като след внасяне на обвинителния акт срещу подс. И. П. е постигнато споразумение между прокурора, подсъдимия по делото и защитника му, което е било одобрено от съда.

Не се оспорва от вносителя на искането за възобновяване наличието на предпоставките, съставляващи задължително условие за редовността на споразумението за решаването на делото по реда на регламентираната в глава 29 от НПК диференцирана процедура. В настоящето производство те са били изпълнени: не са били налице отрицателните предпоставки по чл. 381, ал. 2 и 3 от НПК; представено е било писмено споразумение, съдържащо съгласие между страните по въпросите, очертани в ал. 5 от с.т.; то е било подписано от прокурора, защитника и подсъдимия; последният писмено е изразил съгласие със споразумението и е декларирал, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред; пред съда П. е заявил,че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях и доброволно е подписал споразумението.

Възражението за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила е основателно само относно неизпълнението от съда на задължението по чл. 382, ал. 7 от НПК, но не и по ал. 5 от същия текст.

Не е налице съществено процесуално нарушение с оглед неупражняването и на правомощието по чл. 382, ал. 5 от НПК- да предложи промени в споразумението, които да обсъди с прокурора и защитника.

Налице е правна възможност, която действително първостепенния съд не е приложил, но не от това са настъпили порочните последици на споразумението, а от одобряването му в представения от страните вариант, без да констатира противоречието му със закона.

В особената процедура на решаване на делото със споразумение сезираният съд е императивно задължен да провери дали споразумението не противоречи на закона и на морала - чл. 382, ал. 7 от НПК . След като Районният съд е бил сезиран с постигнато споразумение за решаване на 3 делото, е бил длъжен да извърши посочената проверка и единствено при положителен отговор, че споразумението не противоречи на закона и на морала, е следвало до го одобри. Това не е сторено в настоящото производство, защото районният съд е одобрил споразумение, което противоречи на материалния закон

Наложеното на подсъдимия наказание е определено в нарушение на чл. 55, ал. 1 от НК. Правилното приложение на чл. 55 от НК винаги е обвързано с преценката кое е най-лекото предвидено в закона за съответното престъпление наказание и дали то именно е несъразмерно тежко.

Възможността за прилагане на сочения текст и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, следва от нормата на чл. 381, ал. 4 от НПК. В чл. 55, ал. 1 от НК е установена правна възможност за налагане на наказание: 1. под минимума или 2. по- леко по вид от предвиденото за престъплението. И в двата случая преценката се извършва с оглед на „ най- лекото предвидено в закона наказание“ , при което единствено то подлежи на определяне под предвидения минимален размер, респ.- на замяната му с по- леко, съобр. чл. 37, ал. 1 от НК.

В процесния случай наказанието на подс. П. е наложено за престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. За това престъпление в условията на алтернативност се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Т.е., предвиденото най- леко наказание е глоба до сто лева (чл. 47, ал. 1 , изр. последно от НК). Преценката за непротиворечие на споразумението със закона, дължима от съда съобр. чл.

382, ал. 7 от НПК, е следвало да се извърши с оглед на това именно наказание.

Съдържанието на 55, ал. 1 от НК сочи, а това е и непротиворечиво възприето от теорията и съдебната практика, че е недопустима замяна, респ. определяне под минималния размер на по- тежкото от алтернативно предвидените за едно престъпление наказания.

Наложеното на осъденото лице наказание

„пробация“, съобр. чл. 37, ал. 1 от НК, е по- тежко от най- лекото предвидено за престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК наказание „глоба“ в размер на 100 лв.( при липса на заявен минимум, съобр. чл. 47, ал. 1 от НК).

Одобряването на споразумение, което противоречи на закона, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочава съдебния акт и предпоставя неговата отмяна. Предвид на тези съображения, 4 доводите в искането за възобновяване, касаещи приложението на чл. 55 от НК, следва да бъдат възприети като основателни. Нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, несъмнено е налице. Изразеното в искането за възобновяване на наказателното дело недоволство от определеното с одобреното споразумение наказание е основателно.

Предвид на изложеното, налице са основания за възобновяване на наказателното дело и отмяна на определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд от фазата на съдебно заседание.

Воден от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК Пловдивският апелативен съд, трето наказателно отделение, РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 4449/2023 г. по описа на Пловдивския районен съд, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 12.09.2023 г., с което е било одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор от РП – Пловдив, защитника на подсъдимия И. Х. П. и самия подсъдим.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд от стадия на съдебното заседание.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5