Решение № 250 от 23.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000502974 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 2643 от 27.04.2020г., постановено по гр.д.

№13725/2019г. по описа на СГС, I-во ГО, 14-ти с-в е осъдено дружеството ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Г. Ц. Д. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от травматични увреждания), от ПТП, настъпило на 24.03.2017г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 03.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 2643 от 27.04.2020г., постановено по гр.д. №

13725/2019г. по описа на СГС, I-во ГО, 14-ти с-в за сумата над 3 000 лв. като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила.

Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е съобразил правилно всички, представени доказателства, поради което е присъдено обезщетение в завишен размер.

1

Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно разп. на чл.52 от ЗЗД както и задължителната съдебна практика при определяне на размера на обезщетението.

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението не са съобразени като критерий обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал на предна дясна седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан и не е уважил същото.

Оспорва се началната дата на присъждане на претендирана законова лихва върху присъдената главница, като се твърди, че т.к. ищецът не е представил исканите от застрахователното дружество документи, то същото не е изпаднало в забава.

Жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната му част със законните последици. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна, Г. Ц. Д. жалбата. депозира писмен отговор. Оспорва

Третото лице-помагач на ответника Т. И. М. не взема становище по жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани от страните нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай по делото се установява от справка от ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ***.

Видно от представения по делото КП за ПТП, на 24.03.2017г. в гр.Ракитово, на ул.Ал.Стамболийски“ срещу № 24 водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ***, Т. И. М., поради управление на автомобила с превишена скорост е самокатастрофирал. Пострадал е ищеца 2

Г.Д., който е бил пътник в автомобила, возещ се на предна дясна седалка.

Представени са от ищцовата страна КП за ПТП и ДП ЗМ 170/2017г. по описа на РПУ-Велинград. От КП и от писмените доказателства, съдържащи се в ДП е видно, че вина за настъпване на ПТП има Т.И. М., който при управление на автомобил марка „Форд Фиеста“ с ДК № *** е предизвикал процесното ПТП, при което лекият автомобил е напуснал пътното платно, преминал е през тротоара на улицата и се е ударил в къща.

Писмените доказателства, установяващи тези факти, не са оспорени от страните по делото и съдът изцяло ги цени като надлежни писмени доказателства, съставляващи официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му и по установения ред.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно и допустимо /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

3

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което т ой търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда и наличието на валидно застрахователно провоотношение. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая, настоящият съдебен състав приема за сторено.

В първоинстанционното производство е приета, без оспорване от страните САТЕ, съгл. чието заключение причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който е управлявал автомобила със скорост, при която е настъпила загуба на контрол над превозното средство и същото е напуснало платното за движение. САТЕ дава категорично заключение, че причините за настъпване на ПТП са от субективен характер и се свеждат до нарушения на водача и несъобразяване пътната обстановка.

В първоинстанционното производство са страните СМЕ и КСМЕ. приети, без оспорване от

Видно от заключението на СМЕ, изготвена от в.л. д-р З. Й., ищецът е получил следните увреди на здравето: лекостепенно мозъчно сътресение без открита вътречерепна рана, изразяващо се в общомозъчна сиптоматика главоболие и повръщане, без отклонение в останалия неврологичен статус и без загуба на съзнание; рана на горния клепач на лявото око, която е била хирургически обработена.

Видно от заключението на КСМЕ, изготвена от в.л. д-р Й. и в.л. д-р М., 4 офталмолог, получената рана на клепача на лявото око е довела до невъзможност на плътно затваряне на клепача - болестно състояние, наречено лагофталм. Това е наложило повторна хирургическа обработка пластично възстановяване на получения дефект с кожа зад ушната мида. Към настоящия момент състояние на клепача не е напълно възстановено, предстои втора пластична операция за пълното възстановяване на подвижността на клепача. Зрението на ищеца не е било увредено, прогнозите за пълно възстановяване на подвижността на клепача са благоприятни. От получените рани и проведените хирургически операции са останали трайни загрозяващи лицето на ищеца белези.

Възстановителният период за ищеца от полученото мозъчно сътресение е бил от около 3 седмици, като към кроя на периода ищецът е бил напълно възстановен здравословно и болките и страданията му са били напълно отшумели. Ищецът е търпял болки и страдания, изразяващи се предимно в упорито главоболие и световъртеж, по-интензивни през първите дни.

Ищецът е търпял болки и страдание и поради получената увреда на левия клепач. Функцията на клепача и към настоящия момент не е напълно възстановена, ищецът не изпитва болки, но му предстои повторна пластична операция.

По делото са събрани гласни доказателства- разпитана е свид. Л. Т., майка на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелката, съобразявайки разп. на чл.172 от ГПК. Същите не противоречат на заключението на приетата по делото СМЕ. В този смисъл възражението на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения е неоснователно.

По оплакванията във въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС„ АД досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение:

С обжалваното решение е приет за справедлив размер на обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 25000 лв.

Настоящият съдебен състав намира този размер на обезщетение за завишен.

Предвид съобразените по-горе заключения на СМЕ и КСМЕ, които настоящият съдебен състав изцяло кредитира се установяват по категоричен начин причинените на ищеца контузии, съставляващи лекостепенно

5 мозъчно сътресение, без загуба на съзнание или изпадане в коматозно състояние и нараняване на левия очен клепач, без засягане зрението на ищеца и на очната ябълка. Контузиите са в пряка причинно-следствена връзка с преживяното ПТП.

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищеца, предвид предстоящата му втора пластична операция.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищеца и неговото увреждане. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и младата му възраст.

В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване за ищеца.

Ищецът е претърпял една лека телесна повреда (мозъчно сътресение), както и контузия на левия клепач, нуждаеща се от дъпълнително лечение.

Лечението на мозъчното сътресение е било медикаментозно и е продължило не повече от три седмици„ раната на клепача е била зашита амбулаторно, впоследствие се е наложило извършването на пластична операция, за пълното възстановяване на функциите на клепача е нужна и втора пластична операция.

Несъмнено ищецът е преживял болки и страдания, като първите 5-6 дни те са били с по-силен интензитет, но и през този период не е чувствал силен дискомфорт. Болките са продължили за няколко дни. След първите три седмици месеца, болките и страданията напълно са отшумели, здравето на ищеца е било напълно възстановено. Към настоящия момент здравето на ищеца е възстановено, предстои му втора пластична операция на клепача, като прогнозите са напълно оптимистични.

Съдът приема за доказан факта, твърдян от свидетелката, че ищецът все още изпитва психически дискомфорт, поради останалия дефект на левия клепач и белезите по лицето му, както и притеснение при пътуване в автомобил като пътник.