Решение № 576 от 11.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120201693 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, ЕИК *, срещу Наказателно постановление № */23.01.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и на основание чл. 638, ал.

1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ на жалбоподателя е наложено наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради процесуална и материална незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. * от АК-Бургас, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *, която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 21 – НП е връчено на жалбоподателя на 16.04.2024 г., а жалбата е депозирана същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 05.08.2023 г. в Сектор „Пътна полиция“ бил получен сигнал за настъпило ПТП в гр. Бургас, кв. *, на ул. „*“. На място отишъл екип, в който бил и св. Х. К.. Същият констатирал, че водачът на лек автомобил, който се е движил по улицата, виновно е допуснал ПТП с паркиран на улицата влекач „Волво ФХ 12 420“ с рег. № *, собственост на „*“ ЕООД, ЕИК *. На мястото на ПТП бил и едноличният собственик на капитала на дружеството- *, ЕГН: **********. След справка, служителите на МВР установили, че за влекача няма 1 сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”, като самото МПС е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение.

Във връзка с горното св. К. съставил АУАН с бланков № 540804/06.08.2023 г., срещу жалбоподателя за нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Актът бил предявен на *, който го подписал и получил копие от него.

Впоследствие, актосъставителя установил, че управител на дружеството собственик е *, ЕГН: **********, поради което съставил АУАН с бланков № 540822/04.09.2023 г., срещу жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, в който вписал името на управителя, а производството по първия акт било прекратено.

Въз основа на втория АУАН, на 23.01.2024 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което и на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

По същество между страните липсва спор по отношение на фактическата обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 647, ал.2 от КЗ наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 КЗ - от Директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая е налице заповед на директора на ОД на МВР – Бургас, от която се установява, че издателят на процесното НП е притежавал съответната материална и териториална компетентност за издаване на административнонаказателния акт. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

По отношение на мястото на нарушението, съдът намира, че не е допуснато нарушение като не е посочено точното място на улица „*“, където е бил паркиран процесният влекач, тъй като собственикът на дружеството е бил на мястото на инцидента при пристигането на св. К., т.е. напълно наясно е с това къде се е намирало ППС. Без значение в случая е и кой точно е управителят на дружеството собственик на ППС, тъй като е ангажирана отговорността на самото юридическо лице, а не на управителя му.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не 2 са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът намира, че поначало са налице всички признаци от състава на вмененото нарушение.

Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ буква "А", т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т.1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото §1, т.ЗЗ от КЗ легално определение за понятието "автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.

Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ, според която на лице п о чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага санкция от 2000 лв.- за юридически лица.

Видно е, че разпоредбата не съдържа като признак на състава на нарушението управлението на съответното МПС, като в случай на управление е предвидена друга санкция в чл. 638, ал. 3 и следващите от КЗ. Поради това и отговорнпостта на собственик на МПС може да бъде ангажирана по чл. 638, ал. 1 от КЗ дори и когато превозното средство е паркирано. Логиката на това разрешение е, че дори в покой превозното средство може да стане причина за настъпване на ПТП, например при неправилно паркиране (в този смисъл е и Решение № 112/19.07.1995 г. по н.д. № 108/95г., ВК).

Устнановява се също така, че влекачът не е бил спрян от движение.

Поради това са налице всички признаци от състава на нарушението (не се обсъждат такива от субективна страна, тъй като се касае за юридическо лице).

Съдът обаче намира, че случаят може да се квалифицира като маловажен по смисъла на ЗАНН, като следва да се посочи, че се касае за нарушение по КЗ, а не по ЗДвП, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 189з. (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП, която предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

По делото липсват данни влкачът, собственост на жалбоподателя да е бил неправилно паркиран или да е било допуснато някакво друго нарушение във връзка с инцидента. Напротив, актосъставителят заяви в съдебно заседание, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на другия автомобил. С оглед на това съдът намира, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното, поради което и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид горното, наказателното постановление следва да бъде отменено съгласно чл.

63, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно същата разпоредба съдът следва при отмяна на постановлението поради маловажност да предупреди лицето, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното 3 следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 22), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В случая обаче претендираното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */23.01.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ на „*“ ЕООД, ЕИК * е наложено наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „*“ ЕООД, ЕИК *, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4