Решение № 57 от 22.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Самоков, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20231870200259 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Л. Г. Т. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № 74 от 16.05.2023 г., издадено от инж. Н.А.Н. – Заместник-директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С.К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения посочва съображенията си за нейната основателност, обосноваващи искането в жалбата.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – заместник-директорът на РДГ – С., който в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Пред съда въззиваемата страна се представлява от пълномощника си юрк. Х. (вж. пълномощно на л. 38 от делото), който оспорва жалбата и в хода на съдебните прения поддържа искането за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление по съображения, които представя писмено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 15.12.2022 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Д. Д. Х., на длъжност „главен горски инспектор” в РДГ – С., за това, че на 07.10.2022 г. е установено, че жалбоподателят, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, оправомощено със Заповед № РД079159/29.04.2022 г. от директора на ТП „ДГС – Самоков“, е издал позволително за сеч № 0665... от 03.05.2022 г. за подотдел 123 “б“ – държавна горска територия в землището на с. Д.П., Столична Община, за провеждане на краткосрочно-постепенна сеч, осеменителна фаза, върху цялата площ на насаждението – 14,5 ха, а не на помалки площи с размер на отделното сечище до 2,0 ха, като площта на насаждението, върху която няма да се провежда сеч е не по-малка от площта, в която се провежда сечта Посочено е в акта, че деянието е извършено в периода от 03.05.2022 г. до 07.10.2022 г., както и че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 257, ал. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 9а (издаване) от Наредба № 1/30.01.2012 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 89 от 12.11.2019 г.) и във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 8, т. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 84/29.09.2020 г.).

В обжалваното НП административно-наказващият орган е възприел описаните в АУАН факти; приел е, че деянието е извършено на 03.05.2022 г. и с него жалбоподателят виновно е нарушил чл. 257, ал. 2 от Закона за горите във връзка с чл.

9а (издаване) от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 8, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за горите е наложил на жалбоподателя за това административно нарушение административно наказание „глоба“ в размер 1000 лв.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на процесуални права на жалбоподателя по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН, съставен е на 15.12.2022 г. в отсъствие на жалбоподателя при спазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и е връчен на жалбоподателя на 02.02.2023 г. За така описаното в АУАН нарушение против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ). Безспорно е, че към датата на издаване на обжалваното НП инж. Н.А.Н. е 2 заемал длъжността заместник-директор на РДГ – С.. С т. 2 от Заповед № РД-49199/16.05.2011 г., издадена от Министъра на земеделието и храните заместниците на директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му при невъзможност на директорите на регионалните дирекции по горите да упражняват делегираните им с тази заповед правомощия за издаване на НП. Наред с това със заповед № 694/15.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), е възложено на инж. Н.Н., заемащ длъжността заместник-директор на РДГ – С., да изпълнява функциите на директор на РДГ – С. за срок до назначаване на титуляр на длъжността директор, считано от 15.08.2022 г. Тази заповед е издадена по повод липсата на титуляр на длъжността директор на РДГ – С., а това е частен случай на невъзможност директорът на РДГ – С. да издаде НП. В този смисъл съвкупното действие на Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните и на Заповед № 694/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ концентрира у издателя на обжалваното НП инж.

Н.Н., чиято длъжност е заместник-директор на РДГ – С., материална, времева и персонална компетентност за издаването му, както е посочено и в НП. В наказателното постановление не се съдържат нови релевантни фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

От събраните по делото доказателства се установява, че със заповед № РД-07159/29.04.2022 г., издадена на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, директорът на Териториално поделение (ТП) „Държавно горско стопанство (ДГС) – Самоков“ е наредил на жалбоподателя Л. Г. Т., на длъжност „старши лесничей“ на горскостопански участък „Самоков“ в ТП „ДГС – Самоков“, да издаде позволителни за сеч на „П.Л.“ ЕООД с представител лицензирания лесовъд И.Г.П. за обект № 2233, подотдели 123 „б“ и 123 „в“ съгласно сключен договор № ПО-01-62/28.04.2022 г., като контролът по сечта и експедицията е възложен на жалбоподателя и на горския стражар Б.С.. На 03.05.2022 г. в гр. Самоков жалбоподателят е издал позволително за сеч № 0665..., с вид на сечта – краткосрочно постепенна – осеменителна фаза, с което на „П.Л.“ ЕООД, с нает лицензиран лесовъд И.П., е разрешен добив на дървесина в отдел 123, подотдел „б“, находящ се в землището на с. Д.П., Столична община – държавна горска територия с площно сечище 14,500 хектара, при очакван добив 735 куб. м. плътна лежаща маса по описани в позволителното категории дървесина, дървесни видове и обеми и при срок за провеждане на сечта от 06.05.2022 г. до 30.11.2022 г.

Посочено е в позволителното, че дърветата са маркирани от Б.С. с контролна горска марка Б0374 с оранжева боя въз основа на карнет опис от 11.10.2021 г. Не е спорно, а и се потвърждава от приетата длъжностна характеристика на старши лесничей, утвърдена от директора на ТП „ДГС – Самоков“ и връчена на жалбоподателя, че 3 жалбоподателят е с висше лесовъдско образование.

На първо място, позволителното за сеч № 0665.../03.05.2022 г. е издадено за добив на дървесина в държавна горска територия. Поради това съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ компетентен да издаде позволителното е директорът на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощено от него длъжностно лице с висше лесовъдско образование. Тези изисквания са спазени, тъй като жалбоподателят е длъжностно лице в ТП „ДГС – Самоков“ с висше лесовъдско образование, което е надлежно оправомощено от директора на ТП „ДГС – Самоков“ да издаде това позволително за сеч. Следователно жалбоподателят е издал позволителното за сеч в качеството си на длъжностно лице по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ и това е изрично посочено в АУАН и в НП. От анализа на разпоредбите на чл. 108, ал.

1, т. 1 – 5 от ЗГ и чл. 257, ал. 1 и 2 от ЗГ се налага извод, че законът провежда разграничение между оправомощени длъжностни лица – от една страна и лица, упражняващи лесовъдска практика и регистрирани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – от друга страна. С оглед компетентността им по издаване на позволителни за сеч това са различни категории лица. Както вече се посочи, жалбоподателят е издал позволителното за сеч в качеството си на длъжностно лице по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а не като лице, упражняващо лесовъдска практика.

Ето защо той не е субект на административното нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ, за което е наказан или казано иначе – той не може да носи административнонаказателна отговорност като лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по прилагането му.

На следващо място, съгласно първата от посочените в АУАН и в НП като нарушени с деянието на жалбоподателя разпоредби, а именно чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.) лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Позволително за сеч № 0665.../03.05.2022 г. е издадено от жалбоподателя в установената форма (по образец) и съдържа всички необходими реквизити по образеца. Ето защо не може да се приеме, че с описаното в АУАН и в НП деяние, жалбоподателят е нарушил чл. 9а, предл. четвърто (издаване) от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

На трето място – останалите посочени в АУАН и в НП като нарушени с деянието на жалбоподателя разпоредби – чл. 24, ал. 1 и ал. 8, т. 1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите (обн. ДВ, бр. 64/2011 г.), установяват задължителни изисквания за провеждането (т. е. извършването) на краткосрочно-постепенна сеч, респ. на фазите й.

Тези изисквания са този вид сеч да се провежда на малки площи с размер на 4 отделното сечище до 2 ха, както и при провеждане на фазите й площта от насаждението, в която не се провеждат сечи, да е не по-малка от площта, в която се провеждат, с изключение на случаите с насаждения и имоти с площ до 2 ха и до 10 ха в случаите по чл. 24, ал. 2 от наредбата. Посочените изисквания не могат да бъдат нарушени със самото издаване на позволително за сеч, предхождащо извършването на сечта. Впрочем и констатациите на св. Д. Х. – актосъставител в констативния протокол от 07.10.2022 г., съставен върху бланки със серия и номер Р00 № 011272, Р00 № 011273 и Р00 № 011274 касаят факти, установени при проверка на терена като последици от начина на извършване на сечта, въз основа на които са направени изводи за неправилни действия на маркиращия лесовъд Б.С.. В издаденото от жалбоподателя позволително за сеч е посочено, че площното сечище е с площ 14,500 хектара. Това означава, че сечта е организирана по площ, а не разпръснато и това е площта, върху която следва да се проведе разрешената с позволителното краткосрочно-постепенна сеч. След това при провеждането (извършването) на този вид сеч следва да се спазват изискванията на чл. 24, ал. 1 и ал. 8, т. 1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите за максимално допустими площи на отделните сечища, в които тя се провежда и за съотношения между площи на насаждения, в които се провежда и в които не се провежда сечта. Затова ако жалбоподателят е имал конкретни отговорности във връзка с провеждане на сечта, той би могъл да носи административнонаказателна отговорност за друго административно нарушение по ЗГ, а не за издаване на позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по прилагането му, отнесено към състава на чл. 257, ал. 2 от ЗГ.

Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56734388-9168-4cce-9019-05e8a6076141