Решение № 326 от 18.10.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№ / 18.10.2022 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 262 по описа на съда за

2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл. 405а, ал.7 от КТ.

Образувано е по жалба на „Т.“

ООД, ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ул. ХХХХХХХХ, представлявано от управителя Д.В.Д., срещу постановление по чл. 405а, ал. 2 от КТ от 27.04.2022 г. на Дирекция “Инспекция по труда” – Силистра, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя, от една страна като работодател, и С.Г. И., ЕГН **********, от друга страна като работник – товаро-разтоварни дейности, считано от 14.03.2022 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че е налице несъответствие между мястото на работа, посочено в постановлението, и мястото, на което е извършена проверката от контролните органи. Оспорва се истинността на фактическите констатации, направени в акта. Твърди се, че изложените в постановлението обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка, тъй като между дружеството – жалбоподател и пострадалото лице С.И. не е съществувало трудово правоотношение. Сочи се, че в случая не става дума за уговорено предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за определен от работодателя период от време, на определено работно място, с оръдия на труда – собственост на дружеството, и месечно възнаграждение с постоянен размер. Счита се, че липсват характеристиките на трудовия договор като работно време, задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и йерархична зависимост на работника при трудов договор. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че между страните е налице сключен договор за изработка, с който са възложени конкретни дейности и е уговорено конкретно възнаграждение с оглед на извършването им. С.И. е бил викан по конкретни поводи в стопанисвания от дружеството обект – склад и е идвал епизодично, в дни, в които е трябвало да бъде свършена конкретна дейност. Твърди се, че в случая се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански договор за услуга, тъй като между страните е договорено постигането на определен трудов резултат, поради което неправилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 405а, ал. 2 от КТ, обявявайки съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и пострадалото лице. По тези съображения се иска отмяна на процесното постановление и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява становище, че при издаването на оспореното постановление са спазени всички изисквания на процесуалния и материалния закон. Твърди, че не са налице пороци, водещи до незаконосъобразност на акта. Счита, че правилно и законосъобразно въз основа на събраните по административната преписка доказателства е прието, че пострадалото лице се е намирало в трудовоправни отношения с дружеството – жалбоподател.

Заинтересованата страна – Г.С.Г., не изразява становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От представените по делото доказателства се установява, че на 15.03.2022 г. е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в стопанисван от жалбоподател склад за съхранение на строителни материали, находящ се в гр. Силистра, Промишлена зона „Запад“, ул.

„Република“, между № 19 и Кислородната станция, „Западна промишлена зона“. Проверката е извършена по повод настъпила на същата дата злополука със С.Г. И., с ЕГН **********.

Проверяващите органи са констатирали, че материалите в склада са използвани за обект : „Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи в с. Айдемир“, с изпълнител „Т.“ ООД. Строителният обект е изпълняван при условията на обществена поръчка. При извършването на товаро-разтоварна дейност пострадалото лице заедно с шофьора на камиона - В.И.В., ЕГН **********, работник на „Т.“ ООД, товарили цилиндрични бетонови пръстени посредством кран, монтиран на товарен автомобил „Мерцедес“. Обичайно на крана закачвали по един бетонен пръстен, но в деня на злополуката двамата работници са товарили едновременно по 2 броя пръстени, поставени един върху друг, като захващането било само за долния бетонен пръстен. При натоварването им поставеният отгоре пръстен се изплъзнал и паднал, при което затиснал С.И. върху пода на каросерията на тежкотоварния автомобил. Лицето било откарано в Бърза помощ в МБАЛ Силистра, където починало на 22.03.2022 г.

При проверката на място е заварен шофьорът на камиона - В.В., от когото са взети писмени обяснения относно станалата злополука. В обясненията си В. е посочил, че работил със С.от близо месец – месец февруари 2022 г. В деня на злополуката им било възложено да товарят бетонни пръстени за шахти. Пострадалият му помагал при закачането и откачането на елементите. При товарене В. поставял бетонния елемент в каросерията на камиона, а след това С.се качвал и откачал колана от елемента. Пострадалият помагал и друг път при същата дейност.

След описанието на тези факти и обстоятелства В. декларирал, че отказва да даде повече обяснения. Той отказал да подпише и дадените от него до този момент обяснения, което е удостоверено с подписа на един свидетел – старши инспектор Теодор Гърдев – началник участък при РУ – Силистра.

В деня на проверката В.В. е разпитан като свидетел от разследващ полицай при ОД на МВР – Силистра. Протоколът от разпита му е приобщен като писмено доказателство към административната преписка по случая. В показанията си В. е посочил, че работи като водач на автомобил от почти три години в „Т.“ ООД. Извършвал товаро-разтоварна работа – карал тръби, товарел бетонни пръстени, извозвал пръст. От около седмица – две викали С.за товаро-разтоварни действия. На 15.03.2022 г., в 10, 00 часа сутринта, С.отишъл на обекта в с. Айдемир. В. дошъл да го вземе оттам, след което отишли заедно в складовата база в промишлената зона към гр. Силистра да товарят бетонни пръстени. Двамата решили да качват по два бетонни пръстена с цел по-бързо товарене, при което възникнал инцидентът.

На 30.03.2022 г. В.В. е депозирал нови обяснения пред Дирекция „ИТ“ – Силистра, в които е посочил, че в началото на с.Айдемир в посока откъм гр.

Силистра „Т.“ ООД ползвало складова база, в която съхранявало техника и камиони, както и строителни материали, части и изделия за работата на дружеството. В деня на злополуката ръководителят на обекта му разпоредил да отиде до склада и да натовари общо 12 броя бетонни пръстени. Отишъл с камиона до складовата база заедно със С.(след злополуката разбрал, че се казва Станислав). За него знаел, че е нает при нужда да помага при товаро-разтоварните дейности. Знаел, че този човек го ползвали като помощник само когато имало дейност по товарене и разтоварване на обекта или в склада.

На 27.04.2022 г. управителят на „Т.“

ООД - Д.В.Д., е представил писмени обяснения в Дирекция „ИТ“ – Силистра, в които е посочил, че на С.Г. били възлагани товаро-разтоварни дейности по договор за изработка при необходимост. Между страните нямало сключен трудов договор, тъй като лицето не било необходимо постоянно.

Разтоварването и товаренето на елементи били инцидентни дейности в процеса на работата. С.бил наеман да извършва услуга за определен период от време. Нямало необходимост от работник, който да е назначен да извършва такава работа през останалия период. Работата, която му била възложена, била с нецикличен характер, с неопределено времетраене и зависела от това кога и по кое време на работния ден ще пристигне камион за разтоварване. Необходимостта от такава работа не възниквала ежедневно. При пристигане на камион лицето се извиквало да извърши разтоварването.

По време на проверката е представен договор за изработка от 14.03.2022 г., сключен между „Т.“ ООД, от една страна като възложител, и С.Г. И., от друга страна като изпълнител. По силата на този договор пострадалото лице се е задължило да извърши на свой риск срещу възнаграждение от 295 лева товаро-разтоварни дейности на строителни материали, собственост на „Т.“ ООД, в срок до 25.03.2022 г. включително.

Въз основа на събраните писмени обяснения и показания проверяващите служители са приели, че в нарушение на установения режим за приемане на работници и служители по трудово правоотношение, считано от 14.03.2022 г. и в момента на злополуката, С.Г.И.е изпълнявал трудовите си задължения на договорената длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма.

На 27.04.2022 г. на „Т.“ ООД е съставен АУАН № 19-2200058 за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

На същата дата е съставено и постановление по чл. 405а, ал. 2 от КТ на Дирекция „ИТ“ - Силистра за обявяване съществуването на трудово правоотношение между починалото лице С.Г. И., от една страна като работник – товаро-разтоварна дейност, и „Т.“ ООД, от друга страна като работодател, в което са възпроизведени констатациите от извършената проверка. В постановлението е посочено, че товаро-разтоварните дейности са извършвани в рамките на редовното работно време на В.В. и останалите работници от фирмата, които работят на строителния обект в с. Айдемир.

Постановлението е връчено срещу подпис на пълномощник на дружеството на 27.04.2022 г.

В хода на производството пред съда по искане на страните са разпитани четирима свидетели.

От показанията на св. М.Г. – главен инспектор в Дирекция „ИТ“ – Силистра, се установява, че при проверката на място в склада е заварен само шофьорът на камиона - В.В., от когото са изискани писмени обяснения. В нейно присъствие работникът започнал да пише обяснения, написал около половин страница, но в един момент някой му се обадил по телефона и той спрял да пише. Отказал да подпише обясненията си и спрял да съдейства на проверяващите инспектори да разберат какво точно е станало при злополуката. Свидетел на отказа за подписване на обясненията станал полицейски служител от РУ – Силистра. Преди телефонното обаждане В. обяснил устно, че пострадалият работел на обекта от седмица – две, а в обясненията си написал, че С.работел от м. февруари 2022 г., като не могъл да се сети и да уточни кога точно е започнал да работи. Проверяващите органи са изискали от прокуратурата протокола от разпита на В., където той също свидетелствал, че пострадалото лице работело от седмица - две и го викали да товари и разтовари. Свидетелката излага, че по време на проверката са поискани обяснения и от управителя на дружеството, който декларирал, че викал периодично Станислав, като предоставил и сключен с лицето граждански договор от 14.03.2022 г.

В показанията си пред съда св. В.В. – шофьорът на камиона по време на злополуката, заявява, че не е работил дотогава със С.. Видял го за пръв път в деня на инцидента.

Преди това го виждал не един път при бригадира да моли за работа, но не го познавал лично. По принцип ходел до склада с някои от водомайсторите, които му помагали за товарене и разтоварване на обекта. В този случай имали твърде много работа и бригадирът му казал, че ще му осигури друг човек, който да му помогне за товаренето в склада. В деня на злополуката заварил С.пред склада, след което му обяснил какво трябва да се направи. Свидетелят твърди, че не помни какво точно е писал в обясненията си по време на проверката, защото бил много уплашен от случилото се. Нямал спомен да е свидетелствал, че С.е работел с него преди настъпване на злополуката.