Решение № 4778 от 20.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4778 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330117373 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Н. П. Х., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „******” бл. № ****, вх. ***, ет.

***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Т. Д.- М., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 5 700 лева- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, сумата от 4 590 лева- обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за ангажиране на защита срещу повдигнатото обвинение, както и сумата от 2 162, 44 лева- обезщетение за имуществени вреди, представляващи пътни разходи за явяване по дела във връзка с незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от влизане в сила на оправдателната присъда- 29.10.2024 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба е посочено, че на ********* г. около 14.20 часа в гр. П. на ул.

„**********“ до № ***, ищецът управлявал л.а. „******“ с а. рег. № *******, когато бил спрян за проверка от служители на **** РУ- П. Бил тестван с дрегер за алкохол, като пробата била отрицателна, а след това и с полеви тест „**********“, който отчел употреба на амфетамин и кокаин. Бил откаран в *** РУ- П., където бил тестван повторно с „********“, който показал положителна проба само за амфетамин. В тази връзка му бил съставен АУАН, било му иззето СУМПС, бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, като в болница му били взети проби от кръв и урина. Бил му задържан и личният автомобил. С 1 отнемане на СУМПС бил поставен в състояние на пълна зависимост от други хора. Работел във В. и изгубил там работата си, защото не можал да се върне. Със самолет се върнал за привличането му като обвиняем. Срещу него било образувано наказателно дело в съда, като след проведени 7 с.з. по н.о.х. дело № 970/ 2023 г. на ПРС бил признат за виновен. Обжалвал присъдата и след 3 с.з. по В.н.о.х. дело № 809/ 2024 г. на ПОС вече бил признат за невинен, която присъда била потвърдена от ВКС по к.н.о.х. дело № 757/ 2024 г. По време на ДП три пъти се явявал лично, като лично участвал и на общо 11 с.з. по всички дела. Така направил разходи за самолетни билети, изгубил работата си, а с това и доходи, за обвинението разбрали негови близки, както и работодателя му. Пострадали репутацията и доброто му име, променил се живота му, изпитвал страх, затворил се в себе си, загубил апетит и сън, бил стресиран, отслабнал, изпитал и негативни изживявания- смут, унижение, притеснения, неудобство, загуба на доверие в институциите. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер н 5 700 лева. Наред това, предявява претенция и за имуществени вредипътни разходи за явяване в ДП и по делата в размер на 2 162, 44 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение, в общ размер на 4 590 лева. Моли за и присъждане на разходите в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратураПловдив, е подал писмен отговор, в който се твърди, че претенцията била неоснователна.

Излагат се съображения, че ответникът не отговарял за задържането на лицето по ЗМВР и за издадени ПАМ. Спрямо него била взета най- леката мярка за неотклонение, като след внасяне на обвинителния акт в съда вече прокуратурата не отговаряла за продължителността на наказателния процес. Участието му по делата не било задължително.

Представените писмени доказателства а пътни разноски били на чужд език, датите на пътуване не съвпадали с тези на с.з., липсвали доказателства за заплатени адвокатски хонорари в претендирания общ размер. Не били представени влезлите в сила присъди, не се доказвала пряката причинна връзка между вредите и водените наказателни производства.

Претенцията била и неконкретизирана. Размерът на вредите бил прекомерен, не отговарял на принципите на справедливост, на съдебната практика и на икономическите условия в страната. ДП протекло в кратък и разумен срок, спрямо лицето била упражнена ниска степен на наказателна репресия. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор.

Всяка от страните е депозирала писмена зашита, с която обосновава становището си по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено БП № ***** г. по описа на **** РУ при ОД на МВР- П., пр. пр. № ***** г. на Районна прокуратура- Пловдив, приключило с мнение на разследващия полицай за предаване на обвиняемия на съд.

Приложени са и н. о. х. дело № 970/ 2023 г. на ПРС, XXIII нак. с-в, приключило с 2 осъдителна присъда от 17.01.2024 г., В. н. о. х. дело № 809/ 2024 г. на ПОС, IV с-в, с оправдателна присъда от 18.06.2024 г., както и к. н. дело № 757/ 2024 г. на ВКС, Първо Н.О., по което с решение от 29.10.2024 г. е потвърдена въззивната оправдателна присъда.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 29.09.2026 г.). Св. Б. Г. Х.- ***** на ищеца, заявява, че през м. януари 2022 г. синът й бил спрян от полицаи, които му взели книжата и свалили номерата на автомобила, поради положителен тест за употреба на наркотици. Той работел в А., трябвало да се явява на разпити за показания и пътувал от чужбина със самолет. Изпитвал постоянни притеснения, случаят му се отразил много зле, станал неспокоен. После го викали по дела, трябвало да отсъства от работа. Накрая вече бил оправдан. Вдигнал кръвно, отключил диабет, бил уплашен, ходел по лекари, вземал хапчета. Загубил вяра в правосъдието, не искал да се събира с приятели, много се притеснявал, живеел сам с майка си.

Представена е справка за съдимост на лицето, от която се установява, че същият е бил осъждан общо 5 пъти, но вече е реабилитиран.

Представени са и самолетни билети за пътувания по дестинация Л.- П. и обратно с авиокомпания **********.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице първата хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 3, вр. чл. 54 от НК, по което той първоначално е бил осъден, но в последствие като краен резултат е бил оправдан, като производството е минало през три съдебни инстанции. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин органПрокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или 3 неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото е разпитан един свидетел- майката на ищеца, която описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес, изолация. Макар и показанията й да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, предвид родствената си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, смут и нежелание за контакти. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните и в настоящия случай ищецът е решил сам е решил да се изолира от околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка изолацията и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но от разпитания свидетел не се установява да е имало каквото и да е негативно отношение от страна на околните, а и не се изнасят данни околните да са разбрали, че той е обвиняем.

Няма как в случая да се говори за накърнен авторитет или отдръпване на близки и познати от лицето само, защото той е бил обвинен, тъй като този факт въобще не е станал публично достояние. Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването.

При това положение не може всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за съответния период от време, да се вменят във 4 вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Налице са обичайни страдания, свързани със стрес и притеснения, които ищецът е преживял, но те не са били нито толкова продължителни, нито пък с голям и силен интензитет, че да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.

По отношение на твърденията на ищеца за това, че обвинението било предизвикало влошаване на здравето му, следва да се посочи, че по делото няма представена медицинска документация в тази връзка, поради което въобще не може да се установи съществуването на причинна връзка между воденото наказателно производство и здравословното състояние на лицето. Оттук- не може да се приеме за доказано твърдението, че именно обвинението е влошило общото здравословно състояние на ищеца. Твърденията за причинения му стрес по време на ДП и съдебните процеси също не могат да обосноват доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по- скоро следва да се приемат като една съвсем като нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение на всеки разследван.