Решение № 191 от 19.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100600758 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от адв. З. К. от АК – Бургас, в качеството му на упълномощен защитник на Д. С. З. с ЕГН: **********, подсъдим по НЧХД № 63/2023 г. по описа на Районен съд – Поморие, против Присъда № 18 от 11.12.2023 г., постановена по същото дело.

С присъдата първоинстанционният съд признал подсъдимия Д. З. за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.

1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, осъществено на 02.10.2022 г. в с. Бата, община Поморие, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Със същата присъда подс. З. бил признат за невиновен и бил оправдан да е осъществил престъплението при условията на чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК – че обидата е нанесена на пострадалия в качеството му на длъжностно лице – **** на с. ******.

Първоинстанционният съд осъдил подс. З. да заплати на тъжителя Г. Г. сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като отхвърлил предявения иск над сумата от 1000 лева до предявения размер от 3000 лева като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия били възложени сторените от тъжителя разноски в размер на 1012 лева, както и следващата се върху уважения граждански иск държавна такса в размер на 50 лева.

1

С въззивната жалба се навеждат общи и неконкретизирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспорената присъда в осъдителната й част, като се претендира нейната отмяна, включително по отношение на уважения граждански иск.

В закрито заседание на 21.06.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв.

С. К. - БАК пледира за потвърждаване изцяло на атакуваната присъда, която намира за правилна и законосъобразна. Счита, че материалният закон е приложен правилно и не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира разноски за въззивното производство.

Защитникът на подсъдимия З. - адв. З. К. – БАК поддържа въззивната жалба, като намира първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че „количественото натрупване“ на показания на четирима свидетели, подкрепящи обвинителната теза, не може да доведе до „качествени изменения“, поради което и застъпва позиция за недоказаност на обвинението. Посочва, че подсъдимият никога не е извършвал противоправни деяния и е познат като учтив, трудолюбив и вежлив човек, който не е извършил това, в което е обвинен. В заключение пледира за отмяна на осъдителната присъда и произнасяне на нова, с която З. да бъде изцяло оправдан.

Подсъдимият Д. З. се придържа към казаното от неговия защитник, добавяйки, че се е обадил на тел. 112, защото е видял кмета на селото да агитира неправомерно в изборния ден. Заявява, че не е отправял обиди към тъжителя, поради което и в предоставената от съда възможност за последна дума отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда и признаването му за невиновен.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството пред РС – Поморие е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил всички необходими доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки подробни мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Тези мотиви не страдат от непълноти или грешки, които да налагат коригирането им от въззивния съд.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка:

Подсъдимият Д. С. З. с ЕГН: ********** е роден на ******* г. в село ****, общ.

*******, обл. *****. Той е ********, ******** гражданин, ******. З. е ******, с добри характеристични данни.

На 02.10.2022 г. в с. ******, общ. *********, обл. ****** се провеждали избори за народни представители на Република България. Избирателните секции били разположени в сградата на училището в с. ****. Около 15,30 ч. на изборния ден, след като упражнил правото си на глас св. Г. (тъжител), който бил ***** на с. *****, 2 излязъл в двора на училището, където в близост до входа му се спрял за да разговаря със свидетелите Д. О. и Т. Д. - жители на с. ******, като там били и свидетелите Й. Б. и С. Ж. - полицейски служители, изпълняващи дейност по охрана на изборните секции.

Докато св. Г. и свидетелите разговаряли, покрай тях минал подс. З., заедно със съпругата си, който отивал да упражни правото си на глас. Подминавайки говорещите хора З. им казал, че са само за снимка, след което продължил. Никой от присъстващите не отговорил на З., а всички продължили да стоят на мястото и да разговарят. Малко по-късно, на излизане от избирателната секция, подс. З., докато преминавал покрай същата група хора, се обърнал към св. Г. и му казал: „Майка ти да еба“, след което продължил и се спрял в другия край на училищния двор, където се обадил по телефона си, за да съобщи, че ******* на с. ***** извършва неправомерна изборна агитация. На място пристигнал полицейски патрул, който снел сведения на присъстващите.

В следствие на отправените думи на св. Г. му станало обидно, изражението му се променило и почервенял, но не казал нищо.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РС-Поморие, прие за безспорно установена на база на гласните доказателствени източници – показанията на св. Д. О. (л. 54 гръб - 55 от НЧХД № 63/2023 г. на РС-Поморие); св. Т.

Д. (л. 55 от НЧХД № 63/2023 г. на РС-Поморие); св. С. Ж. (л. 60 от НЧХД № 63/2023 г. на РС-Поморие) и св. Й. Б. (л. 60 гръб – л. 61 от НЧХД № 63/2023 г. на РС-Поморие).

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, досежно главния факт в производството, а именно, че на процесната дата и място подсъдимият, без да бъде предизвикан по какъвто и да е начин, се е обърнал към тъжителя с думите „Майка ти да еба“. По отношение на тези факти четиримата свидетели са повече от категорични, като показанията им са логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не съзира причина, поради която да не кредитира изложеното от тези свидетели, още повече, че двама от тях са полицейски служители, които са присъствали на мястото по служба и нямат никакви отношения, нито към тъжителя, нито към подсъдимия. Вярно е, че в показанията им се наблюдават незначителни разминавания, които обаче от една страна по никакъв начин не се отразяват на релевантните факти, а от друга – са напълно закономерни с оглед индивидуалните способности на всеки човек да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите от заобикалящата го действителност. С оглед прецизност съдът не кредитира единствено показанията на св. О., в частта, в която той заявява, че на мястото не са присъствали съпругата на подсъдимия – св. С. З.а и св. П.

П.. В тази им част показанията на този свидетел се оборват от заявеното от св. Д., както и от заявеното от самата св. З., поради което и съдът приема, че З. и П.са присъствали на мястото на инцидента. По отношение на присъствието на св. П. П., съдът следва изрично да посочи, че съвсем закономерно присъствието му е останало незабелязано (незапомнено) от четиримата свидетели, доколкото по негови собствени думи – той е стоял по-встрани, а на мястото е имало и други хора (застъпници и граждани). При това положение напълно житейски оправдано е присъствието на св. П. да не е било възприето от всички присъстващи (св. Ж. и св. Б. изрично заявяват, че на място е имало и други хора, но не ги познават, поради което и е напълно възможно П. да е бил някой от тези присъстващи).

Настоящият състав напълно се солидаризира с изводите на РС-Поморие, че частично следва да се кредитират показанията на св. С. З. (л. 55 от НЧХД № 63/2023 г. на РС-Поморие) и св. П. П. (л. 55 гръб – 56 от НЧХД № 63/2023 г. на РС-Поморие) и то само в частите, в които заявеното от тях се подкрепя от показанията на първата 3 група свидетели. Това е така, доколкото З. е съпруга на подсъдимия и поради това е пристрастна и заинтересована от изхода на делото. Това лесно обяснява защо свидетелката заявява, че съпругът й не е отправял обидни думи към св. Г.. В тази им част обаче показанията й категорично се оборват от показанията на св. О., Д., Ж. и Б., поради което и съдът ги възприема, като опит за изграждане на защитна версия на съпруга й, и не ги кредитира. По отношение на св. П., съдът не може да не отбележи, че самият той заявява, че е бил по-встрани от събитията, както и че „не е чул“ отправянето на обиди от тъжителя към ******. Както правилно е отбелязал РСПоморие, обаче – това, че един свидетел от по-отдалеченото си място не е чул изричането на определени думи, не е равнозначно на това, тези думи въобще да не са били казани. Именно отдалечеността на този свидетел от събитията, прави напълно възможно той действително да не е чул отправените думи, макар те да са били възприети от описаните по-горе свидетели.

На последно място съдът следва да посочи, че макар да не ги е обсъдил изрично, правилно РС-Поморие не е дал вяра на обясненията на подс. Д. З. (л. 61 от НЧХД № 63/2023 г. на РС-Поморие), в частите, в които той отрича да е отправял обидни думи към св. Г.. Както неотменно приема теорията и съдебната практика – обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – на доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото на защита. Именно поради това те подлежат на внимателна проверка и съпоставяне с всички останали доказателствени материали. В конкретния случай З. заявява, че не е псувал ******, а само го е порицал, че има болно дете и трябва да се грижи за него, а не да стои в училищния двор. В тези им части обясненията му се оборват от заявеното от първата група свидетели, които са категорични, че думите, изречени от подсъдимия, в действителност са били обидни, а не тези, които той заявява. Поради това съдът не кредитира обясненията на З. в обсъдените части, а ги оценя като защитна позиция, която поради оборването й от цитираните свидетелски показания, не може да се сподели.

Въз основа на така изяснената фактическа страна, правилно РС-Поморие е приложил материалните разпоредби на НК, като е приел, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав подкрепя изводите на РС-Поморие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението обида, като на инкриминираната дата и място е казал на тъжителя, в негово присъствие, думите „Майка ти да еба“.