Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2685 от 29.04.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9833/2015
Вид
Решение № 2685
Подписан
29.04.2020
В сила
05.07.2022
Състав
ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 29.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

Илиана Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9833/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 145 от ТЗ.

Ищецът „М.Т.“ ЕООД твърди, че ответникът П.Ж.Ж. е бил съдружник и управител на дружеството, като с решение на общото събрание от 06.01.2012 г. последният е изключен като съдружник, освободен е като управител и е взето решение за ангажиране на отговорността му като досегашен такъв. Твърди, че решението е обжалвано, като с влязло в сила на 03.06.2015 г. решение по т.д. № 205/2012 г. на СГС, VІ-15 състав исковете на ответника за отмяна на решенията за изключването му като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството са отхвърлени. Твърди, че в периода 01.01.2011 г. – 30.09.2011 г. ответникът като управител на дружеството, без знанието и съгласието на другия управител, е изтеглил от банковите сметки на дружеството в „Първа инвестиционна банка“ АД сумата в размер на общо 76 317,32 лева и 11 533,88 евро при общо 29 тегления от сметките, на дати и размери, подробно описани в исковата молба, като сочи, че за нито една от изтеглените суми ответникът не е представил разходо-оправдателен документ. Твърди, че е предявил частичен иск за ангажиране имуществената отговорност на ответника, по който е образувано гр.д. № 4472/2012 г. по описа на СГС, І-6 състав, за сумите както следва: за сумата в размер на 7500 лева представляваща част от пълния размер от вредите за 01.01.2011 г. – 31. 01. 2011 г. за сумата в размер на 22760,25 лева; сумата в размер на 8 000 лева представляваща част от пълния размер от вредите за 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. за сумата в размер на 22000 лева; за сумата в размер на 5 000,00 лева представляваща част от пълния размер от вредите за 01.03.2011 г. – 31. 03. 2011 г. за сумата в размер на 14040,00 лева; за сумата в размер на 2 000,00 лева представляваща част от пълния размер от вредите за 01.05.2011 г. – 31. 05. 2011 г. за сумата в размер на 10 867,49 лева; за сумата в размер на 500,00 лева представляваща част от пълния размер от вредите за 01.06.2011 г. – 30. 06. 2011 г. за сумата в размер на 760,00 лева; за сумата в размер на 1000,00 лева представляваща част от пълния размер от вредите за 01.09.2011 г. – 30.09.2011 г. за сумата в размер на 4889,58 лева; за сумата в размер на 2000,00 представляваща част от пълния размер от вредите за м. септември 2011г., за изтеглена сума от банковата сметка в евро от общата стойност от 22557,96 лева. В настоящия процес предявява разликата от общо 71 875,63 над предявения вече частичен размер по месеци, както следва: за м. януари 2011 г. сумата в размер на 15260,25 лева, от които по дати на тегления: сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 04.01.2011 г., сумата от 1000,00 лева – изтеглена на 05.01.2011 г., сумата от 6 000 лева – изтеглена на 06.01.2011 г., сумата от 1000,00 лева – изтеглена на 11.01.2011 г., сумата от 2760,25 лева – изтеглена на 17.01.2011 г., сумата от 1000,00 лева – изтеглена на 19.01.1011 г., сумата от 500,00 лева – изтеглена на 26.01.2011 г. и сумата от 2000,00 лева – изтеглена на 31.01.2011 г.; за м. февруари 2011 г. сумата в размер на 14 000 лева, от които по дати на теглене: сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 02.02.2011 г., сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 09.02.2011 г., сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 11.02.2011 г., сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 15.02.2011 г., сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 17.02.2011 г., сумата от 5 000,00 лева – изтеглена на 21.02.2011 г., сумата от 2 000,00 лева – изтеглена на 24.02.2011 г., сумата от 2 000,00 лева – изтеглена на 28.02.2011 г.; за м. март 2011 г. сумата в размер на 9040,00 лева, от които по дати на тегления: сумата от 2 240,00 лева – изтеглена на 01.03.2011 г., сумата от 3000,00 лева – изтеглена на 07.03.2011 г., сумата от 1000,00 лева – изтеглена на 11.03.2011 г., сумата от 2 000,00 лева – изтеглена на 15.03.2011 г., сумата от 800,00 лева – изтеглена на 17.03.2011 г.; за месец май 2011 г. сумата в размер на 8 867,49 лева, от които по дати на теглене: сумата от 4867,49 лева – изтеглена на 13.05.2011 г. и сумата от 4 000,00 лева – изтеглена на 16.05.2011 г.; за месец юни 2011 г. – сумата в размер на 260,00 лева, изтеглена на 06.06.2011 г.; за м. септември 2011 г. – сумата от

3889,58 лева – изтеглена на 08.09.2011 г., както и сумата от 1999,96 лева – изтеглена от банковата сметка в евро на 19.09.2011 г .и сумата в размер на 18 558,00 лева – изтеглена от банковата сметка в евро на 20.09.2011 г. Претендира законната лихва от датата на предявяване на исковете, както и разноски.

Ответникът П.Ж.Ж. оспорва исковете. Твърди, че във връзка с облигационни отношения по договор за посредничество, сключен на 25.01.2010 г. между „М.Т.“ ООД и „Ф.Б.“ ООД, е заплатил на последното дружество, по фактура № 59/04.02.2013 г. комисионно възнаграждение в размер на 98 000,00 лева, именно от сумите, изтеглени от него през процесния период.

Прави възражение за погасителна давност. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с част от негово вземане в общ размер на 372 500,00 лева, с правна квалификация чл. 125, ал.3 ТЗ, за равностойността на дружествения му дял към края на месеца на прекратяване на участието му в дружеството ищец. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от дружествен договор на „М.Т.“ ООД от 14.01.2010 г. капиталът на дружеството е в размер на 2 лева, разпределени в 2 дяла по един лев, като съдружникът П.Ж.Ж. притежава един дял и съдружникът А.И.Т.има един дял.

От протокол от 06.01.2012 г. се установява, че на тази дата е проведено общо събрание на съдружниците на „М.Т.“ ООД, на което са взети следните решения на общото събрание на съдружниците: - решение по т. 8 от дневния ред за изключване на основание чл. 126, ал.3, т. 1 и т.3 ТЗ на съдружника П.Ж.Ж.; решение по т.9 от дневния ред за освобождаване на П.Ж.Ж. като управител на дружеството. С влязло в сила на 03.06.2015 г. решение по т.д. № 205/2012 г. по описа на СГС, VІ-15 състав, са отхвърлени предявените от П.Ж.Ж. искове с правна квалификация чл. 74, ал.1 ТЗ за отмяна на приетите на общо събрание на съдружниците на „М.Т.“

ООД, проведено на 06.01.2012 г., решения за изключване на П.Ж.Ж. като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството.

С влязло в сила на 03.12.2015 г. решение по гр.д. № 4472/2012 г. на СГС, І-6 състав П.Ж.Ж. е осъден по предявения частичен иск с правно основание чл. 145 ТЗ да заплати на „М.Т.“ ООД сумата от 26 000,00 лева, обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 01.01.2011 г. – 30.09.2011 г., ведно със законната лихва от 14.02.2012 г. до окончателното плащане.

С влязло в сила на 01.07.2019 г. решение по т.д. №

4570/2015 г.на СГС, VІ-17 състав „М.Т.“ ООД е осъдено да заплати на П.Ж.Ж. на основание чл. 125, ал.3 ТЗ сумата в размер на 100 000,00 лева, представляваща частично заявена претенция от сумата от 372 000,00 лева, която съставлява стойност на дружествения дял, който се дължи на П.Ж.Ж., поради прекратяване на участието му в „М.Т.“ ООД, настъпило с решение от 06.01.2012 г. на общото събрание на съдружниците за изключването му.

Според заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, приета в о.с.з., проведено на 09.05.2017 г., вещото лице е изготвило, въз основа на крайните салда на оборотните ведомости за периода 01.01.2011 г. – 31.01.2012 г., междинен счетоводния баланс към 31.01.2012 г., според който размерът на собствения капитал на „М.Т.“ ООД е бил 745 000,00 лева, съответно сумата съответна на дела на ответника е 372 500,00 лева.

Между страните не е спорно (определение по доклада на делото), а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че в периода 01.01.2011 г. – 30.09.2011 г. ответникът е изтеглил от сметките на дружеството сумата в общ размер от 97 767,67 лева, на дати и в размер както е посочено в исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича от съществуващите между последния и дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество, което в дружество с ограничена отговорност е общото събрание на съдружниците, решение да предприеме действия по ангажиране на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и дружеството, както в настоящия случай е налице видно от решение по т. 14 от протокол на общото събрание на съдружниците в „М.Т.“ ООД от 06.01.2012 г.

Предявен е иск за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството ищец, с правна квалификация чл. 145, ал.1 ТЗ. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на така предявения иск, за която съдът следи служебно, е наличието на решение на едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ за ангажиране отговорността на управителя. В тази връзка по делото е представено решение по т. 14 от протокол на общото събрание на съдружниците в „М.Т.“ ООД от 06.01.2012 г.. Предвид изложеното съдът намира, че към момента на предявяване на иска е имало взето решение на едноличния собственик на капитала за ангажиране отговорността на ответника.

Искът по чл. 145 от ТЗ урежда т.н. управленски деликт, специален деликтен състав, по силата на който се ангажира отговорността на управителя в ООД /ЕООД, която отговорност е обусловена, както от съществуващото между управителя и дружеството мандатно правоотношение, така и от органното такова. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща: 1. виновно, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2. настъпване на вреди за дружеството;

3. наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди..

В този смисъл е и задължителната практика по чл. 290 от ГПК- решение № 41/ 29.04.2009г. на ВКС по т.д. 669/ 2008г. на І т.о. на ВКС и решение № 115 от 27.11.2012г. на ВКС по т.д. № 61 2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 70 от 07.06.2012г. на ВКС по т.д. № 276/ 2011г. на ІІ т.о. и др.

Установява се от вписванията в Търговския регистър, че в периода от 21.01.2010 г. до освобождаването му от длъжност ответникът е бил управител на „М.Т.“ ЕООД, заедно с другия управител на дружеството А.И.Т., заедно и по отделно.

На основание чл. 298, ал.1 ГПК влязлото в сила решение влиза в сила между същите страни за същото искане и на същото основание. По въпроса за силата на присъдено нещо при уважен частичен иск относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за разликата до пълния предявен размер са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в т. 2 на тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че решението се ползва със сила на при съдено нещо по отношение на правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен иск за разликата в друг процес. В мотивите на решението е прието, че обективните предели на силата на присъдено нещо (СПН) обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите го факти, поради което и те се ползват от последиците на СПН, поради което при предявен иск за разликата, над уважения размер не може да се пререшава въпросът за съществуването на елементите от фактическия състав на вземането, като в последващия процес могат да се разглеждат само правопогасяващите и правоотлагащи тази част от вземането възражения (правоизключващите и правоунижожаващи ще са преклудирани, респ. ще е налице непререшаемост).