Решение № 1197 от 16.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Плевен, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20234430102322 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офиссграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от Ю.Ю. –изпълнителен директор против срещу Ц. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 2252,36 лв., от която - главница: 1000,00 лв., договорна лихва: 153,62 лв., за периода от 21.07.2016 г. до 21.07.2016 г., неустойка в размер на 783,00 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00 лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лв., както и лихва за забава 65,74 лв., за периода от 22.07.2016 г. до 29.03.2017 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Навеждат се доводи в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото.

Сочи се, че по ч.г.д. № 2347/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му 1 и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, възразил по реда на чл.423 ГПК по повод на което е депозиран и настоящия иск, след уважаване на направеното възражение. Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 05.06.2016 г е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5225824/12.11.2015 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Излага се, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК 203670940 е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ***. Твърди се, че „Вива Кредит“ ООД е упълномощило цесионера по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. да уведоми от името на цедента и за своя сметка длъжниците за извършената цесия. Излага се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/ 5225824 от 09.08.2016 г„ изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне, което писмо е получено на 12.08.2016 г. от Георги Ч. - баща на ответника. Моли съда, ако счете, че уведомлението за цесия е нередовно връчено да връчи същото с ИМ, за което развива подробни съображения. Сочи се, че наа 12.11.2015 г. между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и Ц. Г. Ч. като заемател е сключен договор за паричен заем № 5225824, при спазване разпоредбите на ЗПК.

Твърди се, че страните са се съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на договор, направено от заемателя, Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, както и че приемат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем ***, сключвани от „Вива кредит“ ООД, които са в сила към датата на сключване на договора. Излага се, че съгласно сключения договор заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 1000,00 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 153,62 лв., на 18 равни 2 двуседмични погасителни вноски, в размер на 64,09 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска бил на 26.11.2015 г., а падежа на последната погасителна вноска - на 21.07.2016 г. Сочи се, че по този начин страните са договорили общ размер на плащанията - 1153,62 лв. Твърди се, че с подписването на договора за заем, заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът имал силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Излага се, че на основание сключения договора за заем, при забава на плащането на погасителна вноска заемателят дължал на заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които се начисляват, както следва: по 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, но не повече от 150,00 лв. Сочи се, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00 лв. Твърди се, че страните са договорили и, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането, поради което и на ответника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лв. Излага се, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален оситурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не полош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 3 за целия срок на договора за заем. Сочи се, че поради неизпълнение на посоченото задължениу от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 783,0 лева, която е разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 43,50 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Твърди се, че така погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателя за срока на договора е в размер на 107,59 лева. Излага се, че подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава, поради което на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 22.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 65,74 лева, която е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Сочи се, че ответникът не е заплатил дължимия паричен заем, поради което моли съда да уважи иска за търсената сума и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което развива пространни съображения.

Претендира присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане. Твърди, че таксите за разходи по кредита - „такса разходи за събиране на просрочени вземания" и „такса разходи за дейност на служител" са нищожни. Излага, че същите са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват, тъй като същите целят недължима облага на кредитора. Твърди, че законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други. Прави възражение за нищожност на неустойката за 4 непредоставяне на обезпечение в размер на 783,00 лв, като противоречаща на добрите нрави. Излага, че в ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Сочи, че така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорно задължение.

Твърди, че неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Излага, че макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита и по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Сочи, че основната цел на уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Моли съда на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК да извърши служебна проверка за други неравноправни клаузи в договора за кредит.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.

В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 2347/20117 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1463/31.03.2017 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: главница: 1000,00 лв., договорна лихва: 153,62 лв., за периода от 21.07.2016 г. до 21.07.2016 г., неустойка в размер на 783,00 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00 лв., такса разходи за дейност на служител в 5 размер на 100,00 лв., както и лихва за забава 65,74 лв., за периода от 22.07.2016 г. до 29.03.2017 г., както и сумите от 45,05 лв. –платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско възнаграждение.

На длъжника с определение по в.ч.г.д. №Д 91/2023 г. е уважено възражението по чл.423 ГПК, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Видно е от приложения по делото Договор за паричен заем ***, сключен между „Вива Кредит“ ООД и Ц. Г. Ч., че на ответника е предоставена заемна сума в размер на 1000 лева, която същият се е задължил да върне, при следните условия: на 18 броя погасителни вноски в размер на 64,09 лева, със срок на издължаване 36 седмици. В договора страните са уговорили, че ГЛП ще е в размер на 40,30 %, а ГПР ще е в размер на 49,32 %.