Решение № 20966 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20966 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря А. АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110152336 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И., адрес: гр. С..... срещу А. Ж. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С........, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2104.39лв., от които 1824.92лв. главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г. доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С........ и абонатен номер 198253, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и 248.98лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 24.04.2024г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 25.12лв главница за периода от 05.2021г до 04.2023г и 5.36лв мораторна лихва за периода от 16.07.2021г до 24.04.2024г, като претендира и направените по делото съдебни разноски и ЮВ в минимален размер.

Ищецът твърди, че А. Ж. П. с ЕГН: ********** в качеството си на собственик на топлоснабдения имот при квота 4/6 е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Съгласно тази разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Ищецът счита, че ответникът е клиент на топлоенергия и за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката за посочения период. Сочи се, че съгласно чл.

150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тези общи условия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е 1 необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Ищецът изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ищецът твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия за абонатен № 198253 през процесния период, като същите не са погасили задължението си. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва исковете по основание. Ответникът оспорва така предявеният иск по основание.

Твърди, че не е бил собственик на топлоснабдения имот към момента на начисляване на сумите. Дори и да се установи собственост, то не е бил изцяло собственик на целия имот и не дължи цялата претендирана сума. Ищецът следва да установи правото на собственост на ответника към датата на претендираните суми, а не към минал период, като представените доказателства установяват собственост само към 2015г., а не за периода м.05.2021г. м.04.2023г.. Ответникът твърди, че никога не е бил уведомяван, нито е бил запознат с общите условия на ищеца и клаузите на договора за ползване на топлинна енергия, нито е подписвал договор и/или общи условия с ищеца. Предвид това счита, че между тях не е била налице валидна облигационна връзка за предоставяне и ползване на услуги от ищеца, като съответно за ответника не е съществувало задължение за заплащане на тази услуга. От представените с исковата молба доказателства не се доказва да е сключван договор с ищеца за ползване на услугите му. Ответникът твърди, че ако искът все пак бъде намерен за основателен, то същият е недоказан по размер. Оспорва размера на предявения иск. Твърди, че претендираната сума е недоказана по размер, тъй като в процесния имот не е било извършено точно отчитане на ползваната топлинна енергия, не е било извършено точно дялово разпределение на ползваната топлинна енергия и не са отчетени направени от тях вноски към ищеца. На самостоятелно основание прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми за лихва и главница по давност. Претендираните суми за лихва и главница са погасени по давност на основание чл.111, ал.1, т."в" от ЗЗД. Плащанията на задълженията към топлофикационните дружества са периодични и съответно се погасяват с 3-годишна давност. Разпределението на потребената топлоенергия и издаването на фактурите от ищеца, установяващи размера на задълженията на топлинна енергия, се извършва ежемесечно, а падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена фактурата. Затова, следва да се приеме, че процесните вземания са периодични плащания по смисъла на закона и на основание чл.111 б."в" ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната 2 сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от ищеца.

Единственият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

По делото е представено заявление декларация от А. Ж. П., ЕГН: ********** от дата 22.12.2015г. с което ответницата отправила искане за разкриване на партида на нейно име по отношение на процесния имот.

Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. На база на представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно 3 решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Ето защо съдът намира, че между ищеца и А. Ж. П. са налице облигационни отношения и същия е потребител на топлинна енергия.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, допуска тясно изключение, при което и лице без вещно право на ползване може да бъде длъжник на топлофикацията. Това е възможно само когато самото топлопреносно предприятие изрично и недвусмислено е признало и е създало трайни правоотношения с ползвател, който не е собственик, приемайки го за свой контрагент вместо собственика.

Ето защо съдът намира, че е налице облигационна връзка между страните.

Доколкото не се спори досежно размера на доставената топлинна енергия то съдът намира, че исковете се явяват установени по основание и размер.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.

Предвид установяване на предпоставките за уважаване на исковете за главница за доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение съдът следва да разгледа своевременно направеното възражение за погасителна давност.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.