Решение № 578 от 18.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. *, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100574 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕООД гр.* против Ж. И. М., в която се твърди от ищеца,че на 13.12.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № * между „*” ЕООД като кредитор и *, като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 1100.00 лв.; Срок на кредита: 18 месеца; Размер на вноската:

82.92 лв.; Падеж на вноската: двадесет и пети ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден:

0.11%;

Общо задължение по кредита: 1492.56 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1319.94 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 73.33 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 2812.50 лв.; Общ размер на вноска: 156.25 лв.; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са били предадени при подписване на договора и с които * внимателно се е бил запознал преди подписване на договора, приел е и не е имал забележки към тях, задължил се е да ги спазва, за което е и положил подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. „*” ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 13.12.2017г. е превел 1 парична сума в размер на 1100.00 лв. по посочена от * банкова сметка.

* от своя страна е поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит Изготвен е погасителен план с определени 18 вноски, всяка по 156.25 лв. с падежна дата – всяко 25-то число на месеца. Погасителния план е бил бил получен от * на 13.12.2017г г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Падежът на последната погасителна вноска е бил на дата 25.03.2019г.

Размерът на погасеното от * задължение по ДПК № * е било в общ размер на 157.00 лева. С плащанията си длъжникът е погасил 1 пълна вноска. Частично плащане в размер на 0.75 лева е имало по 2-рата вноска.

Предвид това „*” ЕООД се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 1745/2018г. по описа на PC - Ловеч срещу *. Впоследствие, заведен е бил и иск срещу * с правно основание чл.415, ал.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и ЗПК относно вземанията на заявителя по издадената по ЧГД 1745/2018г. Заповед по чл.410 от ГПК, образувано е било гр. дело № 2288 по описа за 2018 год. по описа на PC - Ловеч.

Ловешки Районен съд - Ловеч е приел за установено, че * дължи на дружеството сумата в размер на 943.00 лева – главница , представляващи неизплатено парично задължение по Договор за Договор за потребителски кредит № */13.12.2017г., както и сумата 108.74 лева – разноски по делото и по заповедното дело, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018г.

Последвало е и дело пред Ловешкият окръжен съд (В. гр. дело № 542/2019 година), образувано по въззивна жалба вх. № 8184/23.07.2019 г., депозирана от „*” ЕООД. Ловешкият окръжен съд е обезсилил като недопустимо, на основание чл. 269 от ГПК, съдебно решение № 311 от 01.07.2019г. по гр. д. № 2288/2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани обективно съединените положителни установителни искове с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че * дължи на „*” ЕООД сумата над 1054.83 лева до пълния претендиран размер от 2655.50 лв., а именно относно 437.74 лева по ДПК, в т.ч. и за сумата 30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането от 26.02.2018г. до 08.05.2018 г. и до пълния размер на сумата 1319.94 лв. по избран и закупен пакет от допълнителни услуги и е прекратил производството в тази му част. Потвърдил е като правилно и законосъобразно съдебно решение №311 от 01.07.2019г. по гр. д. № 2288/2018г. на Районен съд – Ловеч,в останалата част за сумата над интерес да пристъпи към съдебни действия относно незаплатените суми по договора. 943.00 лева до 1054.83 лева-незаплатена главница по договор за кредит №* от 13.12.2017 г.

След приключване на съдебните производства „*” ЕООД се е снабдил с

Изпълнителен лист за сумата от 943.00 лева – главница , представляващи неизплатено парично задължение по Договор за Договор за потребителски кредит № */13.12.2017г., ведно 2 със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018г. и е образувало Изп. дело № 148/2024 г. по описа на * В. *. * * * е събрал вземането по издадения Изпълнителен лист, т.е. дължимата главница и с Постановление от 08.10.2024 г. е прекратил ИД № 148/2024 г. Поради това, за кредиторът възника интерес да пристъпи към съдебни действия относно незаплатените суми по договора: Неплатено договорно възнаграждение в размер на 354.82 лева, дължимо за периода от 25.02.2018 г. до 25.06.2019 г. и Законна лихва: в размер на 211.92 лева, дължима от 25.06.2019 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.10.2024 г. По отношение на договорното възнаграждение предходното дело е било прекратено като недопустимо, а производството в тази му част - прекратено.

Към момента, главницата е заплатена изцяло /събрана в Изп. дело № 148/2024 г. по описа на * В. * /, а по договорното възнаграждение заплатени сума няма, доколко отнесените по него плащания /37.74 лева/ са били прихванати от Съда с остатъчния размер на главницата. Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги не се предендира, по него плащания няма постъпили.

На дружеството е станал известен факта, че длъжникът по договора * е починал и затова е предприело действия по съдебно събиране на вземанията си по процесния договор срещу наследниците му.В случая това е неговата майка Ж. И. М., която се явява единствен негов наследник, съгласно чл.6 от ЗН. Съгласно посочената разпоредба, когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив. В случая бащата на наследодателя е починал на 18.02.2021г., поради което кредитополучателя се наследява от майка си.

Неизпълнението по договора обуславя интереса на кредитора да предприеме съдебни действия спрямо Ж. И. М.. Ж. И. М. /майка/ е приела наследството, същата е била конституирана като наследник на * по Изп. дело № 148/2024 г. по описа на * * * (по-долу е описна връзката с наст. Гр. дело). По ЧГД № 1294/2024г. по описа на Районен съд - * е налична и служебно изискана справка за родствени връзки на наследодателя.

В настоящето производство „*“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400.00 лева, начислени на 08.05.2018 г. и 47.91 лева - лихва за забава от 26.02.2018 г., дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № * до 25.06.2019 г.

С оглед на гореизложеното, моли съда да постанов решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата Ж. И. М., наследник на починалия кредитополучател * по Договор за потребителски кредит (ДПК) *, чесъщата дължи на ищеца сума в общ размер на 566.74 лв. , от които: Неплатено договорно възнаграждение в размер на 354.82 лева , дължимо за периода от 25.02.2018 г. до 25.06.2019 г. и законна лихва в размер на 211.92 лева , дължима от 25.06.2019 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 3

/30.10.2024 г./ до изплащане на вземането. Претендира и за разноски в заповедното и в исковото пропизводства.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

В с..з. ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба, чрез пълномощника си юриск.*, в която прави искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличието на предпоставките за това.

Ответницата р.пр. пир усл.на чл.41 ал.2 от ГПК не изпраща представител и не ангажира становище по иска.

Съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение, визирани в чл.238 и 239 от ГПК, поради следното:

Ответницата, съгласно чл.238 ГПК не е подала в срок отговор на исковата молба, неин представител не се е явил в първото заседание по делото и ответницата не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответницата, съгласно чл.239 ал.1 т.1 от ГПК е била уведомена за правото си да подаде писмен отговор и за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Налице е и условието на чл.239 т.2 ГПК- искът се явява вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към исковата молба писмени доказателства, които установяват дължимостта на претендираните суми и техния размер.

Предвид посоченото, ще следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск за дължимост от ответницата, като наследник на починалия кредитополучател по Договор за потребителски кредит */13.12.2017г. на сума в общ размер на 566.74 лв., от които: Неплатено договорно възнаграждение в размер на 354.82 лева дължимо за периода от 25.02.2018 г. до 25.06.2019 г. , законна лихва в размер на 211.92 лева , дължима от 25.06.2019 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.10.2024 г., за които суми по ч.гр.д.№1294/2024г. на РС-* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК следва да бъде уважен, без да се излагат мотиви по съществото на спора.

Що се отнася до претендираната с исковата молба законна лихва от датата на подаване на заявлението-30.10.2024г. до окончателното изплащане, в тази му част искът е недопустим. Видно от издадената заповед за изпълнение същата не включва така претендираната лихва. Ако заявителят е считал, че заповедният съд не се е произнесъл по цялото му искане в заявлението е следвало да поиска допълване на заповедта за изпълнение в срока по чл. 250 от ГПК. В случая заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските, поради което искане за допълване заявителят е следвало да поиска в едномесечен срок от връчване на заповедта. Като не е сторил това, искът в частта му за законна лихва от датата на издаване на заповедта до окончателното изпращане на 4 задължението е недопустим, тъй като за нея липсва издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което в тази му част следва да се остави без разглеждане и производството в тази му част да се прекрати.

Ще следва, с оглед изхода на делото на осн.чл.81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по водене на делото, както следва: разноски в заповедното производство размер на 25,00лв. за ДТ и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски в настоящото исково производство в размер на 75,00 лв. за ДТ и 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.