Решение № 99 от 02.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Стара Загора, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500164 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.463 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Е.-*“ ЕООД, с. П.м., *** – длъжник, представляван от управителя Н.Б. против разпределение на суми по Протокол изх. № 103377 от 30.10.2023г., по изп. дело № 3899/2021 г. на ЧСИ Г.И., рег.№ 765 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора.

Жалбоподателят твърди, че извършеното разпределение е незаконосъобразно и неправилно. Прави оплакване, че при разпределението не било извършена точна, ясна и мотивирана конкретизация на сумите по пера, размери и основание, което не давало възможност за извършване на съдебен контрол и установяване дали е спазен редът на привилегиите по чл.

136 ЗЗД. Не ставало ясно всички разноски на първоначалния взискател ли приел ЧСИ, че се ползват с право на предпочтително удовлетворяване и какви разноски признавал на присъединените взискатели. Това правило невъзможно да се установи дали ЧСИ не предвидил да се погасят разноски, които не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване. Вместо да се погасявали задължения към взискателите, СИ разпределил за себе си такси в размер на 4070.97 лв., което правило невъзможно погасяването на задълженията на дружеството. Последното оплакване е, че за НАП и другите присъединени взискатели не били предвидени суми, с което се нарушавала поредността на погасяване на вземанията, предвидена в чл. 136 ЗЗД.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното разпределение по изп. д. № 3899/2021г. по описа на ЧСИ Г.И.* и да извърши ново такова, спазвайки реда на привилегиите и отчитане интереса на 1

Държавата, Общината и длъжниците.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпил писмен отговор от взискателя „Банка ДСК АД, гр.С..

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили писмени отговори от останалите страни в изпълнителното производство и присъединените по право взискатели.

В срока са постъпили мотиви от ЧСИ Г.И., в които взема становище за неоснователност на жалбата.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на ЧСИ и като разгледа приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежен жалбоподател – длъжник, против подлежащо на обжалване действие, предвидено в разпоредбата на чл.463 от ГПК – разпределение на суми, отразено в Протокол за разпределение на постъпила сума по изп. дело 3899/2021г. от 30.10.2023г.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване.

Изпълнително дело № 3899/2021г. по описа на ЧСИ Г.И.*, peг. № 765 при КЧСИ е образувано по молба от 17.09.2021г. на „Банка ДСК“ АД гр.С., по приложен изпълнителен лист от 07.09.2021г., издаден по ч. гр. дело № 4154/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С приложения изпълнителен лист длъжниците „Е.-*“ ЕООД и Н.Г.Б. са осъдени солидарно да заплатят на взискателя сумата от 80000 лева - главница, 711.11 лева – обезщетение за забава, законна лихва върху главницата и 1764 лв. разноски по делото.

Проведена е публична продан на описани по делото движими вещи и МПС, собственост на длъжника за периода от 21.11.2022г. до 21.12.2022г. За купувач на вещите е обявен присъединения взискател „Т.О.“ ЕООД.

Изготвено е разпределение на 03.05.2023г. от ЧСИ, но тъй като обявеният за купувач не е внесъл дължимите суми в срока, на основание чл. 495 ГПК ЧСИ е изготвил разпределение на суми за следващия присъединен взискател, обявен за купувач –„М.К.“ ЕООД.

В протокола за разпределение от 30.10.2023г. ЧСИ е описал вземанията на всеки от взискателите в производството и основанията, от които произтичат тези вземания. Във втората част на протокола за разпределение, ЧСИ е посочил конкретните суми, които следва да получат първоначалния взискател и Община Стара Загора.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2/2021г., от 22.11.2022г., по т.д.№ 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, правомощията на съда при обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК са обусловени от неговата специфика. Разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител (СИ), с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, 2 разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението.

Незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. В производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. При уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на съдебния изпълнител. Това разпределение ще бъде задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение.

Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. Няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане. Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права. Правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК е в Част първа на ГПК „Общи положения“ и намира приложение и за изпълнителния процес при обжалване на разпределението. Следователно, само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. Нормите на чл. 136 ЗЗД, независимо че се намират в материален закон, са процесуални по своя характер, тъй като уреждат привилегиите като ред на удовлетворяване на вземанията на кредиторите в изпълнителния процес. Доколкото тези норми не са материалноправни, за тях са неотносими задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 от 09.12.2013 3 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за правилното приложение на императивна материалноправна норма съдът следи служебно.

Привилегията е процесуално право на кредитора, функционално свързано с вземането му, тъй като обезпечава неговото удовлетворяване. Ето защо, предвидените в чл. 136, ал. 1, т. 1-6 ЗЗД привилегии създават за съответните кредитори право на предпочтително удовлетворяване, но единствено от волята на взискателя зависи дали да защити това свое процесуално право, като вкл. е допустим и отказ от него. За разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, процесуалните норми, регламентиращи реда на привилегиите, не са свързани с приложението на процесуални предпоставки за допустимост на делото, като от волята на страната зависи, дали тя ще защити процесуалното си право на предпочтително удовлетворение, съответно дължимия обем на удовлетворяване на изпълняемото материално право при разпределението.

Предвид изложеното, относно законосъобразността на разпределението окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.

В случая жалбоподателят прави оплакване, че при разпределението не е извършена точна, ясна и мотивирана конкретизация на сумите по пера, размери и основание, което не дава възможност за извършване на съдебен контрол и установяване дали е спазен редът на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.

Първото оплакване на жалбоподателя е неоснователно, тъй като в първата част на изготвеното от ЧСИ разпределение много подробно, пълно и точно са конкретизирани сумите, дължими на всеки един от взискателите, както и основанието на което се дължат. На първо място на основание чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, ЧСИ е поставил разноски в размер на 905 лв. за първоначалния взискател „Банка ДСК“ АД, внесени от него – представляващи 55 лв. платени държавни такси за ЦРОЗ и 850 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Включил е разноски за ЧСИ – 708 лв. – авансови такси, неплатени от взискателя, като е посочил подробно сумите по пера, размери и основание, съобразно Тарифата на ЧСИ. Изрично е посочил, че разноските в този ред са във връзка с насочването на изпълнението върху движими вещи и МПС, собствени на длъжника. В този смисъл ЧСИ правилно и мотивирано е поставил в този ред разноските ползващи се с привилегията по т.1.

На втория ред са поставени вземанията на Община Стара Загора - 375.36 лв. на основание чл. 136, ал.1 т. 2 ЗЗД, а от първата част на протокола за разпределение става ясно, че тази сума се формира като дължими местни данъци за двете МПС, предмет на продажбата – 160.01 лв. и 215.25 лв., общо 375.36 лв. Посочени са и такси в размер на 45.05 лв. – пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, с ДДС върху това вземане. Това обуславя извода, че правилно ЧСИ е поставил на този ред вземанията на Община Стара Загора за дължимите данъци върху автомобилите, предмет на публична продан, които следва да се съберат от стойността на това имущество.

4

На трети ред на основание чл. 136, ал.1 т.3 ЗЗД остатъкът от сумата 88 774.92 лв. се разпределя на „Банка ДСК“ АД – 84703.95 лв. и сумата 4070.97 лв. – в полза на ЧСИ, представляваща такса по т. 26 от Тарифата, пропорционално на събраната сума, след приспадане на платената от взискателя такса по т.20 от Тарифата. В протокола за разпределение изрично е посочено, че върху изнесените на публична продан движими вещи и автомобили са вписани в полза на взискателя Банка ДСК АД, първи по ред особен залог в ЦРОЗ и запор в полза на взискателя. Това обстоятелство определя основното вземане на първоначалния взискател като ползващо се с привилегията по т.3 на чл. 136, ал.1 ЗЗД, както правилно е приел ЧСИ.

Второто оплакване на жалбоподателя, че не ставало ясно всички разноски на първоначалния взискател ли е приел ЧСИ, че се ползват с право на предпочтително удовлетворяване и какви разноски признава на присъединените взискатели, също е неоснователно. Във втората част на разпределението, при разпределение на сумата 108 970 лв. ЧСИ е поставил в първи ред – на основание чл. 136, ал.1 т.1 ЗЗД сумата от 905 лв. – подробно посочени в първата част от протокола за разпределение, където изрично е посочено, че всички разноски, сторени от взискателя и дължими на ЧСИ, описани в разпределението са във връзка с насочване на изпълнението върху продадените движими вещи и МПС – запор, опис, оценка публична продан.