Определение № 297 от 28.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500215 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Е. С., чрез адв. Д., против определение № 209/13.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 71/2026 г. на ОС – Шумен, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба с вх. № 2610/02.02.2026 г. срещу разноските за принудително изпълнение по изп. д. № 867/2025 г. на ЧСИ с рег. № 876, определени й в Уведомление с изх. № 964/19.01.2026 г., като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено.

По изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото на ОС – Шумен за произнасяне по същество на жалбата й.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – взискателят „Бест Кепитъл България“ ЕАД /предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънт“ ЕАД/, с който жалбата се оспорва като просрочена и неоснователна.

Съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима – депозирана е чрез ЕПЕП на 30.03.2026 г., което е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен 1 акт.

За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното:

Производството по в. гр. д. № 71/2026 г. по описа на ОС – Шумен е образувано по подадена от частната жалбоподателка жалба в качеството й на длъжник по изп. д. № 867/2025 г. на ЧСИ Златева, рег. № 876, с която е предприето обжалване на определените в Уведомление с изх. № 964/19.01.2026 г. разноски за изпълнението в полза на взискателя /117.60 евро/ и 298.38 евро в полза на ЧСИ. Оспорването им е било основано на твърдения, че съдебният изпълнител не е изготвил сметка по чл. 79 ЗЧСИ.

В обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС – Шумен е изложил мотиви, че изискването за изготвяне на сметка по чл. 79 ЗЧСИ е задължение към взискателя и тя не се отразява на задължението на длъжника за разноските в изпълнението, но в същото време е счел, че от обжалвания акт, както и от материалите по делото не може да се установи с точност какви разноски и такси са начислени за плащане от длъжника, в това число и в каква валута са определени. Едновременно с това е прието, че с процесното уведомление не са били определени разноски и същото не съставлява постановление за разноски по см. на чл. 435, ал. 2 ГПК. Длъжникът следвало да се защити като изиска от съдебния изпълнител да издаде нарочно постановление за разноски, в което същите да бъдат ясно посочени. Въз основа на това е приел, че жалбата като такава по чл. 435 ГПК се явява недопустима и същата следва да се разгледа от ЧСИ именно като молба за издаване на нарочен акт за разноските.

Тези мотиви, обусловили постановения краен резултат не се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно задължителните разяснения по т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. В случая, видно от съдържанието на връченото на процесуалния представител на жалбоподателката уведомление с изх. № 964/19.01.2026 г. е, че същото обективира изявление на органа на изпълнението относно задълженията й по изпълнителното дело, в това число и за разноски. Въпросното уведомление е изготвено след направените 2 оспорвания от страна на длъжника и представени доказателства за липса на задължения към НАП, включени в предходни уведомления, което обстоятелство е рефлектирало и върху размера на посочените като дължими от нея към ЧСИ разноски.

Следователно уведомление с изх. № 964/19.01.2026 г. съставлява акт по см. на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, подлежащ на обжалване. Възможността длъжникът да иска тяхното разясняване от съдебния изпълнител, съответно изменение, не го лишава от правото на жалба по чл. 435 ГПК. Приетата от окръжния съд неяснота относно вписаните в това уведомление разноски е въпрос по съществото на спора /правилността на определения размер на разноските/, а не обуславя допустимостта на жалбата. В тази връзка, въз основа на материалите по изпълнителното дело, настоящият състав приема, че няма съмнение /неяснота/ относно валутата, в която са определени разноските – евро, независимо от вписаното след знака за тази валута означение „лв“, както и че определените разноски в размер на 117. 60 евро са равностойността на претендираното от взискателя, инициирал принудителното изпълнение, юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 лева. За така определените в полза на този взискател разноски обаче жалбоподателката е била уведомена чрез процесуалния си представител още на 09.01.2026 г. с уведомление изх. № 452/09.01.2026 г., поради което и срокът за тяхното обжалване е започнал да тече от този момент и е изтекъл на 23.01.2026 г. Включването им в уведомлението от 19.01.2026 г. не е равнозначно на акт за определяне на нови разноски, поради което и не санира пропуска за тяхното оспорване по реда на чл. 435 ГПК. Това обуславя и извод, че жалбата срещу тези разноски е просрочена и в тази й част същата е процесуално недопустима на това основание, а не на приетото от окръжния съд.

С оглед на така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която жалбата на Г. С. против определените в уведомление с изх. № 964/19.01.2026 г. разноски е оставена без разглеждане, в частта й относно претендираните като дължими от нея разноски в полза на ЧСИ в размер на 298.38 евро, съответно за прекратяване на производството по делото в тази му част и делото върнато за постановяване на акт по същество. В останалата му част относно жалбата срещу определените й разноски в размер на 117.60 евро определението на ОС – Шумен следва да бъде потвърдено като резултат.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 209/13.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 71/2026 г. на ОС – Шумен в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от Г. Е. Станкона жалба с вх. № 2610/02.02.2026 г. срещу разноските в полза на ЧСИ по изп. д. № 867/2025 г. на ЧСИ с рег. № 876, определени й в размер на 298.39 евро с Уведомление с изх. № 964/19.01.2026 г. и производството по тази част от жалбата й е прекратено И ВРЪЩА делото на ОС – Шумен за постановяване на акт по същество.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 209/13.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 71/2026 г. на ОС – Шумен в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4