Решение № 947 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100505016 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 26200/27.01.2025 г. на С. Т. В. срещу бракоразводно Решение № 22861/16.12.2024 г. по гр.д. № 49812/2022 г. на СРС, ГО, 84-ти състав, което като неправилно се обжалва в съответните части, в които са отхвърлени исковите претенции по чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК за месечната издръжка, дължаща се от Б.

Д. В. на ненавършилите му пълнолетие деца М.Б. В., роден на ******** г., и В.Б. В., родена на ******** г., за разликите над присъдените по 550 лева на дете до претендираните от по 1000 лева на дете, считано от считано от 15.11.2022 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, а от там и неправилни изводи за нуждите на децата и материалните възможности на въззиваемия да заплаща издръжки в претендираните размери. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на друго, с което претенциите по чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК да бъдат уважени изцяло до претендираните размери от по 1000 лева месечно на дете, т.е въззиваемият да бъде осъден да заплаща на всяко едно от децата си месечна издръжка в размер от по още 450 лева, считано от 15.11.2022 г.

Претендират се разноски в полза на адв.Г. за предоставена безплатна правна помощ на въззивника С. Т. В..

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б. Д. В. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Не се оспорват направените от майката разходи, както тези, свързани с дентално лечение на децата, така и по повод подготовката им за матурите след завършен седми клас, но се подържа, че въззивникът е участвал в тези разходи, тъй като редовно е заплащал издръжка на децата си, включително и за периода, предхождащ образуването на бракоразводното дело.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С решението от 16.12.2024 г. по гр.д. № 49812/2022 г. СРС, ГО, 84-ти състав, е прекратил с развод брака между страните по делото, като дълбоко и непоправимо разстроен, предоставил е упражняването на родителските права спрямо децата М.Б. В., роден на ********г., и В.Б. В., родена на ******** г., на майката С. Т. В., при която е определил местоживеенето на децата, определил е режим на лични отношения между децата и бащата, осъдил е, на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, бащата Б. Д. В. да заплаща на всяко едно от децата М.Б. В. и В.Б. В., чрез тяхната майка и законен представител С. Т. В. месечна издръжка в размер на по 550.00 лв., считано от 15.11.2022 г., като е отхвърлил исковите претенции на майката за издръжка на децата в останалата им част и до пълните предявени размери от по 1000.00 (хиляда) лева , като неоснователни. Съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки на децата, предоставил е ползването на семейното жилище на съпруга Б. Д. В., постановил е С. Т. В., след прекратяване на брака да продължи да носи брачното фамилно име В., осъдил е Б. Д. В. да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и сумата в размер на 1584.00 лева, представляваща държава такса върху присъдената в полза на децата издръжка, а С. Т. В. – да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

Във всички останали части, извън съответните части, в които са отхвърлени исковите претенции за издръжка на родените от брака на страните деца, първинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивно разглеждане.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението в обжалваните части е постановено при неправилна преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззиваемия издръжка на децата М. и В..

2

При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на децата и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Преценката за възможностите на родителите е комплексна и включва освен доходите и материално състояние (движимо, недвижимо имущество), също така и квалификация, трудоспособност, перспективи на развитие, здравословно състояние, задължения към други лица с право на издръжка- чл. 141 СК. Според разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс интересите на децата да имат необходимите условия на живот имат първостепенно значение пред възможностите на задължените лица. По въпроса свързан с нуждите на децата от гледна точка на обикновените условия на живот, и с възможностите на задължените лица, съдът съобразява Постановление № 5/16. ХІ.1970 г. на ПВС, което не е изгубило действието си. Според възприетото становището общата издръжка следва да покрива разходите, произтичащи от обикновените условия на живот, като целта на издръжката е да осигури нормална среда за развитие и условия на живот, които децата биха имали, ако родителите живеят заедно.

Децата на страните М.Б. В. и В.Б. В., са родени на ******** г., т.е те са на навършена 16 годишна възраст, респ. започнали са гимназиалния етап на своето образование, което е задължително. Близнаците са се нуждаели, респ. се нуждаят от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужди от такива), като по делото са ангажирани доказателства и за наличие на нужда у децата от провеждане на дентално и ортодонтско лечение. По делото са представени медицински документи – направление от 26.10.2023 г., и фактури от 14.09.2023 г., 26.10.2023 г., 08.08.2023 г.,21.08.2023 г.,14.06.2023 г. и 19.07.2023 г., от които се установява, че по отношение на децата е провеждано дентално и ортодонтско лечение от медицински специалисти в УМАЛ „Александровска“ ЕАД. Отделно от това се установява, че на детето М. В. е провеждано лечение и в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, във връзка с лечение на дентални проблеми, за което е платена сума в размер на 885 лева на 19.07.2023 г. Установява се също така, от приетите в първата инстанция служебна бележка с изх. № 5 от Образователен център „Междучасие“ и фактура от 14.06.2023 г., издадена от „Междучасие Хоум“ ООД, че децата В. и М. за учебната 2023-2024 г. са били записани и са посещавали курсове по БЕЛ и по математика, които за двете деца са на обща стойност 3441 лева , която сума е изцяло заплатена от майката към дата 22.04.2024 г. Пред въззивната инстанция са ангажирани доказателства за извършени от майката разходи за медицински изследвания на децата, както и за закупуване на диоптрични очила на детето М., които не се оспорват от въззиваемия.

Страните не спорят, а това се установява и от събраните писмени доказателства, че бащата трайно живее и работи във Федерална Република Германия, считано от 2015 г.

Последният живее в жилище под наем, за което, видно от представения договор за наем, сключен от Б. В., с период на наемане на жилище в Германия от 01.02.2024 г. за неопределен срок, заплаща месечна наемна цена в размер на 730 евро, а от потвърждение на договор за електроенергия е видно, че дължимата сума за ползвана електроенергия се изчислява на годишна база при равни месечни вноски от 80 евро.

3

От електронно удостоверение за данък върху заплата от 2023 г. и от 2022 г., издадено по отношение на Б. В. се установява годишен брутен доход за 2023 г. в размер на 33462,50 евро или средномесечен брутен доход 2788,54 евро; за 2022 г. в годишен брутен доход в размер на 32402,50 евро или средномесечен брутен доход 2700,21 евро.

От служебна бележка с изх. № Б661 от 16.11.2023 г., издадена от работодателя на бащата, пък се установяват доходите на същия за периода м.05.2023 г. до м.10.2023 г., като средномесечният му брутен доход за периода възлиза на 2142,24 лева. Отделно, бащата получава детски надбавки, като видно от Решение от 20.11.2015 г., с което са изчислени дължимите на бащата детски надбавки по № 002FK059836 от германските служби за децата М. и В., за декември 2015 г. техният общ размер е от 299,31 евро.

От справка от НОИ с вх. № 83508 от 13.03.2024 г. се установява, че майката С. В. е получавала парично обезщетение за безработица за следните периоди: 15.03.2000г.14.01.2001 г.; 11.08.2003 г.-31.12.2003 г.;01.01.2004 г.-16.05.2004 г.; 01.10.2005 г. - 31.01.2006 г.; 01.03.2012 г. до 31.12.2012 г.; 01.01.2013 г. - 28.12.2013 г.. Видно от приложенията към справката и данните за актуално състояние за трудовите договори за периода 2012 до 2022 г. липсва информация за наличие на сключен трудов договор.

По делото е прието извлечение от разплащателна сметка на майката за 2023 г. и 2022 г., от което се установяват ежемесечни постъпления за периода 17.01.2023 г. до 13.12.2023 г. в размер на 423,31 евро от Федерална агенция по заетостта – Служба по семейни помощи; както и ежемесечни постъпления за периода 17.01.2022 г. до

13.12.2022 г. в размер на 361,31 евро от Федерална агенция по заетостта – Служба по семейни помощи.

Или, по отношение възможностите на родителите от събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че бащата Б. В. е реализирал средномесечен брутен доход за 2023 г. в размер на 2788,54 евро; а за предходната 2022 г. - в размер на 2700,21 евро, както и че е получавал детски социални помощи от съответните институции във Федерална Република Германия, които възлизат в размер на 423,31 евро за 2023 г., а майката С. В. – средномесечен брутен доход в размер на 2142,24 лева.

Приети са платежни нареждания за превод на суми с основание „издръжка за деца“ с наредител Б. В. и получател С. В., както следва: от 04.12.2022 г. в размер на 500 евро; от 01.10.2022 г. за сумата от 500 евро; от 31.10.2022 г. за сумата от 500 евро; платежни нареждания за превод на суми с основание „за децата“ с наредител Б. В. и получател С. В., както следва 01.07.2023 г. за сумата от 300 евро; от 27.05.2023 г. за сумата от 300 евро; от 24.04.2023 г. за сумата от 300 евро; от 20.05.2023 г. за сумата от 100 евро; от 05.02.2023 г. за сумата от 300 евро; от 26.12.2022 г. за сумата от 500 евро. Представени са и платежни нареждания за превод на суми с основание „наем Веленвег 3“ с наредител Б. В. от 31.10.2023 г. за сумата от 700 евро; от 28.01.2024 г. за сумата от 730 евро.

Пред въззивната инстанция са ангажирани доказателства, от които се установява, че за месец ноември 2024 г. въззиваемият Б. В. е получил брутен трудов доход в размер на 4

3 366 евро, респ. нетен такъв в размер на 2 861.13 евро; за месец декември 2024 г. –брутен трудов доход в размер на 3 292 евро, респ. нетен такъв в размер на 2 834.54 евро; за месец януари 2025 г. – брутен трудов доход в размер на 3 104 евро, респ. нетен такъв в размер на 2 439. 55 евро; за месец февруари 2025 г. – брутен трудов доход в размер на 3 342 евро, респ. нетен такъв в размер на 2 832.14 евро; за месец март 2025 г. – брутен трудов доход в размер 3 370 евро, респ. нетен трудов доход в размер на 2 879.81 евро; за месец април 2025 г. – брутен трудов доход в размер на 3 292 евро, респ. нетен трудов доход в размер на 2 795.30 евро; за месец май 2025 г. – брутен трудов доход в размер на 332 евро, респ. нетен трудов доход в размер на 2 818.07 евро; за месец юни 2025 г. – брутен трудов доход в размер на 3803 евро, респ. нетен трудов доход в размер на 2 689.08 евро; за месец юли 2025 г. – брутен трудов доход в размер на 2 750 евро, респ. нетен трудов доход в размер на 1925 евро; за месец август 2025 г. – брутен трудов доход в размер на 3 286 евро, респ. нетен трудов доход в размер на 2 701.41 евро; за месец септември 2025 г. – брутен трудов доход в размер на 3 530 евро, респ. нетен трудов доход в размер на 3 165.81 евро, и за месец октомври 2025 г. – брутен трудов доход в размер на 3 380 евро, респ. нетен трудов доход в размер на 2 880.17 евро ( л.48-л.83 от делото). Или, установява се, че за периода от м.ноември 2024 г. до м.октомври 2025 г., включително получения от въззиваемият средномесечен брутен трудов доход е бил в размер на около 3320.58 евро , а нетният в размер на около 2766.60 евро.