Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 11.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5153/2023
Вид
Решение № 175
Подписан
11.02.2024
Състав
Албена Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 29 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. последно · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 115а · Закон за туризма
  • чл. 209 ал.1 · Закон за туризма
  • чл. 209 ал.1 · Закон за туризма

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 11.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110205153 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ФРЕШ ЗОНА 2019“ ООД с ЕИК: 205567394, представлявано от управителя Г. Р. С. против НП № В-003314/27.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 209 ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 115а, във вр. с чл. 114 т. 3 б. а, б. б и б.в от ЗТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, не кореспондиращо с доказателствата по случая, постановено при погрешно възприета фактическа обстановка, която не отговаря на действителната такава, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Според въззивника, административно-наказателното производство е било опорочено, с оглед дерогиране от АНО на разпоредбата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН за провеждане на разследване по спорните факти. Констатира се от жалбоподателя и несъответствие между посочения като нарушен материален закон и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Обективира се искане НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. С.Д. при АК – Варна, която в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по същество пледира, че наказателното постановление не отговаря на действителната фактическа обстановка, като същата не се осланя на пълно 1 и всестранно изследване на наличните данни. Навежда твърдение, че в хода на съдебното производство, от разпита на свид. Й. се установява, че информация на английски език на входа на обекта е имало поставена и преди датата на проверката 23.05.2023 г., като пледира посочените гласни доказателства да се кредитират с доверие като конкретни, ясни и непротиворечиви. Излага становище, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които категорично да установяват осъществен състав на нарушението, визирано в НП. Релевират се доводи за допуснати процесуални нарушения с дерогиране разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. последно от ЗАНН, предвид липсата на описание в НП на доказателства, които потвърждават извършеното нарушение, доколкото в НП са описани като такива констативен протокол, протокол от проверката на документи и АУАН, а в констативния протокол и в протокола за проверката липсват данни за извършено нарушение. При условията на алтернативност се излагат аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а именно – липсата на други установени нарушения от контролните органи на КЗП , своевременното отстраняване на нарушението и липсата на вредни последици от същото. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с потребителска жалба № В-03-959/18.05.2023 г., на 23.05.2023 г. служители на КЗП – Варна - свид. М. А. и свид. Г. О., извършили проверка в търговски обект – заведение за хранене и развлечение – кафе „Фреш зона“, находящо се в гр. Варна, ул. Генерал Колев № 5, стопанисвано от „Фреш зона 2019“ ООД.

Жалбата съдържала твърдение, че потребителят не е допуснат като клиент в заведението, след като бил отстранен от същото, заради консумация на лична храна.

Проверката била извършена в присъствието на управителя на дружествотожалбоподател – Г. Р. С.. В хода на проверката било установено, че обектът разполага с 12 седящи места за обслужване на клиенти, като се предлагат за продажба и консумация фрешове, напитки, сандвичи, и други артикули за консумация с обявени цени в български лева за съответния грамаж. Констатирано било, че на входа на обекта е поставена табела, изписана на български език със следното съдържание:

„РАБОТНО ВЕМЕ

ПОНЕДЕЛНИК – ПЕТЪК

От 06:30 – 19:00 ч.

СЪБОТА И НЕДЕЛЯ

От 08:00 – 18:00 ч.

„ФРЕШ ЗОНА 2019“ООД

Адрес: гр. Варна, ул. Генерал Колев“ № 5

БУЛСТАТ – 205567394

МОЛ: Г. С.“

След като проверяващите установили, че гореописаната информация е изписана само на български език, като липсва такава на английски език, свид. А. съставила констативен протокол № Н-2748478/23.05.2023 г., в който описала установените факти. С оглед депозираната жалба, е предоставена възможност за депозиране на 2 писмени обяснения от представляващ дружеството. За постъпилите писмени обяснения от управителя на дружеството-въззивник е изготвен протокол за проверка № К0136290/30.05.2023 г. Впоследствие свид. А. съставила срещу „Фреш зона 2019“ООД АУАН № 003314/20.06.2023 г. за нарушение на чл. 115а, вр. с чл. 114 т. 3 б.а, б.б и б.в от ЗТ. На същата дата актът е предявен на управителя на дружеството, като му е връчен и екземпляр от същия. В законоустановения срок не е постъпило възражение срещу акта.

Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП № В003314/27.10.2023 г., с което на основание чл. 209 ал.1 от ЗТ на „Фреш зона 2019“ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 115а, във вр. с чл. 114 т.3 б.а., б.б и б.в от ЗТ, за това че на 23.05.2023 г. в гр. Варна, ул. Генерал Колев № 5, в обект - кафе „Фреш зона“ извършва туристическа дейност като поставената на входа информационна табела съдържаща данни за работно време и данни за търговеца, е изписана само на български език, като липсва такава на английски език.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – свид. М. А. и свидетелят по акта – Г. О.. По искане на процесуалния представител на въззивника е допуснат до разпит и разпитан в качеството на свидетел Д.П. Й.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателното постановление № В-003314/27.10.2023 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, видно от приложената по делото Заповед № 668/06.07.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът оцени като неоснователни доводите на повереника на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. Дерогирането на нормата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, съотв. липсата на изчерпателно посочени доказателства, или на такива които обосновават повдигнатото обвинение, не 3 ограничава правото на защита на наказаното лице, а рефлектира единствено върху обосноваността на обжалваното НП. Поради изложеното доводите в тази посока са такива по същество на делото.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 114 т.3 б.а, б.б и б.в от ЗТ лицата, извършващи ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗТ са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 и следната информация: фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; имената на управителя на обекта с телефон за контакт. Съгласно нормата на чл. 115а от ЗТ информацията по чл. 114, т. 3 и чл. 115, т. 1 – 3 се предоставя на български и на английски език.

Анализът на цитираната нормативна уредба сочи, че нарушението по чл. 115а ЗТ се осъществява чрез бездействие и се изразява в не обективиране в близост до входа на обекта на информацията по чл. 114, т. 1-3 на английски език, паралелно с предоставянето й на български.

Съдът намира, че от приобщените по делото писмени доказателства – а именноот приложеният към АНП констативен протокол и АУАН, както и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта и приобщени по делото, безспорно се установява извършеното от дружествотожалбоподател нарушение, описано в обжалваното НП. Цитираните доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни кореспондиращи помежду си, логични и последователни.

Съдът не споделя доводите на повереника на въззивника, че констативният протокол не следва да се кредитира като писмено доказателствено средство досежно процесното нарушение, като съобрази, че в съдържанието на същото са намерили отражение релевантните факти, свързани с информационната табела и нейното съдържание, установено от проверяващите.

Не съответстват на изводите на съда и аргументите на адв. Д., че с показанията на свид. Й. е оборено обвинението. Видно от изявленията на посочения свидетел, направени пред съда, същият е възприел информационна табела на един от двата входа, налични в заведението, като втори вход според показанията му функционира в обекта от мес.август 2023 г., а именно – от момент, следващ проверката. За липсата на два функциониращи входа в заведението към момента свидетелстват и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. С оглед на изложеното, съдът намира, че с показанията на свид. Й. не се установява, че същият е възприел информационна табела на английски език именно на единствения вход наличен в обекта към момента на проверката в т.ч. че такава информация е била налична към процесната дата.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че правилно е квалифицирано описаното в НП деяние като нарушение на нормата на чл. 115а, във вр. с чл. 114 т.3 б. а, б. б и б.в от ЗТ.

Коректно е определена в НП и санкционната норма, приложима към конкретното нарушение, а именно – разпоредбата на чл. 209 ал.1 от Закона за туризма, според която на лице, което в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 не постави информацията по чл. 114, т. 3 или я постави не в указания вид, се налага 4 глоба в размер от 100 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Съдът обаче при съвкупна преценка на фактите относими към процесния случай, констатира, че нарушението, описано в обжалваното НП, е маловажно такова по смисъла на нормата на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото с оглед липсата на вредни последици и с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено качество, което има обективна основа и то се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния вид обществени отношения, обект на защита.