Определение № 355 от 07.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500262 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от Т. М. П., ЕГН **********, чрез адв. Е. В., против определение №11674/24.09.2024 г., постановено по гр.д. №12019/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

От частния жалбоподател се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт – постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че разноски не се дължат, тъй като производството е за спорна съдебна администрация, а и е направено още в съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излагат се подробни съображения в насока прекомерност на възнаграждението на представителя на насрещната страна. Иска се отмяна на атакувания акт и постановяване на ново определение, с което се намали размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се заплати от жалбоподателя, на 400 лв.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално 1 допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

С решение №889/28.02.2024 г., постановено по гражданско дело №12019/2023 г. на Районен съд – Пловдив са уважени предявените от Н. Т. П., действащ като непълнолетен със съгласието на своята майка Д. Г., искове, като му е разрешено да пътува многократно извън пределите на РБ до страните в ЕС, Кралство Великобритания и Република Турция, до навършване пълнолетие на детето, придружен от своята майка, без за това да е необходимо съгласието на бащата Т. П., като са посочени периоди, и е разрешено на ОДМВР да издаде паспорт на детето. Т. П. е осъден да заплати на Г. 833.50 лв. разноски за производството.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от Т. П. чрез адв. В., като е претендирано изменение на постановения съдебен акт, като на насрещната страна не се присъждат разноски, тъй като производството е на спорна съдебна администрация.

В законоустановения срок за отговор е постъпил такъв от насрещната страна, като са изложени съображения за неоснователност.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като се е позовал на ТР №3/27.06.2024 г. по тълк.д. №3/2023 г. на ВКС, ОСГК. Приел е, че в посочените производства се дължат разноски.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

В първоинстанционното производство тезата на жалбоподателя е била в насока недължимост на разноските, но, както правилно се е позовал състава на районния съд, налице е задължително съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ разрешение с цитираното тълкувателно решение. Според същото, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл.78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при 2 прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

В настоящия случай жалбоподателят с поведението си е дал повод за завеждане на делото, молбата е уважена, като ответникът носи отговорността за разноските. Сумата от 33.50 лв. са разноски за държавна такса и банков превод, а адвокатското възнаграждение е в размер на 800 лв.

Не отговаря на действителността твърдението, че е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение – такова отбелязване в съдебния протокол няма. В хода на устните състезания адв. В. е изразил становище за неоснователност на искането на насрещната страна за присъждане на разноски, но възражение или доводи в насока прекомерност не са наведени. С молбата по чл.248 ГПК, въз основа на която е образувано настоящето производство, също доводите и искането е за отмяна на решението в частта, в която са присъдени разноски, а не са изложени доводи за прекомерност. Такива се правят едва с частната жалба – предмет на настоящето производство, което е недопустимо. Ето защо не следва да се разглеждат доводите на частния жалбоподател в тази насока – същите са преклудирани по аргумент от разпоредбата на чл.278, ал.4 вр. чл.266, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №11674/24.09.2024 г., постановено по гражданско дело №12019/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, I брачен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4