Определение № 336 от 05.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Варна, 05.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000540 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на Р. Г. К., чрез адв. Т. Г., за изменение на решение № 103 от 03.04.2024 г. на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. № 540/2023 г., в частта му за разноските, с което молителката е осъдена да заплати в полза на адв. М. Я. разноски в размер на 4 325 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 10 от ГПК за процесуално представителство пред въззивния съд.

В молбата се прави искане за изменение на решението, като решението се отмени в горепосочената част, поради недължимост на сочените разноски, евентуално да се редуцира присъденият размер за адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че обжалваемият интерес в случая е един, а именно 50 000 лв., независимо колко жалби са подадени, тъй като предявеният иск е един. Сочи се още, че пред въззивния съд не е представен надлежно договор за правна защита и съдействие по чл. 38 от ЗА.

В законоустановения срок е постъпил отговор от А. В. А., чрез адв. М.

Я. и адв. В. З., в който се излагат съображения за неоснователност на депозираната молба. По подробно изложени доводи, моли съда да остави искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК без уважение.

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима съобразно тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 103 от 03.04.2024 г. на Апелативен съд - Варна, 1 постановено по в. т. д. № 540/2023 г. е изцяло потвърдено решение № 70 от 23.06.2023 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 210/2021 г.

Поради неоснователността на подадените три въззивни жалби, съдът е присъдил разноски на страните единствено за процесуално представителство и защита във въззивното производство. Въззивникът А. е представил договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, приложен на л.92-93 от делото на настоящата инстанция, поради което оплакването, наведено в настоящата молба, че такъв липсва, е неоснователно.

Съдът е преценил, че в полза на въззивника А. следва да се присъдят разноски за осъществената защита по насочените спрямо него две въззивни жалби, първата от страна на третото лице – помагач, втората от страна на застрахователното дружество - ответник. Съобразена е приложимата редакция на Наредба № 1/2004 г. с оглед датата на представения договор за правна защита и съдействие, който е сключен от 23.11.2023 г. Като резултат, с оглед интереса в производството, съобразно уважената и отхвърлена част от претенцията, в полза на въззивника - ищец са присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от по 4 325 лв., дължими от всеки от третото лице – помагач и въззивното застрахователно дружество.

При извършената нова проверка, съдът не открива допуснати грешки в математическите изчисления, сочещи присъждането на по-завишен размер от определения в Наредбата минимум.

По останалите доводи в искането с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК :

В практиката на касационната инстанция се възприема, че в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. В хипотезата на субективно съединени искове обаче, това правило следва да бъде приложено съобразно спецификите на конкретния казус.

Когато една обща искова претенция е предявена срещу няколко ответници, какъвто например е случаят на искане за солидарно осъждане на няколко ответници да заплатят една и съща парична сума, адвокатското възнаграждение е едно, а не за всеки от ответниците. В този случай се касае до общи задължения на другарите с един и същи обект, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя спрямо общата претенция, а не спрямо всеки от ответниците /в този смисъл – определение № 77/24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т.о., ТК.

В настоящия случай предявеният иск е един и е насочен спрямо застрахователя, като последният е привлякъл в производството виновния водач като трето лице помагач. Макар към последния да не е насочен обратен иск, то обвързващата сила на мотивите дава тази възможност на застрахователното дружество, при завеждане на иск с регресни права, но в отделно производство. Ето защо доколкото в случая се касае за една претенция на ищеца, насочена спрямо един ответник, макар и да участва в производството трето лице помагач, възнаграждението за процесуалния представител на ищеца следва да бъде едно като същото бъде платимо и от 2 двамата – ответник и трето лице помагач, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 10 от ГПК. Съдът съобразява текста на чл. 78, ал.10 ГПК с оглед на конкретните обстоятелства по настоящото производство – третото лице е подало въззивна жалба, участвало е в ОСЗ чрез процесуалния си представител, изразило е становище по съществото на делото.

С оглед гореизложеното, депозираната молба е основателна, поради което постановеното съдебно решение в частта за разноските следва да се измени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 103 от 03.04.2024 г. на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. № 540/2023 г., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта за разноските, както следва:

OСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, 1000, район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 и Р.

Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Тутракан“ № 21, ет.

2, ап. 3, в качеството й на трето лице – помагач на конституирано на страната на ответника, да заплатят общо на адв. М. Д. Я. от ДАК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд сумата от 4 325 лв. /четири хиляди триста двадесет и пет лева/, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА и на основание чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3