Решение № 7204 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7204 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20251100508750 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. Б. (подадена чрез особен представител – адв. В. В.) срещу решение № 4815/20.03.2025 г. по гр.д. № 49445/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 3357 лв., представляваща 1/2 част от стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. ****, НП (над магазините), аб. № 125708, за периода от м.02.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването, 346,69 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 13.03.2024 г., както и сумата в размер на 36,93 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването.

Жалбоподателят - А. Д. Б., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи плащане на цената им. Освен това, оспорва обстоятелството, че дължи претендираната 1 сума за топлинна енергия. Ето защо, моли решението на СРС в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Далсия“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците К. Д. Б. и А. Д. Б. дължат поравно и разделно в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 6714 лв., представляваща цена за предоставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. **** (над магазините), аб. № 125708, ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 693,39 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.11.2021 г. до 13.03.2024 г.; сумата в размер на 73,86 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 15,12 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът А.

Д. Б. дължи на ищеца сумите, както следва: 3357 лв., представляваща 1/2 част от стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. ****, НП (над магазините), аб. № 125708, за периода от м.02.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването, 346,69 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 13.03.2024 г., както и сумата в размер на 36,93 лв.

– главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването.

В останалата част исковете спрямо ответника А. Д. Б. са отхвърлени.

Исковете срещу ответника К. Д. Б. са отхвърлени изцяло.

Решението е обжалвано само от особения представител на ответника А. Д. Б. в частта, с която предявените срещу нея искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е 2

НЕПРАВИЛНО в обжалваната част.

Видно от нотариален акт № 76 за дарение на недвижим имот от 23.12.1987 г. по н.д. 5924/1987 г., ответницата А. Д. Б. е придобила 1/2 идеална част от имота.

Съгласно представената към исковата молба-декларация от 06.12.2002 г., подадена от А. Д. Б., същата е изразила желание да бъде открита партида за предоставяне на топлинна услуга от страна на „Топлофикация София” ЕАД за процесния имот, намиращ се в гр. ****, като е приложила и пълномощно, видно от което другият съсобственик на имота – К. Д. Б., е изразил съгласие да бъде открито такава партида на името на А. Д. Б.. В резултат на посоченото, „Топлофикация София” ЕАД е открило партида за ползваната топлинна услуга в имота от страна на А. Д. Б., като последната е посочена като клиент за процесния абонатен номер в документите, представени от третото лице.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Следователно, установява се по делото, че потребител на топлинна услуга в имота се явява само ответникът А. Д. Б., въпреки че същата е собственик на 1/2 идеална част от имота, а не на целия, доколкото последната се явява ползвател на целия имот, поискал е откриването на партида на нейно име за отчитане и заплащане на ползваната услуга, в резултат на което дружеството-ответник по въззивната жалба, е открило такава.

По делото обаче, противно на изложеното в обжалваното решение, не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е предоставил в имота топлини услуги с цена в размер на претендираната сума. В тази връзка, приета е единствено съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че в процесния период е начислявана топлинна услуга при условията на неосигурен достъп от страна на абоната, но по делото и на вещото лице, изготвило експертизата, не са представени съответните протоколи, изготвени в съответствие с действащата нормативна уредба и удостоверяващи това обстоятелство. Представени са също така от третото лице помагач индивидуални справка за използваната топлинна енергия, които представляват извлечение от информационна система, не са подписани нито от представител на изготвилото ги лице, нито от абоната, поради което същите не могат да бъдат ценени за установяване на посочените в тях факти и обстоятелства, а именно – че не е осигурен достъп до имота, за да се извърши реален отчет на потребената топлинна услуга, поради което са налице предпоставките за начисляване на такава при условията на неосигурен достъп, че са налице уреди в имота, които могат да се отчитат дистанционно, както и че показанията на същите съответстват на посоченото в справките. Ето защо, няма как да бъдат ценени изчислените количества на 3 предоставена топлинна услуга от страна на вещото лице, изготвило съдебнотехническата експертиза, доколкото не са налице доказателства по делото, от които да се установява, че е предоставена реално такава в имота.

Във връзка с изложеното както главните искове за установяване на дължимостта на цена за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение, така и обусловените от тях искове за мораторна лихва, подлежат на отхвърляне.

Ето защо, решението на СРС в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода от обжалването, решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищеца е присъдена сумата в размер на 99,77 лв. – разноски по ч.гр.д. № 18459/2024 г. по описа на СРС, както и сумата в размер на 673,61 лв. – разноски по гр.д. № 49445/2024 г. по описа на СРС.

По разноските:

При този изход на спора само въззивника има право на разноски, но същият нито претендира такива, нито е представил доказателства за извършването на разноски, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника по жалбата по чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4815/20.03.2025 г. по гр.д. № 49445/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че ответникът А. Д. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 3357 лв., представляваща 1/2 част от стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. ****, НП (над магазините), аб. № 125708, за периода от м.02.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването, 346,69 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 13.03.2024 г., както и сумата в размер на 36,93 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването, както и в частта, с която ответникът А. Д. Б. е осъдена да заплати в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 99,77 лв. – разноски по ч.гр.д. № 18459/2024 г. по описа на СРС, както и сумата в размер на 673,61 лв. – разноски по гр.д. № 49445/2024 г. по описа на СРС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 4 срещу А. Д. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 3357 лв., представляваща 1/2 част от стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. ****, НП (над магазините), аб. № 125708, за периода от м.02.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването, 346,69 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 13.03.2024 г., както и сумата в размер на 36,93 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяването Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Далсия“ ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5