Определение № 16293 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16293 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №

20251110153491 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Р. М. Х., чрез адв. К. П., срещу „*************************“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и в условията на евентуалност – иск по чл. 220, ал. 1 КТ. В исковата молба и в две уточнителни молби ищецът твърди, че Заповед № ************* г., с която трудовото му правоотношение било прекратено, била отменена с последваща заповед на работодателя с № ************** г.

Издаването на последната било наложено от допусната техническа грешка в първата заповед. Със Заповед № ************** г. трудовото правоотношение между страните било прекратено преди изтичане на срока на изпитване, считано от 25.11.2025 г. За тези две заповеди ищецът бил уведомен чрез платформата ************ и същите били сведени до знанието му, поради което ги оспорва по съдебен ред. Към молбата си от 18.12.2025 г. ищецът е приложил Заповед № 14/26.11.2025 г., с която работодателят е отменил Заповед № ************** г. и е възстановил И. Х. на предишната работа на длъжност „аналитик, компютърно осигуряване на качество“, считано от 26.11.2025 г. В уточнителната си молба от 06.01.2026 г. ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ с обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба в съда Заповед № 14/26.11.2025 г. не му била връчена и същият не знаел за нея. Служителят установил, че има такава заповед след образуване на настоящото производство. В своя молба от 02.04.2026 г. ищецът възразява, че приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства установявали само че на 26.11.2025 г. заповедта била доставена до профила му и че същата била достъпна за него, но не и че реално е отворил, прочел и приел документа.

Настоящият съдебен състав намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, доколкото и двете оспорени заповеди – с № ************* г. и с № ************** г. са били отменени от работодателя преди образуване на настоящото производство. Съгласно трайната и непротиворечива 1 съдебна практика, обобщена в Определение № 3259 от 23.06.2025 г. по ч. гр. д. № 2094/2025 г., III г. о., ВКС, в чл. 344, ал. 2 КТ е уредена възможността работодателят да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иска за оспорване на неговата законност. Тази разпоредба следва да се разбира само в смисъл, че ако работодателят оттегли заповедта, работникът/служителят губи правен интерес да оспорва с иск законността на уволнението.

Отмяната на заповедта от работодателя, когато е сторено преди подаване на исковата молба, предизвиква правната промяна и служителят няма интерес от съдебна намеса. Не е нужно правораздавателният орган да отменя заповед, която вече е отменена от работодателя, и да възстановява работника на заеманата преди уволнението длъжност, след като същият е имал възможност да се яви на работното си място (чл. 345, ал. 1 КТ). Предявените искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, след като работникът или служителят е узнал за действията по чл.

344, ал. 2 КТ, се явяват недопустими поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. За извършване на това действие от работодателя законодателят е предвидил краен срок – до датата на предявяване на иск от уволнения работник/служител пред съда за защита срещу незаконно уволнение. След тази дата издаването на акт по чл. 344, ал. 2 КТ няма правно действие. Ако работодателят е отменил заповедта след предявяването на този иск, компетентен да се произнесе по законността на уволнението е само съдът – по аргумент за противното на чл. 344, ал. 2 КТ. В този случай исковете ще са допустими и сезираният съд сам, въз основа на доказателствата и според закона, следва да прецени законосъобразността на заповедта за уволнение и с оглед на това да постанови своето решение. Ако исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са допустими, без значение за тяхната основателност е отмяната на заповедта за уволнение, извършена в хода на исковото производство (т.е. след подаване на исковата молба).

Като определя точно пределния срок, в който работодателят има право сам да отмени заповедта за уволнение – денят, в който уволненият работник/служител потърси защита срещу уволнението в съда, разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ не урежда съобщаването/ връчването на отмяната на работника. Ето защо узнаването от страна на работника/ служителя, че работодателят е отменил уволнението, е ирелевантно за допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Това е така, защото с отмяната на уволнението работодателят признава същото за незаконно и възстановява работника на работа.

Следователно, ако е сторил това преди сезиране на съда с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, липсва правен интерес за работника от търсене на съдебна защита. Отмяната на заповедта от работодателя, когато е сторено преди подаване на исковата молба, предизвиква търсената правна промяна и няма интерес от съдебна намеса.

По отношение на оспорената Заповед № ************* г. настоящият съдебен състав намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като още в исковата молба признава, че същата била отменена („анулирана“) със Заповед № ************** г., като последната му била изпратена чрез платформата ************ и доведена до неговото знание. При съобразяване на цитираната съдебна практика и с оглед отмяната на Заповед № ************* г. от работодателя преди образуване на настоящото 2 производство (28.11.2025 г.), следва да бъде прието, че търсената от ищеца правна промяна вече е настъпила.

Заповед № ************** г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 25.11.2025 г., на основание чл. 71 КТ – преди изтичане на срока за изпитване, също е отменена от работодателя с последваща негова заповед № 14/26.11.2025 г., като ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, считано от 26.11.2025 г. Настоящият съдебен състав намира, че и тази заповед е доведена до знанието на служителя преди образуване на настоящото производство. В своята молба от 02.04.2026 г. ищецът възразява, че приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства установявали само че на 26.11.2025 г. заповедта била доставена до профила му и че същата била достъпна за него, но не и че реално е отворил, прочел и приел документа.

В цитираната по-горе съдебна практика се приема, че за приложението на чл. 344, ал. 2 КТ е достатъчно работникът да е уведомен за съдържанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно негово волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Фактическо връчване на документа, обективиращ това волеизявление, не е необходимо и този факт е без значение за добросъвестността на работника/служителя. От момента на получаване на съобщението, което съдържа уведомление за оттеглянето на уволнителното волеизявление на работодателя, за работника/служителя няма правен интерес да оспорва това уволнение пред съд. Без значение е дали уведомлението е направено от законния представител на работодателя или от нарочно овластено от работодателя лице. От значение е дали работодателят действително е направил такова волеизявление преди внасяне на исковата молба в съда и дали работникът е получил съобщение за него. Изискване за форма може да се постави по отношение на изявлението, с което работодателят оттегля издадената преди това от него писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на съобщението, с което това оттегляне се довежда до знанието на работника, не могат да се поставят никакви изисквания за форма. То може да се установява с всички доказателствени средства и не е задължително да бъде обективирано в подписан документ. За правния интерес на работника да оспори уволнението пред съд е релевантен моментът на получаване на съобщението, а не моментът на връчването на писмения документ, с който се отменя заповедта за уволнение.

Настоящият съдебен състав намира, че не само съобщението за отмяната на уволнението, но и самата Заповед № 14/26.11.2025 г. са били връчени на ищеца на 26.11.2025 г. В исковата молба се твърди, че цялата документация между страните се разменяла и подписвала чрез ************ – платформа за цифрова идентификация и електронни подписи, служеща като еквивалент на физическото удостоверяване и електронна поща и позволяваща доказване на самоличността и подписване на договори. Ищецът не оспорва, че процесната заповед била доставена до профила му в системата ************ на 26.11.2026 г. Съгласно чл. 10, ал. 1, изр. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, в случая в профила на ищеца в платформата на ************, което е станало на 26.11.2025 г. Дали и кога служителят е 3 отворил съобщението и е прочел заповедта е правно ирелевантно за преценката за допустимост на предявените искове с оглед избрания от страните начин на комуникация и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 1 ЗЕДЕУУ (вж. Решение № 303 от 07.10.2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о., ВКС). Освен това на 28.11.2025 г. в 12,48 ч. чрез платформата на ************ на ищеца била връчена покана с изх. № 5 от 28.11.2025 г. за започване на работа след възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност. Същата му била изпратена и по имейл на 28.11.2025 г. в 15,56 ч. Исковата молба е подадена в съда по електронен път през ЕПЕП на 28.11.2025 г. в 16:37 ч. В 17,25 ч. ищецът отговорил на получения имейл, че с оглед образуваното съдебно производство същият не можел да бъде възстановен на работа по едностранна заповед на работодателя. При тези данни съдът намира, че безспорно служителят е узнал за отмяната на уволнителната заповед и за възстановяването си на работа преди подаване на исковата молба в съда, поради което за същия липсва правен интерес от предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в съдебната практика се приема, че до отмяната на заповедта за уволнение работникът или служителят не може да получава доходи по прекратеното трудово правоотношение. С отмяната на заповедта от работодателя същият признава, че тя е била незаконна. Ако в резултат на уволнението имуществената сфера на работника или служителя е намаляла (не е започнал работа при друг работодател или е започнал, но с по-ниско трудово възнаграждение), налице е причинна връзка между незаконното уволнение и вредата, която подлежи на обезщетяване по правилата на чл. 225 КТ. Началото на периода, за който се дължи обезщетение (до 6 месеца), е прекратяването на трудовото правоотношение, а краят – когато работникът е имал възможност да се яви на работното си място и да започне работа, за което има значение узнаването на отмяната по чл. 344, ал. 2 КТ. С узнаването на заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ възстановеният работник реално може да упражни правото си да заеме предишната си работа (вж. Решение № 68 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 33/2010 г., IV г. о., ВКС). В настоящия случай трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 25.11.2025 г., а ищецът бил възстановен на работа и узнал за отмяната на уволнителната заповед на 26.11.2025 г. Следователно, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е допустим за периода от 25.11.2025 г. до 26.11.2025 г., включително.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и този по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за периода от 21.11.2025 г. до 24.11.2025 г., вкл., и за периода от 27.11.2025 г. до 18.12.2025 г. са недопустими поради липса на правен интерес, поради което и на основание чл. 130, изр. 1 ГПК производството в тези си части следва да бъде прекратено.