Разпореждане № 2671 от 26.07.2023, Районен съд - Враца

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2671 гр. Враца, 26.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420101876 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Ц. Д. Д., ЕГН **********, против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2021 г. ищецът погасил остатъка от банков кредит по сключен между ответната банка и покойния му баща договор № FL 557889/09.11.2010 г., като заплатил сумата от 615,65 лева. Твърди ,че въз основа на депозирано от „Юробанк България“ АД на 14.07.2021 г. заявление били издадени Заповед за изпълнение № 724/2021 г. и изпълнителен лист от 04.08.2021 г. по ч. гр. д.

№ 2702/2021 по описа на РС – Враца. Заявява, че не е подавал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и същата е влязла в законна сила. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 20227220400216 по описа на ЧСИ Георги Борисов. Предявява иск за признаване за установено, че не дължи на банката сумите по издадения изпълнителен лист от 04.08.2021 г. по ч. гр. д. № 2702/2021 по описа на РС – Враца, въз основа на което е образувано изп. д. № 20227220400216 по описа на ЧСИ Георги Борисов. В молбата е заявено и искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20227220400216 по описа на ЧСИ Георги Борисов.

При така изложените твърдения, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради следните съображения:

С оглед твърденията, изложени в исковата молба, се оспорва чрез иск изпълнението, т.е. правната квалификация на предявеното спорно право е чл. 439, ал. 1 ГПК. Предпоставка за допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът не твърди настъпването на такива факти, а напротив – твърди, че е извършил плащане на 1 задължението си към ответната банка преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и изрично признава, че не е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

При тези твърдения на ищеца предявеният от него иск се явява недопустим.

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за изпълнение се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. След подаване на възражението кредиторът може да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422, респ. чл. 415, ал.

1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК, когато не е подадено възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение, същата влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Заповедите за изпълнение подлежат на принудително изпълнение /чл. 404, т. 1 ГПК/. В случая ищецът сам твърди, че не е подал възражение по чл. 414 ГПК и е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2702/2021 г. по описа на РС – Враца, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство въз основа на изпълнително основание, което се ползва със стабилитет.

С влизане в сила на заповедта се преклудират фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. В хипотезата на чл. 439 Г П К с е предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, като тази защита може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая предявеният отрицателен установителен иск се основава на факти, за които ищецът твърди да са настъпили преди предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и които са могли да бъдат посочени в срока за възражение по чл.

414 ГПК. Неподаването на възражение от страна на ищеца – длъжник в заповедното производство има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността, изискуемостта и дължимостта на вземането, се преклудира към момента, в която заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. В разглеждания случай в самата искова молба ищецът заявява, че фактът, на който основава иска си, е настъпил преди този момент. Предявяването на искове по общия ред извън уредените в заповедното производство процесуални действия е процесуално недопустимо. В случай че длъжникът е пропуснал да се защити по гореспоменатия ред, той разполага с иска по чл. 439 ГПК. Този иск обаче може да се основава единствено на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е 2 издадено изпълнителното основание. Такова е и становището, застъпено в трайната практика на ВКС. В Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о на ВКС, е поставен въпросът за пропуска на длъжника да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и разграничението между хипотезите на подаване на иск по чл. 424 ГПК и иска по чл. 439 ГПК. Според ВКС неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. В този смисъл е и Определение № 804 от 19.11.2013 г. по ч. т. д. № 3916/2013 г., ВКС, I т. о. и други.

В Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., ВКС, I т. о. е изяснен въпросът за стабилитета на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и принципната недопустимост на последващо оспорване на вземането от длъжника. Изрично е посочено, че оспорване по исков ред е допустимо само при предявяване на исковете по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. В съдебния акт е прието, че задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират – така Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. търг. д. № 886/2010 г., I т. о. на ВКС, Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о. на ВКС). Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим – Определение № 480 по ч. гр. д. № 221/10, ІV г. о. на ВКС. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск – Решение № 207 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 7030/2014 г., IV г. о. на ВКС, извън специалните хипотези на чл. 424 ГПК и чл.

439 ГПК.

В случая твърдения факт за плащане на паричните вземания по издадения изпълнителния лист преди издаване на заповедта за изпълнение, представлява обстоятелство, осъществено преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Този 3 факт е следвало да бъде релевиран с предявяване на възражение по реда на чл. 414 ГПК, като непредявяването на такова възражение в предвидения от законодателя срок от получаване на заповедта за изпълнение води до стабилизиране на същата. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й. Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422 ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано (т. 17 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015 г. по търг. д. № 469/2012 г., І т. о. на ВКС).

При пропускането на законовопредвидения ред за защита от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила и за длъжника се преклудира и възможността да предяви по общия ред иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и да оспори съществуването на вземането. След изтичането на срока по чл. 414 ГПК, поради преклудирането им, тези факти вече не могат да служат като основание за предявяване на иск по чл. 124 ГПК, нито по чл. 424 или по чл. 439 ГПК. /в този смисъл е Определение № 950 от 28.11.2011 г. по ч. т. д. № 550/2010 г., ВКС, II т. о./.

Допустимостта на предявения иск представлява въпрос, за който съдът следи служебно по всяко време на делото. С оглед на гореизложеното, предявеният иск е недопустим, а исковата молба следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото – прекратено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Ц. Д. Д., ЕГН **********, против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, поради недопустимост на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1876/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр.

Враца в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

4

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5