Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3985 от 03.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7833/2023
Вид
Решение № 3985
Подписан
03.07.2024
В сила
03.07.2024
Състав
Мариана Георгиева, Петя Попова, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3985 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Петя Попова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100507833 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 09.02.2023г., постановено по гр.д. № 63580/2021г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, е отхвърлен предявеният от Д. Т. Д. срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата Д. Т. Д., в която се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон.

Конкретно се поддържа неправилност на изводите, че действията на служителите на ответното дружество, които в исковата молба са посочили, че Д. Д. е починала и изискват съдействие за установяване на нейните наследници, не представлява противоправно деяние и се дължат на големия документооборот на дружеството, предполагащ допускането на грешки. Сочи за необоснован и изводът, че въззивницата е можело и да не разбере за 1 допуснатата грешка. Освен това по делото било безспорно установено, че твърдението за настъпила смърт на жалбоподателката е невярно. Изразява се несъгласие, че излагането на подобно неистинско твърдение пред съда представлява грешка, която изключва противоправността на деянието.

Позовава се на нормата на чл. 3 от ГПК, съгласно която страните и техните процесуални представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая процесуалният представител, изготвил исковата молба от името на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, не е упражнил добросъвестно и съобразно добрите нрави процесуалните си права. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства въз основа на какви проверки и данни пълномощникът на дружеството е формирал извод, че Д. Д. е починала. Освен това наречената от първоинстанционния съд “грешка” е била отстранена едва след като СРС е извършил служебна справка за граждаскоправния статут на ответницата по първоначалните искове. В жалбата са развити подробни съображения, че противоправността при непозволеното увреждане може да бъде изведена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму и в този смисъл не е необходимо да се установи друга специална правна норма, която съответното деяние да нарушава. Поддържа, че в случая са установени всички елементи на съдебно предявеното вземане, като без значение е обстоятелствата при каква форма на вина е извършено противоправното деяние. В тази връзка релевира доводи за неправилност на изводите на съда, че действията на служителите на дружеството не се дължат на целенасочено поведение с цел да бъде навредено на гражданите. Счита, че този извод би бил верен само ако на пострадалото лице на се били причинени вреди, какъвто не е разглеждания случай. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният насрещен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивна жалба. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Поддържа, че в случая е допусната грешка относно твърдението, че ответницата по първоначалния иск е починала, която грешка 2 е била отстранена с уточнителна молба, подадена преди изпращане на препис от исковата молба на насрещната страна. Навежда съображения, че по делото не е установен нито един от кумулативните предпоставки на предявения иск, поради което е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В първоинстанционното производство пред СРС е приет за съвместно разглеждане с първоначалните искове на насрещен иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД, с който Д. Д. претендира заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, силен стрес, срам, притеснение и тревога, често изпадане в депресивни състояния, възмущение и силно негодувание, претърпени в резултат на неправомерни действия на служители на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, изразяващи се в извършване на волеизявление пред български съд, че Д. Д. е починала. Твърди се, че първоначалният иск бил заведен срещу нейните наследниците и призовката била получена от нейната дъщеря, което създало негативни емоции под формата на чувство на притеснение, обърканост и разтревоженост. Поддържа се, че ищцата изпитала силен стрес, в резултат на което изпаднала в депресия, почувствала се засрамена пред семейството си, отчуждила се от приятелите си, спряла да излиза и комуникира с близките си, породили се проблеми със съня и кръвното налягане, довели до чувство за обща отпадналост, умора и липса на апетит.

Поддържа да е налице причинно-следствена връзка между получаването на препис от исковата молба, изготвена от служител на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, и твърдените неимуществени вреди.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява по категоричен начин, че юрисконсултът, изготвил първоначалната искова молба, с която съдът е сезиран и въз основа на която е образувано делото, е действал виновно при изготвянето на съдебните книжа, в които е твърдял „настъпила смърт“ на 3 сочения ответник Д. Д.. Посочено е, че с доказателства по отношение на евентуално настъпила смърт на страна по делото, ищецът би могъл да се снабди със съдействието на съда, което в случая е поискано и респ. предоставено, чрез снабдяването на ищеца със съдебно удостоверение.

Незабавно след получаване на търсената информация относно гражданския статут на ответника, ищцовото дружество е депозирало уточняваща молба, с която е заявил, че предявените искове са насочени лично срещу ответника Д.

Д., а не срещу нейните наследници. Тази молба е част от съдебните книжа и е депозирана по делото преди връчване на съдебните книжа за отговор на ответника. Следователно, много преди достигането на знанието на ответника на първоначалното изявление на ищеца, че я счита за починала, последният е заявил на съда, че това му твърдение се дължи на допусната грешка и не поддържа исковата молба в този й вид. Съдът е изложил съображения, че няма спор, че за всеки човек ще настъпят неприятни усещания, ако прочете за себе си, че е починал, но излагането на подобно твърдение в частен документ, е възможно да се дължи на допусната грешка или на недостатъчна информираност, но не непременно и на неправомерно действие. Освен това е прието, че не се установява по делото, юрисконсултът на ищцовото дружество, изготвил първоначалната искова молба, да е нарушил конкретна правна норма или да е допуснал нарушение на предписани или други общоприети правила, с простото вписване на фактическо невярно твърдение в съдържанието на исковата молба, още повече, че веднага след установяване на грешката, от страна на ищеца са предприети действия по нейното отстраняване. Доколкото и исковата молба, в която е инкорпорирано това невярно твърдение е получена не лично от ищеца по насрещния иск, а от нейната дъщеря, то това твърдение е могло изобщо да не достигне до знанието на Д. Д.. В мотивите на обжалваното решение е аргументира извод, че не може от самия факт на увреждането да се извежда заключение за противоправност на деянието, довело до тези вреди. На следващо място е посочено, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е една мега структура, която съществува и работи в условията на „огромен документооборот“ и допускането на грешки от този вид не са изключени, но според съда, същите не се дължат на нарочно, целенасочено поведение и действия на служителите, с цел да навредят на гражданите като цяло, или техните клиенти в частност.

Следователно, при липса на противоправност в действията на служител на 4 ищцовото дружество, не е налице поне един от елементите на изискуемия за основателността на предявения иск фактически състав, което води до извод за неоснователност на предявената претенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите 5 разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав.

Само по отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници.

Основният обективен елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека /отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание/ представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.