Определение № 1044 от 21.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1044 гр. Габрово, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500645 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане рег.№2854/02.10.2025г. по ч.гр.д.№2726/2025г. от РС Габрово, с което е отхвърлено изцяло заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Р. Г. Р. за присъждане на сумата от 866,98-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 144,67лв – договорна лихва за периода 14.10.2023г. – 08.09.2024г., сумата 62,96лв – мораторна лихва за периода от 09.09.2024г. до 02.10.2025г. и разноските в заповедното производство.

Твърди се, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен. В следствие на неправилно тълкуване на чл.411 ГПК първоинстанционният съд стигнало до неправилния извод, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че нормата на чл.11, т10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи включени в ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, поради което не било налице нарушение на чл.11 ЗПК.

Не можела да намери приложение разпоредбата на чл.33 ЗПК. Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение и е начислена поради неизпълнение на това задължение. Освен това недействителността на тази клауза не водела до недействителност на целия договор.

Твърди се, че таксата за експресно разглеждане на документи представлявала услуга, което по своето естество била свързана с договора за кредит и се предлагала по повод на същия, като тази такса била в съответствие с разпоредбата на чл.10 А ЗПК Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. Г. Р. за присъждане на сумата от 866,98-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 144,67лв – договорна лихва за периода 14.10.2023г. – 08.09.2024г., сумата 62,96лв – мораторна лихва за периода от 09.09.2024г. до 02.10.2025г. и разноските в заповедното производство.

Първоинстанционният съд приел, че в чл.1, ал.3 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя за заплащането на допълнителна такса от 709.32лв. за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем, платима на равни части, включени към размера на дължимите погасителни вноски; със срок на връщане на дълга за 12 месеца, на 12 вноски с изрично посочен падеж; при фиксиран годишен лихвен процент по заема(ГЛП) от 40,32% и годишен процент на разходите за заема(ГПР) от 49,48%, определен при предвидени допускания за валидност на договора за срока на сключването му и за редовност и точност на изпълнението на задълженията на страните по договора, без начислени разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията, поети по правоотношението.

В чл.5 от договора изрично било уговорено, че заемателят дължи обезпечение на дълга чрез ангажирането на поръчител - физическо лице с изрично изброени изисквания за икономическа стабилност, кредитна надеждност и обезпеченост, както и възраст или с представянето на банкова гаранция, издадена след усвояването на заема в размер на цялото задължение към заемодателя, която да е валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Ако горното условие не бъде изпълнено, е уговорена неустойка в размер на 472.80лв. в полза на кредитодателя, платима от кредитополучателя на равни месечни вноски, ведно с вноските за връщането на заема.

В резултат от горното, общият дълг по договора възлизал на 2475.248лв.

Заявителят твърди, че целият заем следвало да се изплати на 08.09.2024г., но останали неизплатени вноски, поради което се дължи мораторна лихва от 62.96лева върху неизплатената главница

От посоченото по- горе било видно, че дължимата главница по кредита от 1050.00лв, нараства повече от двойно с прибавянето на посочената неустойката от 472.80лв. и на такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 709.32лв., при което разходите по договора със сигурност надхвърлят пределния ГПР определен в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) , а именно 50%.

Според чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд дължи служебна проверка за това дали искането, с което е сезиран не противоречи на закона или на добрите нрави и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което предпоставя извод, че му е нормативно вменено да извършва преценка на съдържанието на договора, когато искането е основано на договор, сключен с потребител.

В конкретния случай не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК допусканията, при които е изчислен ГПР са само формално изброени, а методиката на формирането му и вземащите участие в нея елементи не са коректно не са посочени.

Възможността кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл.10а от ЗПК като е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно този текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на 2 кредита. Съдът приел, че с начислената „такса за експресно разглеждане“ не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посоченото експресно разглеждане няма характер на допълнителна услуга, а на същинска дейност по кредитирането по определяне на условията и размера на дължимото от кредитополучателя възнаграждението за заетата сума /отпуснатия кредит/, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.

По отношение на неустойката за непредставяне на обезпечение, следвало да се има предвид, че според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. В мотивите на т.3 ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Според процесния договор неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. С оглед на това съдът приел, че така уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка, още по малко когато този размер е предварително определен в абсолютен размер с договора за кредит. С процесната клауза се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което от своя страна води до недействителност на сключения договор.

По изложените съображения, съдът приел, че с клаузите за неустойка и за заплащане на такса за експресно разглеждане се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като се уговоря възнаграждение при което ГПР ще надхвърли допустимия от ЗПК.

Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 1, ал.1, т.7 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл.23 от ЗПК, в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.

До изпадането си в забава длъжникът погасявал вноските по заема, в които освен главница са включени и погашения на възнаградителна лихва такси и неустойки. С оглед на това, че в заповедното производство съдът не може да извърши преценка относно движимостта на главницата, заявлението следвало да се отхвърли изцяло, а размерът на задължението да се установи в исков процес.

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

От представения към заявлението договор за потребителски паричен кредит е видно, че на длъжника е отпуснат кредит в размер на 1050лв., която да бъде погасен на 12бр. вноски от по 166,87лв., при лихвен процент от 40,32% и ГПР – 49,48%.

Видно от чл.1.3 от договора между страните е уговорена такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 709,32лв., която съобразно посоченото 3 в ал.4 се заплаща разсрочено и е включена в размера на всяка от погасителните вноски.

В чл.10 а ЗПК е предвидена възможност за кредитора, да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, като това са тези услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например - издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Уговорената такса за експресно разглеждане на заявлението има характер н а възнаграждение за извършване от страна на кредитора на действия по управление на кредита и би следвало дължимостта му да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата, а освен това възнаграждението за услугата следва, както беше посочено по-горе, да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено.

Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставят в понеблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Цената на услугите се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора.

Предвид изложеното по-горе Клаузите по уговорената такса за експресно разглеждане на заявлението е нищожна, на осн. чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като е уговорена в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Съгласно чл.5 заемателят е задължен в тридневен срок от усвояване на кредита да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно : поръчител – физическо лице, банкова гаранция. В случай на непредставяне на подобно обезпечение е уговорена неустойка в размерна 472,80лв., плащането на която е разсрочено и е включено в размера погасителните вноски.

Разпечатката съдържа 36 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5668fe7f-0b15-4c7e-88a9-a37f484d22b9