Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 429 от 29.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 72/2022
Вид
Определение № 429
Подписан
29.11.2023
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 157,ал.2 · Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225000500072 по описа за 2022 година

Производство по чл. 77 от ГПК.

С разпореждане от 22.11.2023 г. апелативният съд разпореди да се изиска делото от ОС-Хасково заедно с първоинстанционното гр.д. 813/2015 г. на ОС-Хасково за проверка и преценка с оглед нормата на чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ. Делото е получено в деловодството на апелативния съд на 28.11.2023 г.

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по в.гр.д. № 72/2022 г. на АС-Пловдив е образувано по въззивна жалба, подадена от ответниците в първоинстанционното производство А. А. и Т. М. против решението на ОС-Хасково от 16.11.2017 г. по гр.д. № 813/2015 г., с което от всеки от двамата ответници е отнето в полза на държавата незаконно придобито имущество в производство по предявен от К. (тогава К....) иск с правно основание чл. 74,ал.1от ЗОПДНПИ (обн. ДВ, бр.38/18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г., отменен, ДВ, бр.7/19.01.2018 г.).

На 20.04.2022 г. апелативният съд постанови по делото решение № 50, с което отмени решението на ОС-Хасково от 16.11.2017 г. в частта, с която А.

Н. А. е осъдена да заплати на Държавата, представлявана от К...., сумата в размер на 137 064,20 лв., представляваща равностойността на парични преводи, получени от чужди граждани чрез системата WESTRN UNION, 1 които не са преобразувани в придобиване на последващо имущество, а Т. А.

М. е осъден да заплати на Държавата, представлявана от К...., сумата 26 786,46 лв., включваща сумите 6 005,73 лв., 5 994,73 лв., 800 лв. и 13 986 лв., изтеглени на каса от сметки в банки на лицето, и отхвърли предявения от К.... иск за отнемане от А. Н. А. на сума в размер на 137 064,20 лв. и предявения от К.... иск за отнемане от Т. А. М. на сума в размер на 26 786,46 лв. Решението на апелативния съд е влязло в сила, включително в тази негова част, на 8.06.2023 г., след като с определение № 50 228/8.06.2023 г. по гр.д. № 3094/2022 г. на ВКС, 3 ГО не е допуснато негово касационно обжалване.

С решението си от 20.04.2022 г. апелативният съд не е осъдил К.... да заплати ДТ с оглед резултата от въззивното обжалване - за първоинстанционното производство и за въззивното производство с оглед и съответно на отхвърлянето на част от претенциите. Липсата на такова осъждане е обоснована от преценката на апелативния съд, че тъй като съгласно чл. 75,ал.3 от ЗОПДНПИ (отм.) при подаването на исковата молба комисията не внА. ДТ, а съгласно чл.78,ал.2 от същия закон с решението съдът присъжда ДТ и направените разноски в зависимост от изхода на делото, то следва да се възприеме разбиране, че нормите на чл. 75,ал.3 и чл.78,ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно нормите на чл. 154,ал.3 и чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ кореспондират с тези на чл. 84,ал.1,т.1 и чл. 78,ал.6 от ГПК, поради което при отхвърляне на иск на К.... (в пълен размер или частично) не следва да се присъжда ДТ в тежест на Комисията и в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на съответния съд.

Понастоящем обаче се възприема в съдебната практика становището, че нормата на чл.78,ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно, нормата на чл.

157,ал.2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (с предишно заглавие Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, изменено, ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), съгласно която с решението, с което съдът се произнА. по предявения от Комисията иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, съдът присъжда държавна такса (както и направените разноски) в зависимост от изхода на делото, е специална и с нея е постановено по този вид дела ДТ да не се събира предварително, но тя трябва да се присъжда с оглед изхода на делото, т.е. при уважаване на иска тя ще се дължи от осъденото лице, но при отхвърляне на иска или при 2 прекратяване на делото тя се дължи от Комисията-ищец по спора и тя не е освободена от внА.нето й (в тази насока – определение № 2810/3.10.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3705/2023 г., 4 ГО, ГК, определение № 2833/4.10.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3948/2023 г., 3 ГО, ГК).

При тези обстоятелства следва сега при условията на чл.77 от ГПК апелативният съд съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във вр. с чл.

157,ал.2 от ЗОНПИ да осъди жалбоподателя К.-гр.С. да заплати ДТ за първоинстанционното производство и за въззивното производство по делото, изчислена върху размера на отхвърлените претенции съгласно чл. 18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – за първоинстанционното производство 4% от сумата 137 064,20 лв. (5482,57 лв.) и 4% от сумата 26 786,46 лв. (1071,46 лв.), общо 6554,03 лв., и за въззивното производство 2% от сумата 137 064,20 лв. (2 741,28 лв.) и 2% от сумата 26 786,46 лв. (535,73 лв.), общо 3 277,01 лв., или общо за двете съдебни инстанции 9831,04 лв.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА К.... (К.)-гр.С., пл. „С.Н.“6, ЕИК .... да заплати на основание чл.77 във вр. с чл. 81 от ГПК, вр. чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 9831,04 лв.

– дължима държавна такса за първоинстанционното производство и за въззивното производство по предявените от Комисията (К....) искове против А. Н. А. и Т. А. М., изчислена съответно на размерите, за които претенциите са отхвърлени (за 137 064,20 лв. срещу А. и за 26 786,46 лв. срещу М.), както и сумата 5 лв. за издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума при невнА.нето й от К. до влизане на настоящото определение в сила.

Определението може да се обжалва от К.... (К.)-гр.С. с частна жалба пред Върховния касационен съд – гр. С. в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4