Решение № 874 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300500493 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ответника Х. Д. К., ЕГН ********** , против Решение № 4158/25.09.2025г. , постановено по гр.д. №12793/2023г. по описа на Пловдивския районен съд. С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал извършване на съдебна делба между В.

Т. Н., ЕГН ********** и В. Д. К., ЕГН **********, на поземлен имот с кадастрален идентификатор ***.501.1093, находящ се в с. ***, ведно с построените в същия две постройки на допълващото застрояване с идентификатори 1 и 2, при права: 1/2 идеална част за В. Н. и 1/2 идеална част за В. К.. Със същото решение искът за делба по отношение на този имот спрямо Х. К. е отхвърлен като неоснователен. Допуснал до делба между В. Т.

Н., ЕГН ********** и бившия съпруг Х. Д. К., ЕГН **********, еднофамилна жилищна сграда в с. *** с кадастрален идентификатор ***.501.1036.1, при права от по

1/2 идеална част за всеки съделител.Жалбоподателят Х. К. обжалва решението в неговата цялост.По отношение на първия имот -ПИ с идентификатор ***.501.1093 жалбата е бланкетна и не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение.По отношение на втория имот -сграда с идентификатор ***.501.1036.1 въззивникът поддържа, че районният съд не е изяснил точния предмет на делбата и съответно не ставало ясно дали се дели право на строеж, незавършен груб строеж или готова жилищна сграда.Жалбоподателят оспорва кредитирането на показанията на свидетелката П. Н. (майка на ищцата), като сочи пряката заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК. Твърди, че ищцата не е доказала какви конкретни парични суми е вложила в строежа, а 1 представените договори за заем били недостатъчни за финансирането на сградата. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба.

Въззиваемата ищца В. Т. Н., ЕГН **********, оспорва изцяло жалбата.

Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно , постановено при прецизен анализ на доказателствата и настоява за неговото потвърждаване.

Съделителката В. Д. К., ЕГН ********** не изразява становище по жалбата.

Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от легитимирани лица-ответници;касае неблагоприятно за тях първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.

С обжалваното решение Пловдивският районен съд се е произнесъл в производството по иск за делба във фазата по допускането, образувано по искова молба на В. Т. Н., ЕГН **********, против Х. Д. К., ЕГН ********** и В. Д. К., ЕГН ********** , за делба на съсобствените им недвижими имоти, а именно: поземлен имот с кадастрален идентификатор ***.501.1093, находящ се в с. ***, ведно с построените в същия две постройки на допълващото застрояване с идентификатори 1 и 2, еднофамилна жилищна сграда в с. *** с кадастрален идентификатор ***.501.1036.1, с площ от 104.00 кв. м.,построена в поземлен имот с идентификатор ***.501.1036.

По делото е документално установено и спор пред въззивната инстанция не се повдига ,че В. Н. и Х. К. са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на ****** г. и е прекратен с влязло в сила бракоразводно решение на 02.02.2023 г. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - Акт ***,том 39,дело от ***/1995г. от ***.1995г. първият делбен имот - ПИ с идентификатор ***.501.1093 е придобит възмездно от съпрузите по време на брака им, поради което е съставлявал съпружеска имуществена общност. След прекратяването на брака и преди завеждане на иска за делба, с нотариален акт от ***.2023 г. Х. К. се е разпоредил със своята 1/2 идеална част от имота чрез дарение в полза на своята майка – ответницата по делото В. К.. По тези факти между страните липсва правен спор.Относно втория делбен имот -жилищната сграда с идентификатор ***.501.1036.1 по делото е установено, че дворното място, в което е построена е придобито от Х. К. чрез дарение от неговите родители на ***.2004 г. (НА № ***, том VI, рег. 6000, дело № ***/2004 г.).

Така теренът съставлява негова лична собственост и не е предмет на делбата.На 18.04.2008 г., по време на брака, в полза на Х. К. е учредено право на строеж за изграждане на еднофамилна жилищна сграда в цитирания негов личен имот. Издадено е разрешение за строеж и съответните строителни книжа.По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена в производство по чл. 207 от ГПК за обезпечаване на доказателствата (ч.гр.д. №102532/022г. по описа на РС-Пловдив .

Експертизата установява, че в имота е изградена жилищната сграда, която понастоящем е нанесена в КККР на с. *** с идентификатор ***.501.1036.1, съгласно скица № 15-981952-13.09.2023 г. По време на строителството не са 2 съставяни и подписвани междинни актове и протоколи по реда на Наредба № 3/2003 г. , вкл. липсва писмен Акт образец 14, 15 или разрешение за ползване / Акт 16.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка П. Н. се установява, че строителството на новата къща е започнало през 2008 г.

Къщата е била напълно изградена, завършена и обзаведена през 2020 г.

Бившите съпрузи са се нанесли в нея и са живели заедно като семейство до настъпването на окончателната им фактическа раздяла през 2021 г., когато ищцата В. Н. се е изнесла от имота. Свидетелката изнася данни, че по време на брака двамата съпрузи са допринасяли за семейството с доходи от трудови правоотношения и собствен бизнес. Тези данни се подкрепят от приетите писмени доказателства – договори за кредити за семейни нужди и удостоверение от „Алианц Банк България“ АД. Установено е също, че ищцата е полагала ежедневни грижи за домакинството и за отглеждането на децата.

При тези данни по делото въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, като намира същото за валидно и изцяло допустимо.

При проверка на неговата правилност съдът съобрази следното:

По отношение на първия делбен имот - ПИ ***.501.1093 първоинстанционното решение, с което е допуснато извършване на съдебна делба при равни права между В. Н. и В. Д. К. е и отхвърлен искът за делба по отношение на Х. К. е правилно. Имотът е придобит от бившите съпрузи В.

Н. и Х. К. в режим на СИО, която с развода се е трансформирала в съсобственост при равни права (чл. 28 СК). Извършеното от Х. К. дарение на неговата 1/2 идеална част в полза на майка му В.К. е валидно разпореждане с лична идеална част след развода. Тъй като въззивникът вече не е съсобственик на този обект, искът спрямо него правилно е отхвърлен, а делбата е допусната между действащите съсобственици – В. Н. и В. К., а въззивната жалба в тази част е неоснователна.

Въззивният съд намира за неоснователна и жалбата по отношение на втория делбен имот - жилищната сграда с идентификатор ***.501.1036.1. В тази връзка счита за необосновано оплакването на жалбоподателя, че предметът на делбата е останал неизяснен. Съгласно § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ една сграда възниква като самостоятелен обект на собственост от момента на физическото завършване в етап „груб строеж“ (изградени ограждащи стени и покрив). В този момент учреденото право на строеж (суперфиция) се трансформира в право на собственост върху самата сграда.Наличието на кадастрален идентификатор ***.501.1036.1 и заснемането на обекта в КККР като сграда доказват, че обектът съществува самостоятелно. Липсата на съставени актове по Наредба № 3/2003 г. (Акт 14, 15, 16) има административно и териториалноустройствено значение, но не препятства възникването на правото на собственост. Физическото изграждане на сградата е факт, който може да се доказва по делото с всички доказателствени средства.

Тъй като сградата е построена и съществувала физически преди прекратяване на брака на бившите съпрузи, районният съд правилно е допуснал до делба самата жилищна сграда, а не правото на строеж за нея. Възражението на 3 жалбоподателя за заинтересованост на свидетелката поради родствената връзка с ищцата (нейна майка) е неоснователно. Разпоредбата на чл. 172 от ГПК задължава съда да преценява показанията на такива свидетели с оглед на тяхната възможна заинтересованост, но не налага автоматичното им изключване. В случая показанията на св. Н. са логични, последователни и подробни. Те не стоят изолирано, а се намират в пълен синхрон и хронологично съответствие с писмените доказателства по делото – разрешението за строеж от 2008 г., договорите за банкови заеми и удостоверението от „Алианц Банк България“ АД. Същевременно от страна на ответника Х. К. не са ангажирани никакви насрещни доказателства (гласни или писмени), които да разколебаят факта, че страните са завършили къщата през 2020 г. и са живели в нея до раздялата си през 2021 г. Ето защо районният съд правилно е кредитирал тези показания.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че по делото бившата му съпруга не е доказала своя принос в строителството на жилищната сграда.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Семейния кодекс, съвместният принос на съпрузите в придобиването на имущество по време на брака се презумира до доказване на противното. Ищцата В. Н. няма правно задължение да доказва какви точни суми е вложила в строежа.Тежестта за оборване на тази презумпция лежи изцяло върху оспорващия съпруг Х. К.. За да установи, че сградата е негова лична собственост, същият е следвало да докаже предпоставките на чл. 23, ал. 1 от СК- че сградата е построена изцяло с негови лични средства, придобити преди брака, или чрез дарение/наследство (пълна трансформация на лично имущество). Ответникът не е представил никакви доказателства в тази насока.Освен това съгласно чл. 21, ал. 2 от СК приносът може да се изрази не само във влагане на средства, но и в труд, в грижи за децата и в работа в домакинството – факти, които са изрично доказани по делото. Обстоятелството дали теглените семейни кредити от са били достатъчни за цялостното финансиране е ирелевантно, щом строежът е извършен по време на брака в условия на съвместно съжителство.

Презумпцията за съвместен принос е останала изцяло необорена по делото .

Следователно процесната сградата е изградена по време на брака с общи усилия и е имала статут на СИО. С прекратяването на брака на 02.02.2023 г.

СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права– по 1/2 идеална част за всеки от бившите съпрузи на основание чл. 28 от СК, поради което законосъобразно районният съд е приел, че имотът е съсобствен между страни по делото при посочените квоти.

Като е достигнал да същите изводи , районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата В. Н. направените по делото разноски в размер от 1800 евро .

Водим от горните съображения, Пловдивският окръжен съд:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4158/25.09.2025 г., постановено по гр.д.

№ 12793/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХIII гр.състав.

ОСЪЖДА Х. Д. К., ЕГН **********, да заплати на В. Т. Н., ЕГН **********, сумата от 1800 евро -направени във въззивното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5