Решение № 154 от 24.07.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Сливница, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100399 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание основание чл. 422. ал. 1. във вр. с чл.

415. ал.1, т.1 от ГПК от "А........" ЕООД, ЕИК ........, срещу В. П. П., ЕГН **********.

В исковата молба се сочи, че на 29.04.2022 г., ответника е кандидатствал онлайн за отпускане на кредит, попълнени били необходимите документи за сключването му, като му били изпратени процесния договор, общите условията на ведно с Приложение 1 към него Стандартен европейски формуляр, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация .

Заявяват, че в договора за кредит били упоменати размерите на сума, главница, лихви, период и всичко, с което следва да се запознае длъжника, като същия се съгласил с условията на кредита и потвърдил същия, като заявил съгласието си недвусмислено. В следствие на което договора между ответника и „Кредисимо“ се считал да сключен, със същата дата, за сума в размер на 1000 лв., с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 20.05.2023 г.

Заявяват, че при кандидатстването си за кредит ответника сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитодателя лице, като ищцовото дружество се е съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по договора, за което ответника дължал възнаграждение. Сочи се, че на ответника бил предоставен за запознаване проект на договор за предоставяне на поръчителство с упоменатото възнаграждение и ответникът се съгласил със същото, като го е подписал.

1

Изтъкват, че била предоставена сумата по кредита, но ответника не заплащал дължимите суми в размер на 6 погасителни вноски, което съгласно условията на договора станало основание за обявяването му за предсрочно изискуем на 16.02.2021г., за което длъжника бил уведомен чрез изпращане на имейл, като длъжникът не се свързал със страните, продължавал да не изпълнява задължението си, поради което ищеца заплатил дължимите суми, в качеството си на поръчител.

Предвид заплащането на дълга на ответника, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 160/2023 г., по описа на Районен съд – Сливница, и била издадена заповед, като отново ответникът не направил нито едно плащане по Договора за кредит № 2562094. Сочи се, че едва на 28.04.2023 г., след връчената Заповед за изпълнение същия заплатил по сметка на ищеца сума в размер на 200,00 лева, с което погасил частично задълженията си.

Уточняват, че в настоящия иск не претендират в пълен размер дължимото до момента възнаграждение, а частично претендираното за сумата в размер на 62,00 лева.

Предвид гореизложеното, за дружеството възниква правния интерес за предявяване на иска, с който моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1000,00 лева главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и 43,69 лева - договорна лихва за периода 29.04.2022 г. до 16.02.2022 г., както и разноските по заповедното производство. Претендира разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение. Представят доказателства.

Ответникът не е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 13.03.2023 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 107 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 160/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника лично, като на основание чл. 414 от ГПК същият е депозирал в съда възражение срещу така издадената заповед за изпълнение. Предвид гореизложеното, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 02.05.2023 г. и на 02.06.2023 г. същият е предявил настоящите положителни установителни искове. Ето защо предявените искове са допустими.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 160/2023 г. на РССливница по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за 2 изпълнение по чл. 410 от ГПК № 107/13.03.2023г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 1243,69 лева, представляваща главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2562094, ведно със законната лихва за период от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 113,14 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.04.2022 г. до 16.02.2023 г.; сумата от 30,61,89 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 21.05.2022 г. до 16.02.2023 г. ; сумата о 5,58лева, представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 21.05.2022г. до 16.02.2023г., както и сторените разноски – 25,00 лева – държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за кредит, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, вземането по който е изпълнено от поръчителя, „А........“ по силата на сключен на 29.04.2022г. договор за предоставяне на поръчителство с ответника .

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено /чл. 240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между поръчителя, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума и възнаградителна лихва върху нея; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит № 2562094/29.04.2022г., същият е сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД /заемодател/ и ответника В. П.П. /заемополучател/. Според този договор, заемодателят се е задължил да предостави на ответника кредит под формата на заем в размер на 1000 /хиляда/ лева, а ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем сума в срок до 20.05.2023 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва, на 13 вноски, всяка в размер 3 определен в приложения погасителен план. Съгласно параметрите и условията на кредита, заемът е сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 20,00 %, като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1122,82 лева, която включва и възнаградителна лихва в размер на 122,82 лева. Годишният процент на разходите е определен на 21,93 %.

Съгласно представения по делото договор за предоставяне на поръчителство от 29.04.2022г., сключен между „А........“ ЕООД, като „поръчител“ и В. П. П., като „потребител“, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя , възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище“, тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на 143 ЗЗП (арг,. чл. 7, ал. 3 ГПК), които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл.

146, ал. 1 ЗЗП.

Сключеният между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. В чл. 4 от договора за заем длъжникът се е задължил в срок до три дни да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, измежду които и одобрено от заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки. Вследствие на това между длъжника и „А........“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, което е платимо на вноски, дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем. С характеристики на потребителски договор е и договорa за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и „А........“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е 4 предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето защо двете правоотношения следва да се разгледат съвместно.

При служебно извършена справка в ТР по партидата на заемодателя и поръчителя се установява, че двете дружества са свързани – едноличен собственик на капитала на А........“ ЕООД, е именно „Кредисимо“ ЕАД, което е индиция за знание у заемодателя за наличие на допълнителни такси под формата на възнаграждение за поръчителство още към момента на сключване на договора. Чрез въвеждането на тази клауза се цели заобикалянето на закона и въвеждането на допълнителни разходи за длъжника.

На следващо място клаузата на чл. 4 от договора е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, от др. страна вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в изключително кратък срок.

Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Освен това уговореното възнаграждение за поръчителство е с необосновано висок размер с оглед размера на отпуснатия заем. Същевременно, кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.