Определение № 2553 от 25.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1154/2024
- Вид
- Определение № 2553
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 20.07.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2553 гр. Варна, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501154 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .
Образувано е по частна жалба с вх. № 42292/28.05.2024г., подадена от Г.
Д. Ч., ЕГН ********** и Г. Н. Ч., ЕГН ********** против определение № 4923 от 25.04.2024г., постановено по гр.д. № 3295/2024г. по описа на РСВарна, 19 състав, с което е спряно производството по гр.д. № 3295/2024г. по описа на ВРС, 19 състав до приключване на производството по гр.д. № 16049/2022г. по описа на ВРС, 42 състав, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
В частната жалба са изложения оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението. Въззивниците считат, че в процесния случай гр.д. № 3295/2024г. по описа на ВРС е преюдициално спрямо гр.д. гр.д. № 16049/2022г. по описа на ВРС. Излагат съображения, че за да се уважи предявеният ревандикационен иск от А. А. С., по който е образувано гр.д. № 16049/2022г., следва да бъде установено правото й на собственост, а същото е предмет на отрицателния установителен иск по гр.д. № 3295/2024г. по описа на РС-Варна. Считат, че спорът по установителния иск ще се ползва със сила на пресъдено нещо и ще обуслови резултата по ревандикационния иск. Молят обжалването определение да бъде отменено.
За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 1 интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната съображенията за това са следните: жалба е основателна, като
Производството по гр.д. № 3295/2024г. по описа на ВРС, 19 състав, е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. срещу А. А. С., с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК с петитум за признаване за установено между страните, че ответницата не е собственик на 500кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в гр. Варна, *********. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на процесния имот на основание изтекла придобивна давност, а ответницата се легитимира като собственик на основание постановление за възлагане от 13.05.2022г.. Ищците считат, че ответницата не е придобила собствеността върху имота, тъй като длъжникът по изпълнителното дело И. Х. И. не е била собственик именно поради придобиването на имота от ищците по давност преди проведената публична продан.
Служебно известно на съда е, че производството по гр.д. № 16049/2022г. по описа на ВРС, 42 състав, е образувано по искова молба на А.
А. С. срещу Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч., с която е предявен иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на 500кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в гр. Варна, ********* на основание влязло в законна сила на 03.06.2022 г. постановление от 13.05.2022 г., за възлагане на недвижим имот и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху посочените ид.ч. от имота. Същото е приключило с решение, с което искът по чл.108 от ЗС е уважен. Първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд с решение по в.гр.д. № 169/2024г. по описа на ВОС, което не е влязло в сила, поради подадена касационна жалба.
Въззивният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице преюдициалност между двете производства, като изходът на спора по гр.д. № 3295/2024г. по описа на ВРС е от значение за произнасянето по гр.д. № 16049/2022г. по описа на ВРС, нито съображенията на жалбоподателите, че между двете дела е налице преюдициалност, но в обратната последователност.
2
Съгласно чл.229, ал.1 т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основанието за спиране е налице само, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
В настоящия случай не се касае за релевантни за единия спор права или факти, а за идентични такива, т.е. предметът на двата спора е един същ. В рамките на по-рано образуваното гр.д. № 16049/2022г. със сила на пресъдено нещо ще се реши спора дали А. А. С. е собственик на процесния имот на заявеното с иска й по чл.108 от ЗС правно основание. Освен това в рамките на същото производство ответниците Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. са навели възражение за придобиване на имота по давност, което също е разгледано и по него ще се формира сила на пресъдено нещо. Предмет на спора по гр.д. № 3295/2024г. по описа на ВРС отново е правото на собственост на А. А. С. по отношение на същия имот, а ищците по отрицателния установителен иск обосновават правния си интерес с твърдението, че са придобили имота по давност. Както правото на ответницата, така и правата на ищците по този спор са вече заявени и подлежат на разглеждане и установяване със сила на пресъдено нещо в рамките на спора по гр.д. № 16049/2022г. по описа на ВРС. Предвид изложеното второто заведено производство със същия предмет и между същите страни се явява недопустимо, а не подлежащо на спиране поради преюдициалност.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за предприемане на последващи процесуални действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4923 от 25.04.2024г., постановено по гр.д. № 3295/2024г. по описа на РС-Варна, 19 състав , и ВРЪЩА гр.д. № 3295/2024г.
3 по описа на РС-Варна, 19 състав, на първоинстанционния съд за предприемане на последващи процесуални действия.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4