Протоколно определение № 822 от 17.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ПРОТОКОЛ

№ 822 гр. Ловеч, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Съдебни

ГИНКА Л. СОПОТСКАзаседатели: ГЕНОВСКА

РУМЯНА Б. ТОПЧИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА и прокурора Ц. М. П., Ц. М. П. и С. Ив. И.

Сложи за разглеждане докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Наказателно дело от общ характер № 20244300200285 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Окръжна прокуратура - Ловеч, редовно призована, се представлява от зам. окръжен прокурор Ц. П. и прокурор С. И..

Подсъдимата Т. В. С., редовно призована, се явява лично и с адв. И. Т. А. от АК – Кюстендил, с пълномощно по делото.

Подсъдимият М. С. К., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Г. П. от АК – Ловеч, с пълномощно по делото.

Защитникът с адв. И. Й. от САК, редовно призован, не се явява.

Ощетено юридическо лице Община Ловеч, редовно призовано, не изпраща представител.

Защитникът адв. К. А. К., редовно призован, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА Определение № 518/05.11.2024 г., с което е възобновен хода на производството по делото и е насрочено разпоредително заседание.

Съдът проверява връчването на препис от обвинителния акт на подсъдимите и разяснява правата им в наказателното производство, както и проверява връчването на съобщенията по чл. 247в, ал. 1 и ал. 2 от НПК на подсъдимите и прокурора.

Подсъдимият М. К. : Получил съм препис от обвинителния акт и определението.

Подсъдимата Т. С.: Получила съм препис от обвинителния акт и определението.

Прокурорът: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам възражения към състава на съда.

1

Адв. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямаме възражения по състава на съда, прокурора и секретаря.

Подсъдимата Т. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам възражения към състава на съда, съдебния секретар и прокурора.

Подсъдимият М. К. Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че следва да се даде ход на разпоредителното заседание, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА се самоличността на подсъдимите, както следва:

М. С. К. - роден на ***** г. в гр.*****, с ***** гражданство, ***** образование, *****, *****, *****, ЕГН **********.

Т. В. С. - родена на ***** г. в гр. *****, с постоянен и настоящ адрес гр.

*****, с ***** гражданство, ***** образование, *****,*****, *****а, ЕГН **********.

Съдът дава възможност на страните да изразят становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

Прокурор И.: Считам, че делото е родово и местно подсъдно на ОС Ловеч. Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите или на ощетеното юридическо лице. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, освен ако не бъде изявено такова желание от страните. Считам, че не е необходимо разглеждане на делото при закрити врата, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебно-следствени действия по делегация. Мерки за процесуална принуда не са вземани. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.

Зам. окръжен прокурор П.: Поддържам казаното от прокурор И..

Адв. А.: Становището на подсъдимата Т. С. и нейната защита в мое лице, е следното:

По т. 1 - Делото е подсъдно на ОС - Ловеч, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, след промяна на подсъдността от ВКС.

По т. 2 - Няма основание за спиране или прекратяване на наказателното производство.

По т. 3 – Считам, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимите. Някои от посочените от въззивната инстанция неясноти и противоречия в обвинителния акт са отстранени, но при очертаване на фактологията са задълбочени неяснотите и допуснати нови фактологични и правни противоречия.

2

Първо - Прокуратурата си е избрала една от хипотезите по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. б от НК, по силата на която да приеме, че Т. С. е длъжностно лице, извършващо работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, което поставя няколко въпроса. Тези неясноти, развити на л. 52 от обвинителния акт, на първо място са свързани с това как повереното на Т. С. общинско имущество е извършено, след като по силата на Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местна администрация, не е предвидена подобна възможност.

На второ място - неясно по какъв начин и с оглед работата й, която тя не извършва срещу заплащане, каквато е хипотезата на чл. 93, ал.1, Т. С. има възможност да пази и управлява общинско имущество, което е поверено на общинската администрация, именно по силата на Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местна администрация. Като допълнителни аргументи следва да бъде посочено, че Т. С. не може да влиза в общината след края на работния ден. На л. 17 от обвинителния акт, прокуратурата се позовава на обясненията на обвиненото лице, че не може да влиза в общината след края на работното време и приема това като факт в обстоятелствената част. Освен посочените неясноти, във фактическата и юридическото обвинение, по отношение на длъжностното лице са очертани сериозни противоречия, които съвкупно затрудняват в максимална степен защитата на подсъдимите. От една страна в обвинителния акт е посочено, че С. е длъжностно лице в хипотезата, че при изпълнение на работата, свързана с пазене и управление на общинско имущество, макар и да липсва подчертана фактология в тази насока, това приетата хипотеза, защото указанията и на двете съдебни инстанции бяха в тази насока. Няма как да бъдат двете алтернативи на б. б вменени като аргументи за длъжното качество и затова прокуратурата си избира тази хипотеза, сочи нея, но от друга страна на л. 50 са изложено, че съжденията за М. К. са валидни за Т. по отношение на субекта на престъплението, а хипотезите са различни по б. б, което е сериозно противоречие. На л. 44 от обвинителния акт е посочено, че М. К. е делегирал част от правомощията си на Т. С. - това е неясно как се случило, след като Закона за местното самоуправление и местна администрация, в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 сочи, че кмета може да делегира правомощия само на зам. кмета и на лицето по гражданско състояние. По силата на какво, М. К. делегира тези правомощия след като закона забранява това? Гражданска колегия на ВКС в своята тълкователна дейност изтъква, че компетентността на кмета е императивно очертана и не може да се тълкува по аналогия, затова питам как е преодоляна съдебната практика и законовите полстулати? В продължение на това противоречие на л. 52 и л.53 са изложени доводи за контрол и ръководство, които Т. С. осъществява, което е постигнато като апогей на л.51 - вменени са й ръководни функции, свързани с вменените й задължения, с които е интегрирана към община Ловеч. Как това се случва и фактически, а най-вече юридически остава загадка. Липсва фактическа и правна организация за причинно-следствения процес свързан с момента на 3 настъпване на вредоносния резултат и ако той, според дипозитива на обвинителния акт, е настъпил на 15.12.2014 г., защо се излагат доводи за изплатена финансова корекция на л. 16 и л. 28 от обвинителния акт, защо не е посочена датата, когато е установено, чрез експеримента на служителите на общината, които са констатирали, че движението на атракционното влакче е опасно. Това е изложено на л. 25 от обвинителния акт, датата е 12.04.2016 година. Аз разбирам затрудненията на прокуратурата и състава на Софийски апелативен съд и състава на Апелативния великотърновски съд, акцентирал върху това, че трябва да се посочи кога е настъпил вредоносния резултата, което е елемент на престъплението по чл. 219 и има сериозно разминаване между 2014 и 2016 година. Това, че прокуратурата е решила, че на тази дата ще настъпи този резултат на декември 2014 г. е неясно защо. Защо излагат доводи за следващи събития, как са свързани те с този вредоносен резултат във времето 2 години по-късно.

Липсва фактологичен и правен аргумент защо, ако приемопредавателния протокол не е основание за плащане и е с невярно съдържание по отношение на датата, той има правно значение. Защото основанието за плащане е констативния протокол, а правното значение на инкриминирания документ е елемент от престъпния състав по чл. 311 от НК. Няма да се спирам отново на задълбочената неяснота и противоречие във връзка с неиздаването на констативния протокол и защо той би бил задължение и на М. К. и на Т. С., и на двамата и защо е задължение, че не е издаден и не са го изпълнили, защото липсва каквото и да е фактологически и аргументи – и фактически и доказателствени и правни. Независимо от законосъобразните съображения на АС –В. Търново, че изложеното във обстоятелствената част излишно е утежнено фактологично с описание на обществената поръчка, отново в обвинителния акт следва това описание, заедно с технически параметри, възпроизвеждане на експертизите. Според мен като защита, това е направено, за да се загуби същественото в хаоса на фактите.

Моля да приемете, че обвинителният акт страда от сериозни процесуални пропуски, неясноти, противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на същия и сериозно възпрепятства възможността ни да осъществим адекватна защита. Основното противоречие в обстоятелствена част се излагат доводи, че Т. С. осъществява ръководство и контрол, вменени са й задължения по ръководство и контрол, затова цитирам къде това се случва, което е първата хипотезата на б.б, а в диспозитива е посочено, че тя е длъжностно лице в хипотезата – пазене и управление на чуждо имущество.

Това е най-сериозното противоречие. Изложени са мотиви за пазене и управление, без да е ясно как се осъществява, обаче основното е, че има ръководна роля и затова посочих къде е описано в обвинителния акт – л. 51, 52, 53. Освен това, на л. 44 е посочено, че М. К. е делегирал правомощия на Т.

С., което смятам, че е в противоречие със Закона за местното самоуправление и местна администрация. Той не може да й делегира правомощия.

Подсъдимата Т. С.: Поддържам казаното от адвоката си.

4

Адв. П.: По отношение на въпросите поствановени в чл. 248, ал.1, имам следното становище:

По т. 1 - Делото е подсъдно на настоящия съд.

По т. 2 – Считам, че няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство.

По реда на т. 3 – Считам, че са допуснати отстраними съществени нарушения в обвинителния акт. Дори след прекратяване на производството по предходното НОХД № 88 и посочените пороци в обвинителния акт, считам, че същите не са отстранени докрай. Настоящите пороци в обвинителния акт, според мен, се заключават в следното – в резултат на многословното описание в обстоятелствената част в обвинителния акт, аз лично не можах да разбера какво е становището на прокуратурата по отношение на това в какво се изразява понятието „поверено имущество“. В обстоятелствена част на обвинителния акт са описани факти относно парични средства, включени в бюджета на община Ловеч, а в заключителната част е посочено самото атракционно влакче, което след придобиването му, става част от имуществото на община Ловеч. От изложеното, лично за мен остава неясно каква е ролята на обвинението.

На следващо място – на л. 28 от обвинителния акт се сочи общо възстановена сума на управителния орган на оперативна програма „Регионално развитие“ от община Ловеч в размер на 341 745. 93 лева, в обвинителния акт няма и дума тази сума от кого и кога е възстановена.

Считам, че има отношение към надлежното право за защита на клиента ми.

Ако има такава заплатена сума, изхождайки от обстоятелствената част на обвинителния акт, то това са средства не само от бюджета на община Ловеч, но и средства на оперативна програма „Регионално развитие“, тоест пострадало лице е не само община Ловеч, а и държавата. В обвинителния акт пострадало лице в лицето на държавата не е посочено.