Определение № 3163 от 28.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3163 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Весела Т. Аврамова като разгледа докладВ.ото от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605051 по описа за 2026 година

ОбразуВ.о е по частна жалба на адвокат С.Х. от АК Кюстендил, редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия В. Л., срещу протоколно определение от 20.05.2026 г., постановено по нохд № 5968/2025 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, с което първият съд е счел, че са налице осноВ.ия за прекратяВ.е на съдебното производство по делото.

С депозираната частна жалба се моли за отмяна на протоколното определение от 20.05.2026 г., като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че в хода на съдебното следствие е представен, от частния обвинител на първия съд, препис-извлечение от акт за смърт на лице пострадало от инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Л.. Жалбоподателят излага подробни съображения на несъгласие с приетото от първия съд, че с оглед на така представения за пострадалото лице Н.Й. преписизвлечение от акта за смърт се налага извод за наличие на причинно следствена връзка между настъпилата на 01.03.2026 г. негова смърт и инкриминираното деяние на 18.08.2013 г., а оттук и до промяна в правната квалификация на престъплението. Жалбоподателят не се съгласява със становището на прокурора, изложено пред първия съд, с което този съд се е съгласил и е прекратил съдебното производство по делото. Счита, че неправилно първия съд е приел, че са налице осноВ.ия за преквалифициране на престъплението от такова по чл. 134 НК в престъпление по чл. 123 НК. Не се съгласява също така и че същото следва да бъде разгледано от СГС, като родово компетентен съд с оглед на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 НПК, защото в рамките на проведеното до момента съдебно следствие и чрез разпита на свидетелите не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че е налице причинно-следствена връзка между инкриминираното деяние на 18.08.2013 г., когато пострадалото по делото лице е получило телесни увреждания и настъпилата за него на 01.03.2026 г. смърт. Намира за неправилни мотивите на първия съд, който единствено въз основа на съжденията на представителя на прокуратурата е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по компетентност за разглеждане на СГС. Моли определението на първия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаВ.е на съдебно следствените действия. Моли, въззивният съд да извърши преценка, дали първоинстанционния съдебен състав, който е взел отношение по правната квалификация на престъплението, без дори прокурорът да е обосновал и посочил такава, следва да продължи да разглежда делото или делото следва да се разгледа от друг съдебен състав.

1

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, атакуВ.ия съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

С внесен от Софийска районна прокуратура в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимия В. Л., с твърдения за извършено от него деяние на 18.08.2013 г., квалифицирано като престъпление по чл. 134, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

По делото пред първия съд, преди даВ.е ход на разпоредителното заседание, е конституирана С.Д.М.-Й., настойник на пострадалия Н.А.Й., в качеството на частен обвинител на срещу подсъдимия В. Л. по делото.

Въззивният съд констатира, че в хода на проведеното по делото на 15.10.2025 г. разпоредително заседание, а именно при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, довели до ограничаВ.е на процесуалните права на страните, т.к. в обвинителният акт липсват неясноти, поради което е оставил без уважение искането на защитата за прекратяВ.е на съдебното производство по делото и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание по общия ред.

Първият съд е дал на 20.05.2026 г. ход на съдебното следствие по делото и след като е изпълнил процедурите по чл. 276, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 НПК е провел разпит на подсъдимия В.

Л. и свидетелите С.Д.М.-Й., Б.В.Щ. и С.С.П., както и е прочел, на осноВ.ие чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК показанията на свидетеля П.. В същото съдебно заседание и след проведения на свидетелката С.Д.М.-Й. разпит, представителят на държавното обвинение, съобразявайки изнесената от същата информация, касаеща пострадалия Н.А.Й., който е починал на 01.03.2026 г., е заявил, че е налице причинно следствена връзка между инкриминираното деяние и настъпилата за същия смърт. Прокурора е разсъждавал, че това обстоятелство налага изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК, но също така е счел, че това действие е невъзможно да се случи във висящо съдебно производство пред Софийски районен съд. Прокурорът е заявил още, че съгласно чл. 35, ал. 2 НПК са подсъдни на окръжен съд, като първа инстанция, делата за престъпления по чл. 123 НК, която правна квалификация намира, че е правилната и адекватна на извършеното от подсъдимия деяние.

Прокурорът е заключил, че в случая се налага да бъде прекратено образуВ.ото пред първоинстанционния съд наказателно дело и същото да започне с разглеждане пред Софийски градски съд.

Първият съд е приложил към материалите по делото препис-извлечение от акт за смърт на пострадалия Н.А.Й..

В същото съдебно заседание, първият съд е постановил протоколно определение, в което е изложил мотиви въз основа на които счита, че са налице осноВ.ия за прекратяВ.е на съдебното производство по нохд № 5968/2025 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, както и е посочил, че това определение подлежи на обжалВ.е и протестиране пред СГС в 7-дневен срок. В своите мотиви, първият съд е посочил, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат фактическа конструкция на престъпление с правна квалификация по чл. 123 НК. Счел е, че изложеното от страна на прокурора волеизявление за това, че е необходимо извършВ.е на процесуално следствени действия, в насока изменение на обвинението, съобразно правилата на НПК, за правилно. Според първия съд фактическата конструкция и процесуалните правила действително сочат, че компетентен да извърши конкретното процесуално следствено действие би се явил прокурор при СГП, респективно пред СГС, поради което и е заключил, че съобразно правилата на чл. 35, ал. 2 НПК и при така очертаните факти компетентен да разгледа делото се явява СГС. По изложените съображения, първият съд е счел, че съобразно чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 35, ал. 2 НПК, а също и доколкото се сочи факт обуславящ възможна конструкция на обвинение за престъпление по чл. 123 НК, то и компетентен да разгледа делото се явява СГС. На последно място първият съд сочи, че към момента на произнасянето на СГС, а именно в производство по чл. 249, ал. 3 НПК, този факт е бил настъпил, но по делото препис-извлечение от акта за смърт се представя за първи път едва в съдебното заседание на 20.05.2026 г., както и че този факт за първи път е сведен и до знанието на председателя на съдебния състав.

2

Срещу протоколното определение на първия съд, постановено в съдебно заседание на 20.05.2026 г., с което е прекратено съдебното производство по делото, е депозирана частна жалба от адвокат С.Х. от АК Кюстендил, редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия В. Л., която е инициирала и съдебния контрол пред въззивния съд.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на определения от първия съд 7-дневен срок на страните по делото да обжалват и/или протестират протоколното определение от 20.05.2026 г.

Действително, в разпоредбата на чл. 288 НПК законодателя не е предвидил законов срок за обжалВ.е на определението на съда, с което се прекратява съдебното производство по делото, но в конкретния случай и доколкото от страна на първия съд е била дадена възможност на страните да атакуват постановения на 20.05.2026 г. съдебен акт – протоколно определение, то следва да се приеме, че е налице допустим за жалбоподателя процесуален ред да обжалва определението на първия съд. От друга страна с атакуВ.ото протоколно определение се създава процесуална възможност за утежняВ.е на процесуалното положение на подсъдимия В. Л. да се защитава срещу непредявено му по надлежния ред обвинение за по-тежко престъпление. Ето защо и въззивния съд, с оглед правото на защита на подсъдимия намира, че в случая макар и да не е предвиден съответен процесуален ред за защита на подсъдимия при прекратяВ.е на съдебното производство на осноВ.ие чл. 288 НПК, то следва да бъде разгледана частната жалба, инициирала настоящото съдебно производство.

Разгледана по същество частна жалба на адвокат С.Х. от АК Кюстендил, редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия В. Л., е основателна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуВ.ото протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в частната жалба, депозирана от защитата на подсъдимия В. Л., намира обжалВ.ото определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. Това е така, защото съгласно чл. 288, ал. 1 НПК съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд. Изводимо от съдържанието на процесуално правната норма е, че предвидените в чл. 288, ал. 1 НПК осноВ.ия, касаещи правомощията на първоинстанционния съд за прекратяВ.е на съдебното производство и връщане на делото на съответния прокурор, са налице само при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правата на подсъдимия или на неговия защитник, или при установяВ.е, че престъплението подлежи на разглеждане от друг родово компетентен съд. Настоящият случай определено не може да намери своето разрешение по процесуално предприетия от първия съд подход в хода на проведеното от него съдебно следствие, т.к. за този съд не е била налице нито една от визираните в чл. 288, ал. 1 НПК хипотези за прекратяВ.е на съдебното производство. Неправилно първия съд е преценил, че е налице осноВ.ие за прекратяВ.е на съдебното производство по делото, мотивирайки се с това, че делото подлежи на разглеждане от друг родово компетентен съд само и единствено въз основа, както на данните в показанията на свидетелката М.-Й., която посочва, че нейният съпруг – Н.Й., който е пострадал от инкриминираното деяние, за което на подсъдимия В. Л. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 134, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, е починал на 01.03.2026 г., а също и с представения препис-извлечение от акт за смърт на същия, защото от страна на държавния обвинител не е упражнено правомощието, което той има по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, а именно да направи искане за прилагане на закон за потежко наказуемо престъпление.

Неправилен е извода на първия съд, че компетентен да продължи разглеждането на делото е по-горния по степен съд, какъвто е Софийски градски съд. Това е така, защото решаВ.ето на въпроса, свързан с родовата компетентност на съда, който следва да продължи да разглежда делото при един висящ вече наказателен съдебен процес и то в стадия на съдебното следствие, би могъл да се реши единствено в случаите на приложение, от страна 3 на първия съд, на института на „изменение на обвинението“ по реда на чл. 287, ал. 1 НПК и само след направено в тази насока искане от страна на прокурора. В конкретния случай не е реализирана, от страна на представителя на държавното обвинение, тази процесуална възможност за изменение на обвинението. Становището на държавния обвинител, в проведеното на 20.05.2026 г. съдебното заседание, което е довело до постановения от първия съд съдебен акт, е едно разсъждение без процесуална стойност. При това положение атакуВ.ото протоколно определение е изцяло неправилно и незаконосъобразно и противоречи на целия заложен от законодателя смисъл, касаещ приложението на института на „изменение на обвинението“. Направените от прокурора разсъждения не са обвързващи съда с нарочно произнасяне, защото съдът не е сезиран с искане за преразглеждане на въпроса относно родовата компетентност, поради установяВ.е на данни за извършено от подсъдимия по-тежко наказуемо престъпление. За да бъде пререшен въпроса за родовата подсъдност на делото, в хода на неговото разглеждане или във висящ съдебен процес, е необходимо на първо място, съгласно чл. 287, ал. 1 НПК, да се установят в хода на съдебното следствие по надлежния ред осноВ.ия за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Едва при изпълнение на горното изискВ.е, прокурорът повдига ново обвинение в хода на съдебното следствие и в случай, че новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен съд или на военен съд, за съдът разглеждащ делото е налице задължението по чл. 287, ал. 2 НПК да постанови съдебен акт, с който да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на съответния прокурор. Ето защо и настоящия случай не може да бъде подведен под хипотезите, както на чл. 287, ал. 2 НПК, така и на чл.