Решение № 262656 от 22.04.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12886/2020
- Вид
- Решение № 262656
- Подписан
- 22.04.2021
- В сила
- 08.06.2021
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ВАСИЛЕВ САНТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 136, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.459 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал.1, т. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И
Е гр. София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II E въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова ч. гр. д. № 12886 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба на ТД на НАП гр. София срещу разпределение на суми от 30.06.2020 г. на ЧСИ Сийка Анадолиева, рег. № 919 на КЧСИ по изп. дело № 20199190400073.
В жалбата са изложени съображения, че ликвидните и изискуеми вземания на ТД на НАП София към „А.Г.“ ООД към 02.07.2020 г. са в размер на сумата 3 725, 45 лв., представляваща вземания на държавата с привилегия по чл. 136, ал.1, т. 6 ЗЗД.
Обжалва се извършеното разпределение в частта на присъдените разноски на взискателя по делото „С.Ф.“ ООД. Твърди се, че с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД не се ползват такси и разноски в полза на съдебния изпълнител. Ако взискателят не е внесъл авансова такса, то ЧСИ може да я събере от длъжника, а ако длъжникът не отговаря за нея, ЧСИ може да я претендира от взискателя по реда на чл. 410 от ГПК. Обжалва се разпределението и по отношение на определеното адвокатско възнаграждение като несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото и на минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.20014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отправя се искане за отмяна на разпределението и извършване на ново, при което след приспадане на привилегированите разноски остатъкът да бъде разпределен на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД на НАП.
Постъпил е отговор на жалбата от първоначалния взискател „С.Ф.“ ООД. Твърди се, че жалбата е просрочена – депозирана след срока по чл. 462, ал. 2 ГПК и поради това недопустима. Твърди се и че длъжникът е заличен от Търговския регистър, не съществува надлежна страна и изпълнителното дело подлежи на прекратяване. По същество се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че съдебният изпълнител е спазил реда на привилегиите, а НАП не е легитимирана страна да обжалва адвокатското възнаграждение на друг взискател.
В мотивите си, изложени по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Сийка Анадолиева поддържа, че жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възраженията, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително дело № 20199190400073 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева, с рег. № 919 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „С.Ф.“ ООД чрез адв. Р.Ш.въз основа на изпълнителен лист от 19.02.2019 г., изд. в полза на „С.Ф.“ ООД срещу „А.Г.“ ООД въз основа на подлежащи на изпълнение решение № 5686/28.08.2018 г. по ч.гр.д. № 9735/2018 г. на СГС и решение № 356/12.02.2019 г. по ч.гр.д. № 5889/2018 г. на САС, за сумата от 1000 лв. разноски по ч.гр.д. № 9735/2018 г. на СГС и сумата от 350 лв. разноски за въззивната инстанция.
Представени са пълномощно и договор за правна защита от 15.03.2019 г., инкорпорирани в един документ, в който е посочено, че уговореното между страните и платено адвокатско възнаграждение по договора в брой при неговото подписване, за което последният служи като разписка, е в размер на 6000 лв.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение изх. № 2226/20.03.2019 г., връчена на длъжника на 24.03.2019 г.
По изпълнителното дело е наложен запор на притежавани от длъжника МПС, както следва: товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2H637924728 двигател G9UA650C048265; товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2L637924768 двигател G9UA650C049082; товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2L637924767 двигател G9UA650C047979; товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег.
№ ******, рама VF1FDC2L637924769 двигател G9UA650C049041; товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2L637924748 двигател G9UA650C049090; товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с държавен рег. № ******, рама UU1FSD1E538139041 двигател K7JA710UD53937; товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2L637924747 двигател G9UA650C048647; товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2H637924729 двигател G9UA650C048272; товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2L637924744 двигател G9UA650C049133.
С уведомление, връчено на 24.03.2019 г., длъжникът е уведомен, че на основание чл.458 ГПК държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело с вземане за сумата от 1 625, 73 лв.
По молба на взискателя с вх. № 2922/11.04.2019г. е насрочен опис на горепосочените МПС-та за дата: 07.05.2019 г. от 09.00ч., за което длъжникът е надлежно уведомен. С протоколи за опис от 07.05.2020 г. и 15.05.2020 г. са описани МПС-та.
Насрочени са първа и втора публична продан, обявени за нестанали. След изготвяне на нова оценка е насрочена и проведена нова първа публична продан, от 12.11.2019 г. до 12.12.2019 г. на гореописаните МПС-та при нови начални цени, определени след преоценката от вещото лице. За автомобил № 8) товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен per. № ******, рама VF1FDC2L637924744 двигател G9UA650C049133, бял цвят; дизел, се е явил един наддавач, с валидно наддавателно предложение - Светлин Кръстев Георгиев, който е предложил цена 1050 лева и който е обявен за купувач. Насрочена е нова втора публична продан от 11.02.2020 г. до 11.03.2020 г. на останалите непродадени моторни превозни средства. Проданта е разгласена и извършена надлежно, съгласно законоустановения ред. За две от МПС на същата продан се явява един наддавач с валидно наддавателно предложение – „С.А.“ ЕООД, с предложени цени за всяко от двете МПС от по 250 лева.
С оглед на обстоятелството, че по делото, на основание чл.191 ДОПК чл.458 ГПК, по право е присъединено и публично държавно вземане в полза на ТД на НАП, съгласно приложените по изпълнителното дело удостоверения, по делото е насрочено за 30.06.2020г. предявяване на разпределение на постъпилата сума от публичните продани на общо 3-те МПС, в общ размер на сумата от 1550 лв. В разпределението, освен вземането на първоначалния взискател „С.Ф.“ ООД — в общ размер, е включено публично държавно вземане в размер на 3 705, 12 лв., съгласно удостоверение вх. № 3503/10.06.2020 г., изискано преди изготвянето на разпределението, с оглед получаване на актуална информация от ТД на НАП за актуалния размер на публичното вземане към датата на разпределението.
Видно от протокола от 30.06.2020 г., е извършено разпределение на постъпилите суми от извършената продан на 3 броя МПС, в общ размер на 1550 лв, като с постъпилата сума са погасени суми на основание чл. 136, ал. 1 ГПК както следва: 723, 73 лева такси по т. 31, т.4, т.5, т.20 , т.9 , т.3 , т.1, т. 13 и т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ; 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист; 490 лв. разноски за вещо лице, от които: 400 лв. за първоначална оценка и 96 лв. за преоценка; 325, 23 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от общо претендирани 6000 лв.
Съдебният изпълнител е констатирал, че след погасяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД не е налице остатък за разпределение.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.462, ал.2 ГПК /протоколите за предявяване на разпределението са връчени на присъединения взискател ТД на НАП по мейл и в 3-дневен срок е депозирана жалбата/, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно правилото на чл. 460 ГПК в случай, че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на чл.456 ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право - чл.458 и чл.459 ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД и особените закони. От сумата, подлежаща за разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума, от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т.е. пропорционално на размера на вземанията.
В нормата на чл.136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята във връзка с привилегиите, като в ал.1 на същата норма е предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които са ползват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот - от стойността на този имот, както и вземанията, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори, 3. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.3, т.5 вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка и 6. вземания на държавата, освен тия за глоби, като с оглед новелата на ал.2 на чл.136 ЗЗД - вземанията по т.5 и т.6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно с оглед правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД, а съгласно чл.136, ал.4 ЗЗД - освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
В конкретния случай съдебният изпълнител правилно е определил взискателя, който следва да бъде включен в разпределението - „С.Ф.“ ООД, който е първоначален взискател по изпълнителното дело.
В разглежданата жалба не са изложени твърдения за конкретни нарушения на съдебния изпълнител при постановяване на обжалваното разпределение (коя сума жалбоподателят счита, че не е следвало да попадне в групата на първата привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД). Не е посочено кои от сумите за разноски, включени в разпределението в реда по чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД, не са направени по повод на реализиране на принудителния способ и осъществената публична продан на описаните МПС. Независимо от липсата на конкретни оплаквания в жалбата, следва да се посочи, че съдебният изпълнител е разпределил постъпилата по делото сума в съответствие с поредността, регламентирана в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД.
Спорният въпрос е дали съдебният изпълнител е включил само таксите и разноските по изпълнителното дело, които да са съобразени със задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно т. 6 от цитираното ТР, не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1