Решение № 21248 от 21.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21248 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110134817 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД против Х.

И. Х., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 3763,34 лева, представляваща главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. К П - 3, БЛ ** ВХ ** АП *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 501,55 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 28.02.2025 г., сумата в размер на 81,43 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г- до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 17,49 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 28.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 15273/2025 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно 1 правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът е ползвател на процесния недвижим имот.

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адвокат К., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва качеството клиент на топлинна енергия, с твърдения, че ответникът или негов наследодател не е собственик на процесния топлоснабден имот. Оспорва представената от ищеца молба-декларация за откриване на партида с твърдения, че подписът не е на ответника. Поддържа, че с Решение № 7276/03.07.2023 г. по одм. Дело № 746/2021 г. на ВАС, II отд. е отменена т. 6.1.1 от Методиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти, поради което сочи, че исковата претенция се явява неоснователна и недоказана. Оспорва претенциите за лихва, с твърдения, че не е поставен в забава. Оспорва претендираните суми за дялово разпределение, като поддържа, че не е налице основание ищецът да претендира сумите.

Моли за отхвърляне на исковете. Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Д“ ООД, като не взема становище.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

2

От приложеното ч.гр.д.№ 15273/2025г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 10.04.2025г. полза на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Х. И. Харалмбиев, да заплати сумите, посочени в исковата молба.

Заповедта е връчена лично на ответника С. А., като в законоустановения срок същият е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Не се спори между страните, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.

3 битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно т.1 на ТР2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Видно от Нотариален акт № 186, том XLIII, дело № 2374/1997г. собственик на процесния имот е Е А С. По делото е приет Договор за послужване на имота и предоставяне на вещно право от 02.01.2019г., по силата на който заемодателят Елисавета Стефанова е предоставила за временно и безвъзмездно ползване на заемателя – Х. Х. процесния апартамент № 21, находящ се в гр. Софиям ж.к. „К П“ БЛ ** ВХ ***. Видно от приетата по делото заявление-декларация от 17.01.2019г. ответникът Х. се е легитимирал като ползвател на процесния топлоснабден имот въз основа на посочения по-горе договор и е заявил желание да бъде открита партида в ответното дружество на негово име. Доколкото извършването на подобна промяна в титуляра на партидата е индикация за сключване на договор с дружеството, то действията на Х. Х. са довели до възникване на облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия между него и дружеството, като същият от този момент е станала клиент на топлинна енергия и има качеството на потребител. Това се доказва, както от молбата, така и от представените от ТЛП главни отчети. Поради това съдът приема, че Х. Х. е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по исковете.

По делото не се оспорва от ответника количеството топлинна енергия, 4 доставено в сградата и в процесното жилище и неговия размер.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото с решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, то това води автоматично до отпадане на задължението на потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия.

На първо място, посоченото решение, е постановено след процесния период и по арг. от чл. 195, ал.1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към процесния спор.

От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022г. по дело № Ц-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид липсата на заявено от ответника оспорване относно доставянето на твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот, равняващо се на претендираната стойност, в подкрепа на което са данните, удостоверени в представените общи фактури и изравнителни сметки, като прави впечатление, че редовното отчитане също не е било оспорено в хода на процеса.

Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в процесния имот въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145,ал. 2 и 3, вр. 142, ал.1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което възраженията ответника в обратния смисъл са неоснователни.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т С” 5

ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в претендирания размер, доколкото същият не е оспорен.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради което искът е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че същият възлиза на 501,55 лева.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.