Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 304 от 06.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 776/2025
Вид
Решение № 304
Подписан
06.10.2025
В сила
06.10.2025
Състав
Атанас Маскръчки, Диана Узунова, Петър Пандев

Цитирани разпоредби

  • чл.24 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.247а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24,ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.25 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.250-252 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.250,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.250,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.250-252 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.250-252 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Благоевград, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маскръчки

Членове:

Петър Пандев

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600776 по описа за 2025 година

Производството пред въззивната инстанция е по реда на чл.250,ал.3, във връзка с чл.341,ал.1,НПК и е образувано по жалба на адв.З. С. като повереник на Р. Е. против разпореждане № 130 от 05.03.2025г., постановено по НЧХД № 354/2024г. по описа на Районен съд- гр.Гоце Делчев.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, като се твърди от жалбодателя, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81,НПК и в нея подробно са описани обстоятелствата, свързани с поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, което е неприемливо и е накърнило честта и достойнството на въззивника. Сочи се още в жалбата, че в НПК липсва изискване тъжителят да квалифицира правно деянието на Х. Б., а това е в правомощията на съда. Ето защо се иска отмяната на обжалвания съдебен акт от въззивната инстанция и връщане на делото на ГДРС за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на този съд.

Постъпило е и възражение/отговор срещу жалбата от Х. Б. чрез защитника му –адв.И. П., с което се иска определението на първостепенния 1 съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След като се запозна с жалбата, разпореждането на съда и материалите по делото, Благоевградският окръжен съд установи следното:

Производството по делото е образувано по частна тъжба на Р. К. Е. против Х. И. Б., подадена пред Софийски районен съд. С разпореждане на съдия от този съд не е даден ход на тъжбата, като е указано на тъжителя да конкретизира обстоятелствата по извършване на деянието. Впоследствие е прекратено делото пред този съд и същото изпратено по подсъдност на РСРазлог. Със свое разпореждане от 20.11.2024г. състав на този съд е дал ход на тъжбата и е насрочил делото за разглеждане за 06.12.2024г., в което с.з. обаче не е даден ход на делото. В следващото такова, проведено на 09.01.25г. РРС е оставил без движение тъжбата, като /макар и незаконосъобразно относно срока/ е указал на тъжителя да конкретизира обстоятелствата по извършване на твърдяното противоправно посегателство спрямо него от под.Б., както и че в противен случа наказателното производство ще бъде прекратено. В посочения срок съдът е дал възможност тъжителят да се снабди с удостоверения от различни институции, което той е сторил. Въпреки това с разпореждането –предмет на настоящата въззивна проверка- РРС е приел, че тъжителят не е изпълнил указанията на съда и не е конкретизирал в какво се изразяват противоправните действия на подсъдимия на инкриминираната дата, освен, че се е обадил на тел.112, за да съобщи за възникнал скандал. В разпореждането си съдът е посочил, че защитата на подсъдимия е немислима без непълна и неясна обстоятелствена част в частната тъжба. Поради тези съображения първостепенният съд е прекратил производството по делото.

Като подадена в срок и от заинтересовано лице, жалбата на Р. Е. е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.247а,НПК, след като бъде определен съдиядокладчик и той намери, че делото е подсъдно на съда, той- по дела от частен характер /образувани по тъжба на пострадалия/- осъществява правомощията по чл.250-252,НПК. Така, нормите на чл.250 и чл.251,НПК регламентират условията за прекратяване, респ.- спиране на наказателното производство от съда в хипотезите на чл.24 и чл.25,НПК. Несъмнено е, че –по аргумент от 2 ал.5,т.2 на чл.24,НПК –когато тъжбата не отговаря на изисквания на чл.81,НПК, наказателното производство се прекратява. При прочита на чл.81,НПК се установява, че тъжбата следва да бъде писмена, да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, за обстоятелствата на престъплението, да бъде подписана от тъжителя, подадена в 6 месечен срок от деня, когато тъжителят е узнал за извършване на престъплението срещу него, както и към нея да има документ за внесена държавна такса.

Безспорно е, че съдът/съдията-докладчик е обвързан от разпоредбите на НПК, който не предвижда норма –както ГПК- за оставяне без движение на тъжбата за отстраняване на нередовности по нея. Същевременно се е наложила съдебна практика, че съдът следва да даде възможност на тъжителя да уточни факти по делото, вкл. и относно идентификацията на подсъдимия, да прецизира квалификацията /макар съдът да не е обвързан със същата/ и да му укаже /на тъжителя/ да внесе д.т. и/или подпише тъжбата, като му даде срок за това. Това е така, тъй като тук – за разлика от делата, образувани с обвинителен акт- не е предвидено прекратяване на съдебното производство за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, вкл. и свързани с липсата на описание на факти, непосочена правна квалификация или пълна идентификация на подсъдимия. В този смисъл, както на прокурора се дава възможност –като се върне от съда обвинителния акт- да отстрани процесуалните нарушения, така и на тъжителя следва да се даде –поне еднократно- възможност да санира съзряните от съда нередовности по тъжбата. Противното се възприема от съдебната практика и доктрина като отказ от правосъдие. В случая такава възможност първо от СРС, после и от РРС е дадена на тъжителя, но той- макар че се е снабдил с нужните удостоверения- не е изпълнил съдебните указания, като не е отстранил нередовностите в тъжбата, изразяващи се в това да посочи с какви действия под.Б. е накърнил законните му права и интереси на процесната дата.

Поради и това съдът в случая не се е занимал и с въпроса дали деянието, описано в тъжбата въобще съставлява престъпление- по аргумент от т.2 на чл.250,ал.1,НПК, а го е прекратил- на основание чл.250,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.5,НПК, а именно- понеже тъжбата не отговаря на изискванията, визирани в ал.1 на чл.81,НПК. Ето защо така атакуваното разпореждане на РРС следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

3

Водим от горното и на посочените по-горе основания, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 130 от 05.03.2025г., постановено по НЧХД №354/24г. по описа на РС-гр.Разлог.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4