Решение № 20 от 09.03.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20212001000299 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение № 310 от 6-ти октомври 2020 г., постановено по гр. д. № 324/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което въззивникът „С.“ ЕАД като ответник е осъдено да заплати в полза на "Д." ЕООД въззиваемото дружество – ищец, сумата от 75 027.04 лв., представляваща дължимо заплащане за извършени и приети, но незаплатени СМР по договор за извършване на довършителни работи от 04-ти март 2013 г., по фактура № *** от 3-ти юли 2014 г.; сумата от 22 528.96 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата за периода от 9-ти юли 2016 г. до 24-ти юни 2019 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното заплащане.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано.

Оспорен е решаващият извод на съда за неоснователност на 1 възражението за намаляване на дължимото по договора възнаграждение, поради наличието на недостатъци, установени в протокол от 22-ри април 2014 година, за които е прието, че са отстранени за сметка на възложителя, според множеството представени приемо-предавателни протоколи за отделните секции. Спорно е наличието на протоколи за всяка отделна секция, като представените се отнасяли само за изпълнението на бояджийски ремонтни работи. В тази връзка се поддържа че претендираното възнаграждение е недължимо съгласно чл. 29 и чл. 30 от сключения между страните договор. Изложени са аргументи, че тежестта за доказване изпълнението на работата по отстраняване на недостатъците от изпълнителя и предаването им на възложителя е в тежест на ищеца, която не била изпълнена.

Респективно не били установени предпоставките на чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на остатъка от възнаграждението. С оглед доказателствата по делото за недостатъци, липсата на доказателства за отстраняването им от изпълнителя и наличието на доказателства за отстраняването им по стопански начин от възложителя се поддържа, че е налице основание по чл. 265, ал. 1 ЗЗД и чл. 29 от процесния договор за задържане на претендираната сума или намаляването й до размера на сумата от 5 102.22 лв. без ДДС. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия – ищец „Д.“ ЕООД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по съображения изведени от мотивите на обжалваното решение относно липсата на предпоставки за намаляване на възнаграждението по договора и наличието на предпоставките по чл. 29 от договора за задържане на част от сумата на възнаграждението като гаранция за недостатъци на предадената работа. Поддържа се, че е доказано отстраняване на констатираните недостатъци с протокола от 22-ри април 2014 г. за сметка на изпълнителя и липсата на недостатъци, които да попадат в обхвата на гаранционната клауза по чл. 29 от договора. Оспорена е като невярна интерпретацията на данните по тези протоколи само за извършването на бояджийски работи и се оспорват твърденията за наети от възложителя „С.“ ЕАД, работни групи по отстраняване на недостатъците на предадената работа от изпълнителя. Оспорва се направения във въззивната жалба анализ на гласните доказателства относно тези обстоятелства. Подчертава се, че констатациите в заключените на вещото лице за наличие на недостатъци не са 2 направени въз основа на извършен от него оглед за наличие на такива, а за определяне приблизителната стойност за отстраняването им при липсата на документи. По основателността на исковете са наведени доводи с оглед установените по делото счетоводни записи и при двете дружества.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.

В с. з. за въззивника не се явява представител, като в писмено становище по съществото на делото се поддържат възраженията във въззивната жалба.

За въззиваемия се явява пълномощника – адв. П., който поддържа становище за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Настоява се, че по делото е доказано отстраняването на недостатъците за изпълнените СМР от изпълнителя „Д.“ ЕООД, като със заключението на вещото лице ориентировъчно е определена стойността на разходите извършени от изпълнителя и се настоява, че възложителят не е доказал наличието на законовите предпоставки и условията на чл. 29 от договора за намаляване на дължимото възнаграждение.

Бургаски апелативен съд прие със свое определение № 6 от 12-ти януари 2022 г., че въззивната жалба е допустима, във връзка с което и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, като не намира основание за постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

По правилността на решението и с оглед поставените от страните въпроси във връзка с обжалването му въззивният съд приема следното:

Предмет на делото са предявените от „Д.“ ЕООД спрямо „С.“ ЕАД искове: за заплащане на сумата от 75 027.04 лв., представляваща част от дължимо възнаграждение за извършени и приети, но незаплатени СМР по договор за извършване на довършителни работи от 04-ти март 2013 г., по фактура № *** от 3-ти юли 2014 г.; за заплащане на сумата от 22 528.96 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата за периода от 9-ти юли 2016 г. до 24-ти юни 2019 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното заплащане.

Обстоятелствата на които се основават претенциите са, че на 3

04.03.2013г. между въззивника „С.“ ЕАД като възложител и въззиваемия „Д.“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за извършване на довършителни работи – обект З., с който било възложено извършването на СМР, включително вертикална планировка, които да бъдат предадени в етап „Напълно завършен вид“ съобразно одобрените проекти и влязло в сила разрешение за строеж № 144/11-ти декември 2009 г. за следния обект:

„Жилищна сграда за сезонно ползване с КОО, ЗОХ, Спа център, фризьорски салон, фитнес, магазин, автомивка, гаражи и басейн – секции А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и И, находящи се в УПИ *** кв. * по плана на гр. П., на приблизителна стойност 10 737 342 лв. без ДДС. От подписването на договора до 31.12.2014г. са били издадени фактури на обща стойност 18 551 007.20 лв., от която стойност са платени 18 475 980.16 лв. С акт обр. № 15, на 12-ти юни 2014г. „С.“ ЕАД извършената работа е била приета, като на 23-ти декември 2014г. било подписано тристранно споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения с участието и на „Д.“ ЕООД. След така извършеното погасяване останало задължение за заплащане на сумата 75 027.04 лв., по фактура № ***/ 03.07.2014г. за извършени СМР съгласно изрично посочени в нея актове образец 19 на обща стойност 91 629.20 лв., от която на 05-ти декември 2014 г. били платени 16 602.20 лв. и е останала дължима сумата 75 027.04 лв. От 09-ти юли 2014г., възложителят бил в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатената част от задължението, което за периода 09.07.2016 – 24.06.2019г. (след погасяването по давност съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД) е в размер на 22 528.96 лв.

По повод възраженията на възложителя – въззивника „С.“ ЕАД, в допълнителната искова молба е посочено, че възложената работа е изпълнена точно и без недостатъци, като наличието на такива в по-късен момент се дължи на лошо стопанисване на сградата от възложителя. Изразеното съгласие от страна на изпълнителя с наличието на недостатъци не следвало да се тълкува като признание, а проява на желание за коректно приключване на отношенията между страните за възложените работи по обекта. Изпълнителят отстранил недостатъците за своя сметка, като съгласно съставени двустранни протоколи възложителят е приел извършеното без забележки и не е доказал, че е отстранявал недостатъци за своя сметка.

Възраженията на въззивника като възложител по договора и ответник по предявените искове са за наличие на предпоставки за намаляване на 4 възнаграждението и уреждане на отношенията съгласно чл. 29 и чл. 30 от процесния договор относно отношенията между страните при констатиране на недостатъци в предадените обекти. Сключването на договора от 4-ти март 2013 г. и уреждане на отношенията с тристранното споразумение от 23-ти декември 2014 г. за възлагане на СМР не са оспорени. Твърденията са за възникнали в последствие недостатъци, установени с двустранен протокол от 22-ри април 2015 г., отстраняването на които било извършено от трето лице и за сметка на възложителя.

При така въведените от страните твърдения и възражения по въпросите поставени от страните с въззивната жалба и отговора по нея Бургаски апелативен съд намира следното:

Страните спорят по въпроса за наличието на основание за въззивника „С.“ ЕАД за намаляване на дължимото на изпълнителя „Д.“ ЕООД възнаграждение по договор от 4-ти март 2013 г. за обект „З.“ в гр. П., поради наличието на недостатъци в извършените и предадени от въззиваемия СМР, посочени в двустранно подписан протокол от 22-ри април 2015 г.

Във връзка с това и твърденията на всяка от страните, че е отстранила недостатъците за своя сметка, по делото се установяват следните факти и обстоятелства:

Няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че възложените по договор от 4-ти март 2013 г. довършителни работи – обект З., вкл. вертикална планировка към сградата и предаване на обекта - Жилищна сграда за сезонно ползване с КОО, ЗОХ, Спа център, фризьорски салон, фитнес, магазин, автомивка, гаражи и басейн – секции А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и И, находящи се в УПИ *** кв. 245 по плана на гр. П. в етап „Напълно в завършен вид“, е била извършена в съответствие с одобрените инвестиционние проекти и предадена с констативен акт за установяване годност на строежа от 12.06.2014 г., подписан от възложителя – „С.“ ЕАД, проектанти, строители в т. ч. – „Д.“ ЕООД, комисия по строителен надзор. Не се спори между страните също, че след извършено прихващане на насрещни задължения по тристранно споразумение от 23-ти декември 2014 г. е останал о задължение на „С.“ ЕАД към „Д.“ ЕООД в размер на 75 027.04 лв. Съгласно актове обр. 19 – посочени конкретно във фактура № *** от 3-ти юли 2014 г. и количествено стойностни сметки към тях.

5

Съгласно чл. 23, ал. 2 от договора уговореното възнаграждение е следвало да се заплаща поетапно, в 5 – дневен срок след подписване на акт обр. 19 за извършени СМР и издадена фактура.

В чл. 29, ал. 1 от договора изпълнителят се е задължил да отстрани за своя сметка скрити недостатъци, появили се в впоследствие дефекти в гаранционните срокове по ЗУТ и наредбите за неговото прилагане, като за работите, за които липсват нормативно определени срокове страните са приели срок от 12 месеца. В чл. 30 от договора е предвидено, че ако след уведомяване от възложителя изпълнителят не извърши ремонта, то възложителят може да възложи работата на друго лице за сметка на изпълнителя.

През месец март 2015 г. в обекта, в който са били извършени възложените довършителни СМР и вертикална планировка се появили недостатъци, по повод на което изпълнителят е бил уведомен с писмо изх. № от 9-ти март 2015 г. В отговор с писмо изх. № 6 от 27 март 2015 г. изпълнителят е възразил срещу появата на недостатъци в следствие некачествено изпълнение на СМР и е посочил като причина недоброто стопанисване на сградата. Изтъкнати се изменения в конструкциите на сградата поради настояване от възложителя и приемането им без забележки с акт обр. 14; неосигурено проветряване и отвеждане на технорогична влага, липса на свързване с канализационни мрежи; непочистени сифони; непроветряване на апартаментите и пр. Въпреки противоречията на 22-ри април 2015 г. в присъствието на представители ан възложителя и изпълнителя е съставен протокол, в който са отразени недостатъци и дефекти – влага, мухъл, петна, пукнати, теч, надут ламинат и пукнатини на вратопрозорци в конкретни помещения и апартаменти в секции А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и И на жилищната сграда, като в съставения не са отразили обема на отделните недостатъци или количествено-стойностна сметка на необходимите работи за отстраняването им. С писмо от 4-ти май 2015 г. изпълнителят – „Д.“ ЕООД е приел че дължи поправка за своя сметка на част от недостатъците, но също без да са посочени конкретен обем и количество на необходими кореспонденция между страните, сдържаща се на л.141- л. 150 от т. Д. № 342/2019 г., като освен това по делото са представени и приемо-предавателни протоколи, съставени в периода 18 -ти юни 2015 г. и 10-ти август 2015 г. между строителя и инвеститора на отделни блокове - секции А, Б, В, Г, Д, Е .