Решение № 7207 от 09.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7207 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .............. при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20211110138893 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. И. М., ЕГН: **********, с адрес: .............., чрез адв. Д. К. от САК, срещу ..........., с адрес: ................, представлявана от ............ с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224, ал. 1 КТ, вр. чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 379,75 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 22 898,40 лв. за периода от 02.07.2018 г. до 23.03.2021 г. и сумата от 2 544,40 лв., представляваща обезщетение за неплатен годишен отпуск за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяване на работа с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че е била в трудово правоотношение с ответника, което било прекратено със Заповед № .............. г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ. Твърди, че е предявила иск за отмяна на посочената заповед, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение. С решение № 73652 от 24.03.2019 г., постановено по гр.д.

58167/2018 г. по описа на СРС, 74-ти състав, влязло в сила на 26.11.2020 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 22 898,40 лв., представляваща сбор от шест месечни брутни възнаграждения за период от шест месеца от датата на уволнението за периода от 02.07.2018 г. до 02.01.2019 г. Сочи, че с исковата молба не била заявена претенция за присъждане на законна лихва върху 1 претендираното обезщетение, считано от предявяването на иска до окончателното му изплащане. С писмо от 19.03.2021 г. ответникът поканил ищцата да съдейства като му предостави оригинала на изпълнителния лист и банкова сметка, по която да бъдат преведени дължимите суми. В отговор на отправената покана, с молба от 27.05.2021 г., ищцата предоставила на ответника оригинала на издадения по гр.д. № 58167/2018 г. по описа на СРС изпълнителен лист, както и информация за банковата сметка. Твърди, че със същата молба поискала заплащане както на сумите по изпълнителния лист, така и на сумите от 6379,75 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 22 898,40 лв., считано от 02.07.2018 г. до 23.03.2021 г, и 2 544,40 ле., представляваща обезщетение за неплатен годишен отпуск за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването на работа с влязло в сила съдебно решение. На

21.06.2021 г. ответникът платил сумата от 21 358,56 лв., като от дължимото се обезщетение са приспаднати дължимите данъци. Сочи, че ответникът не е платил дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на 6 379,75 лв., както и обезщетение за неплатен годишен отпуск за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването ми на работа с влязло в сила съдебно решение в размер на 2 544,40 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ........... за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. С. П.. Процесуалният представител оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че след като в исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 58167/2018 г. по описа на СРС, 74-ти състав, ищцата не е поискала присъждането на законна лихва, това право е преклудирано. Във връзка с претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, заявява на първо място, че ищцата не е била възстановена на предишната си работа след отмяна на заповедта за уволнението . Второ, в законоустановения срок ищцата не се е явила да заеме длъжността, на която е била възстановена. В тази връзка изразява становище, че с неявяването в срока по чл. 345 КД да се заеме длъжността, на която е възстановен работникът, трудовото правоотношение се прекратява.

Сочи, че ищцата не е полагала труд, за да възникне правото да ползва платен годишен отпуск, респ. не е възникнало и правото на обезщетение по чл. 244 КТ. Поддържа, че работникът има право на обезщетение само за неизполван платен годишен отпуск, т.е. на отпуска, на който е имал право, но не е ползвал реално. Сочи, че при отмяна на уволнение по съдебен ред и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност работникът може да ползва реално платен годишен отпуск след заемане на длъжността по реда на чл. 345 КТ пропорционално на времето от датата на заемане на длъжността до края на съответната календарна година. Поддържа, че периодът от датата на уволнението до датата на неговата отмяна по съдебен ред се признава от 2 законодателя за трудов стаж, но трудово правоотношение през този период не е съществувало, а реалното ползване на платен годишен отпуск и правото да се получи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е обусловено и се полага само за времето, през което трудовото правоотношение е съществувало. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение, което е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ със заповед на ............ връчена на ищцата на 02.07.2018 г. Последното обстоятелство се установява и от представената по делото Заповед № .............. г. на ...........

Видно от съдържанието , ........ наредил на ищцата да бъдат заплатени на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2017 г. и 20 работни дни за 2018 г., и на основание чл. 220 КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието.

Видно от представената по делото искова молба с вх. № 2024645, депозирана на 31.08.2018 г. в Софийски районен съд, ищцата З. М. е предявила срещу ответника ..........., представлявана от ............ обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 вр. чл. 225 и т.

4 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна , за възстановяване на предишната работа, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, както и за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищцата.

Видно от представеното по делото Решение № 73652 от 24.03.2019 г. по гр. д. № 58167/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 74-ти състав, влязло в сила на 26.11.2020 г., съдът признал Заповед № .............. г. на ............ с която е прекратено индивидуалното трудово правоотношение с ищцата на заеманата от нея при ответника длъжност „директор“ с код по НКПД – ........... в Администрацията на ................., поради съкращаване на щата на основание чл.

328, ал., т. 2 , пр. 2 КТ, за незаконосъобразна и я отменил изцяло. С посоченото решение съдът възстановил ищцата на заеманата от нея преди уволнението при ответника длъжност „директор“ с код по НКПД – ........... в Администрацията на ................. при ..........., като съдил ответника да заплати на ищцата сумата от 22 898,40 лв., представляваща сбор на шест месечни брутни трудови възнаграждения за период от шест месеца от датата на уволнението за периода от 02.07.2018 г. до 02.01.2019 г. Видно от отбелязване на последната страница (стр. 18) от решението на СРС на ищцата е бил издаден изпълнителен лист от 08.02.2021 г. за сумите 22 898,40 лв., 3

500,00 лв. и 250,00 лв., който бил получен от адв. К. на 05.03.2021 г.

Решение № 73652 от 24.03.2019 г. по гр. д. № 58167/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 74-ти състав, е било обжалвано от ........... пред Софийски градски съд, който с Решение № 1831/05.03.2020 г. по в.гр.д. № 8527/2019 г. потвърдил изцяло решението на Софийски районен съд.

Решение № 1831/05.03.2020 г. по в.гр.д. № 8527/2019 г. на Софийски градски съд е било обжалвано от ........... пред ............ който с Определение № 731/26.11.2020 г. по гр.д. № 2409/2020 г. не е допуснал касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. Посочените обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства, а именно цитираните съдебни актове – решение на СГС и определение на ВКС.

С писмо изх. № I-1350/2018 г. от 19.03.2021 г. ответникът е поканил ищцата да окаже съдействие като му представи оригинала на изпълнителния лист и данните на банковата си сметка, като ищцата сама в исковата молба посочва, че е получила писмото.

От приетата като писмено доказателство по делото молба с вх. № PRB20211018/838I от 27.05.2021 г. от З. М., адресирана до ..........., ищцата е уведомила ответника, че не желае да се върне на работа в Прокуратурата и да заеме длъжността, на която е възстановена по силата на решението на СРС. С посочената молба ищцата е поискала да и бъдат платени и сумите 6 379,75 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 22 898,40 лв. за периода от 02.07.2018 г. до 23.03.2021 г. (датата на получаване на писмо I1350/2018 г.), и 2 544,40 лв., представляваща на основание чл. 224, ал. 1 КТ, вр. чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО обезщетение за неплатен годишен отпуск за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването на работа с влязло в сила решение.

Едновременно с това е посочила банковата си сметка, по която желае да бъдат преведени сумите.

По делото е изискана информация от СРС, 74 с-в, по гр.д. № 58167/2018 г., за това кога З. М. е получила копие от постановеното по делото решение, което е влязло в сила, както и служебната бележка за възстановяването на работа. Видно от постъпилата от СРС, 74 с-в, информация, адв. К. в качеството на процесуалният представител на ищцата З. М. е получила заверен препис от влязлото в сила решение на СРС по гр.д. № 58167/2018 г. на 05.03.2021 г., а видно от приложеното към писмото на СРС, 74 с-в съобщение ИН 23131222, съобщението по чл. 345 КТ е било връчено лично на ищцата З. М. на 18.06.2021 г.

От представената по делото справка от НАП ТД – София за актуалното състояние на действащите трудови договори на ищцата за периода от 01.07.2018 г. до 02.07.2021 г., се установява, че ищцата е в трудово правоотношение с ............ като за периода от 01.07.2019 г. до 21.10.2019 г. е заемала длъжност с код по НКПД ........, а считано от 21.10.2019 г. заема длъжност с код по НКПД .........., като по делото няма данни същото да е 4 прекратено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За уважаването на иска ищецът следва да докаже съществуването на главно задължение и изпадането на ответника в забава.

Действително, съгласно съдебната практика при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг характер (в този смисъл Решение № 50 от 12.03.2010 г. по т.д. № 485/2009 г. на ВКС, I I т.о., Определение № 305/09.11.2015 г. по гр.д. № 5086/2015, ВКС, II г.о.), която се споделя напълно от настоящият съдебен състав.