Акт от 16.10.2019, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- 8793/2018
- Подписан
- 16.10.2019
- В сила
- 14.11.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 и 291 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 и 291 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1371 гр. Перник, 16.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 17.09.2019 г., VІ -ти състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д
Матеева при секретаря К Станчева като разгледа гр.дело № 08793 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 415 вр.422 ГПК от “Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК
********* гр.София бул.П.Дертлиев 25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 в качеството на нов кредитор-цесионер, срещу
С.И.М. ЕГН ********** *** за установяване, че дължи: обща сума 6028.02 лв. от която главница
3326.34- частична по 11 броя неплатени падежни погасителни вноски за периода 01.04.2017-01.02.2018г. сумата
2592.45лв. договорна възнаградителна лихва за периода 01.01.2017-18.10.2018г. сумата
109.23лв. лихва за забава от 01.04.2017 до датата на подаване на заявлението по чгд № 2911 /2018 - 06.03.2018г. законна лихва върху главницата считано от датата на заявлението и ИЛ до окончателното погасяване на дълга както и разноски 170.56лв. по чгд № 02911/2018г.ПРС и разноските по УИ
Ответникът- чрез назначеният му
ОСОБЕН ПРЕДСАТВИТЕЛ адв.Ал.А. ПАК - е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва сключването на процесния договор за паричен кредит, но оспорва дължимостта на претендираните суми като твърди че
-договорът е сключен при знание у кредитора, че ответникът е неплатежоспособен според наличния кредитен рейтинг и кредитно досие, което е достъпно за ищцовата страна
-договорът е сключен при неизгодни условия- лихва над допустимия от БНБ
-това означава че са нарушени добрите нрави според чл.26 чл.33 вр.32 ЗЗД м 35 ЗЗД тъй като кредитът се отпуска при използуване на пазарната ситуация при видно неизгодни за ответника условия и при индиции за последващо изнудване чрез прекомерния размер на вписаната в договора лихва, както и при знание у кредитора, че ответника е с лошо кредитно досие
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и се установява от писмените доказателства по делото, че на 28.12.2016г. между УНИ КРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД – като КРЕДИТОР - и ответника като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ е сключен Договор за потребителски кредит № 2550492 – при разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Впоследствие на
18.10.2017г. вземането по този договор е прехвърлено / цесия / на ищцовата страна
Уведомление до ответника за извършената цесия е изготвено и се иска да се връчи чрез съда – по силата на постановените от ВКС по реда на чл.290 и 291 ГПК решение № 3/ 2014г. и решение № 123 / 2009г. – утвърдена съд.практика.
Видно от условията по Договора за кредит – ответникът е кредитиран със сумата 50 000лв., еднократна такса 750лв. застр.премия-2083.20лв. / на вноски от 17.36рн. на 120бр. вноски включени в сумата по кредитните вноски/ До момента ответникът е погасил частично , както следва :
1335.94лв. – с която сума са погасени:44.46лв. възнаградителна лихва1152.60лв. главница 138.88лв. застр.премия
Поради това и се претендира остатъкът от дължимия кредит .
По делото не се нуждаят от доказване следните :
Сключения между страните Договор за потребителски кредит, със застрахователния договор към него.
Що се касае до уведомлението – по горецитираната съд.практика, цесията се съобщава по определени начини, което в случая става според практиката на ВКС в тази хипотеза.
Спорен е размерът на възнаградителанта лихва който е „ плаващ“ 2592.45лв. претендиран по ИМ.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), приложим за процесния договор за потребителски кредит, тъй като е сключен към датата на влизането му в сила.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл.
10, ал. 1 ЗПК писмена форма, и съдържанието на неговите клаузи, с които ответникът е запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори.
Следва да се има предвид че ЗПК е лекс специалис по отношение на общия закон – ЗЗД От съдържанието на договора се установява, че на посочената дата ответникът е получил от кредитодателя сумата , погасителния план, неразделна част от договора за кредит, както и общите условия към договора за заем , което е удостоверил с положен подпис, чието изявление не е оспорено и задължава съда да приеме, че частният документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от ответника, съгласно чл. 180 ГПК.
С договор за цесия БАНКАТА КРЕДИТОР е прехвърлила на ищците вземането, произтичащо от посочения договор изцяло с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.
По делото е изслушана съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ видно от която , ответникът е погасил частично, поради което и ищците претендират остатъка от задължението.
Задълженията на кредитополучателя за заплащане на седмичните вноски по процесния договор за кредит са срочни, доколкото в него страните са уговорили изрично датата, на която всяко едно от тях следва да бъде изпълнено.
Липсват доказателства – а за това тежест носи ответникът - че последният е изпълнявал в цялост и в срок задължения си за връщане на кредита съгласно погасителния план.
Още повече, че се касае за задължения, удостоверени с писмен акт и по силата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, фактът на изпълнение подлежи на доказване само с писмени доказателства, каквито липсват по делото.
Вземането на ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД е възмездно вземане, произтичащо от договори за заем и потребителски кредит, описани в Приложение № 1 , неразделна част от същия в определен и посочен в договора, при цена, определена в съглашението и също посочена от страните по договора за прехвърляне на вземания, като цедентът е потвърдил писмено станалото прехвърляне .
В приложението, неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, в табличен вид, са индивидуализирани вземанията, предмет на възмездния договор, чрез посочване на основание, първоначалния размер на дълга и остатъчната главница и имената на длъжниците, страни по договорите за кредит.
Договорът за цесия е каузален и в настоящия случай е сключен с придобивна цел - продажба, за което изрично е уговорена цена, дължима за прехвърлянето на вземанията, като нейният размер е посочен в договора, както в понятията, така и в предмета на договора и при определяне на начина за изпълнение на задължението за плащане, поради което същият съдържа всички изискуеми от закона елементи, за да се приеме за действителен и произведе правно действие.
Ето защо, след като за частното правоприемство е налице отделен документ – договор за цесия, настъпило преди издаване на заповедта за изпълнение, в който е индивидуализирано прехвърленото вземане и прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника /ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4г и т. 10б/, то цесионерът „Агенция за събиране на вземания” ООД е активно материално и процесуално легитимиран като кредитор по силата на договор за цесия ,поради което и в негова полза е възникнало вземане за сумата 461.77 лв. - главница, представляваща подлежаща на връщане заета сума.
Основателна е претенцията за законна лихва върху дължимата сума за главница след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това следва изрично от чл. 422, ал.
1 ГПК.
По иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД и възражението на ответника по същия :
Ищецът претендира сумата договорни /възнаградителни/ лихви за периода .
С процесния договор за кредит ОТВЕТНИКЪТ-кредитополучател е поел задължение да заплаща и договорна лихва върху чистата сума на кредита за целия период, чийто размер според ответника е ЗАВИШЕН над допустимия по БНБ , като олихвяването е извършвано ежеседмично по падежни дати.
Съществуването на задължение в тежест на кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски кредит, е допустимо съобразно ЗПКредит, а така също на чл.
240, ал. 2 ЗЗД.
Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД в две посоки:
-съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
-а в равна степен и на добрите нрави.
В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД), като за спазването им при иск за присъждане на възнаградителна лихва съдът следи служебно - ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK, Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о.
Трайно в практиката на ВКС се приема, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и оттук противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна или компенсаторна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
- Решение № 378 от 18.05.2006 г. на
Разпечатката съдържа 60 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56633409-8611-48de-8e7c-9737339ce0bb